Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

В Галошите на щастието

jtЙън Андерсън (Ian Anderson) – още един герой от златната ера на артистичния рок, когато музиката не се „правеше“, а композираше, ни идва на крака. От нас, истинските ценители, остава да го почетем прави – за втори път!, в пловдивския Aнтичен театър на 3 септември.

Фронтменът на Джетро Тъл (Jethro Tull) пристига да представи със собствен бенд голяма част от онези пиеси, с които митичната британска формация изгравира своето име в историята на музиката – „Living In The Past“, „Cross-Eyed Mary“, „Locomotive Breath“, „Aqualung“, „Thick As A Brick (Side 1)“ и много други от пребогатата антология на формацията.

Колко ужасяващо скучно и суховато тръгна този текст – направо не е истина, докато би трябвало да ударя – съвсем в моя стил, баданарката с най-ярките цветове, каквато тази артистична и аристократична банда заслужава! (Че и да пусна едно хвърчило още над първия абзац). Пък и моя милост е сред пределно изкушените от магията на артистичния рок – по принцип, а в частност и от тази с марката „Джетро Тъл“.

„Наистина ли намирате музиката ни за магична?“. Йън Андерсън полива с хладен британски тон меломанската ни компания със Светослав Савов и фотоаса Елена Ненкова (в славния екип на някогашното списание „РИТЪМ“) в преддверието над съблекалнята на групата в НДК непосредствено преди първия концерт на Джетро у нас през 2004-та. Дубъл 2 на б-АР(т)ок и стари дантели предстои именно в античния театър на Пловдив отново през септeмври, но 2007 година. Пред нас е същински трубадур, бард, менестрел…, чиято сърцата формация има над 60 милиона продадени албумa по целия свят и е един от най-харизматичните прогресив колективи в историята.

jt4Ето го Йън – в семпла сива фланелка и леко черно елече, гъзарливо „вързано“ с джинсите. Флейтата е в лявата ръка. (Там, където е сърцето). Такива вече не се раждат. Че и твърде земен на всичкото отгоре.

„Докато по-лоялните и посветени поклонници гарантират, че работата на групи като Лед Цепелин, Грейтфул Дед, Хендрикс и Ролинг Стоунс няма никога да избледнее, Джетро Тъл е просто по-незначителна и низша версия на тези рок гиганти, чиято музика ще остане дефиниция на тази форма в историческите книги на бъдещето“, казва Йън Андерсън.

И е категоричен, не го дава изкуствен и полиран скромняга. Хвърля приканващ поглед към Елена Ненкова (над очилата, не тъмни): „толкова“. Време е за саундчек. А после – и за шоуто. Зала 1 на НДК не е заредена със сантиментални упования („чакахме ви 30 години“), а е поела ценители, дошли да чуят една легендарна банда. Легендарна не в оня Best Of контекст, а заради самобитността си и откривателството си: прогресив рок с народна душа, песни с красиви мелодии на мадригали, не само с мозък, измислящ математически сложни музикални комбинации.

Топлина – това е, което обединява Джетро Тъл. Те успяват някак си да превърнат официалната зала в уютно място за песни на два гласа и дружески беседи – с чудесен саунд и текстове от оня век. Ама без да претоплят метафори. Огромният принос за горното принадлежи, естествено, на неотразимия Йън Андерсън – мързеливо-сардоничен, но ужасно забавен и мъдър шут, който има готов коментар за всичко на тоя свят. Той те превежда през дългогодишната история на групата с остроумни историйки за парчетата, които ще последват: все класики от албумите Aqualung, Songs From The Wood, Heavy Horses, Too Old To Rock And Roll, Too Young To Die…

Виртуозен инструментализъм с много страст, ренесансови мелодии, древни фолклорни напеви и заиграване с класиката. Налагат обаче по-модерна и мейнстрийм посока, повтаряйки в общи линии това, което Фил Колинс направи с Дженесис. Промъкват се тук-там и по-нови композиции, сред които много приятно изпъква омайващият инструментал „Eurology“ – екстравагантно евразийско прог парче, нещо като влашка копаница в модерен етно рок вариант... Покръстените го познаваме от соловия албум на Йън Rupi’s Dance (2003).

„Благодаря ви! Моите момчета са от най-всеотдайните – истинско бойно другарство“, с полупоклон споделя Йън Андерсън между две сола на флейтата, която разказва и се кикоти фриволно наравно с него. На моменти дори леко зловещо и малко нещо мракобесно – изглежда и звучи като истерична версия на Андерсеновия славей, който изпява гърлото и дъха си до смърт срещу слънцето. Само че тук обектът вероятно е луната.

jethro_tullКъм днешна дата около лидера на Джетро Тъл са музиканти, които в голямата си част свиреха в легендарната банда преди официално да прекрати дейността си през 2014: Давид Гудие (David Goodier) – бас, Джон О’Хара (John O’Hara) – пиано, кийборди и акордеон, Флориан Опал (Florian Opahle) – китара, Скот Хамънд (Scott Hammond) – ударни и Райън О’Донъл (Ryan О’Donnell) – вокали. (Жалко, че не виждам на плаката за у нас обявената цикуларка от Исландия Унур Бирна Бьорнсдотир (Unnur Birna Bjornsdottir, с която проектът Jethro Tull – The Rock Opera пое на турне в Европа, Австралия и САЩ миналата година).

Нищо не ви говорят тези имена? Но нито едно случайно, уверявам ви. Мислите ли, че тоя префинен слухар Йън би допуснал на сцената до себе си непроверено ухо и пръст? Андерсън се е доверил на суперпрофесионалисти, които и насън ще импровизират в джаз, рок, фолк, блус, фънк и латино стилистиката; арт персони, свързани не само с музиката, а и с много от изкуствата; композитори, аранжори, продуценти и преподаватели; артисти с авторски албуми и с кредити в проекти (студийни и на живо) за Ху, Айрън Мейдън, Пол Макартни, Лимал, Рюби Търнър, Крис Барбър, Би Джей Коул, Кет Стивънс… изобщо, цялата жанрова палитра е на разположение около шефа – да си избира наспоред кефа, моментното настроение, мерака за импровизационна заигравка и още едно пъзелче в колажа. Нареден от неговите вокали, китара, бузуки, мандолина, хармоника, бас, кийборди, ударни, дръм-машина, перкусии, саксофон и, разбира се, флейта.

jt3Която пък е дирижирана от прочутата му „щъркелова стойка“ на един крак. Днес тя го прави да прилича повече на късноесенен пеликан, но това по никакъв начин не може да навреди на усещането, че си се преселил някъде преди 500-600 години на представление на шекспировия театър „Глобус“ – заедно с прислужниците и ратаите, които обаче се държат необичайно почтително в присъствието на този забавен и нерядко преразговорлив джентълмен. (Много думи, но вградени в много голям смисъл). Вулкан от класики, а не парчета овехтяла слава. Всички сме в „Галошите на щастието“, ако си послужа със заглавието на популярната приказка на Андерсен, Ханс Кристиян.

„Ние не изверяваме на стила си. Защото това означава да изневерим на себе си – като музиканти и като личности – обяснява Йън – Истински големите промени в музиката бяха от средата и края на 60-те до началото на 70-те. Влиянията от най-разнообразни световни култури и исторически периоди създадоха бързоразвиваща се и творчески богата среда. Фолкът, класиката, блусът, джазът разшириха обсега на извиращия от Америка поп и рок. Тъл беше част от тази революция, която от средата на 70-те е повече технологична, отколкото музикална. Семплирането, синтезирането, сексуенсингът и революцията на персоналния компютър помогнаха за масовото правене на музика. При това на достъпна цена. Дай на децата кофа с боя и те ще си пребоядисат къщата, но със същите стари тухли отдолу. Питат ме за техното и рапа. Добра е идеята, но тя се върти в много тесен кръг„.

„Когато си млад, е по-вълнуващо да свириш музика. Да си на 21 и да свириш пред 20 хиляди души! Това е фантастично. Бяха страхотни дни. Сега не е така, но за сметка на това музиката е по-удовлетворяваща. Преди звукът беше лош, а музиката беше на втори план, нещо като мода. Сега музика е това, което се брои. Хората не идват, за да ни видят как сме облечени, а за да чуят музиката“, пояснява китаристът Мартин Бар, чиито струни пяха за Джетро до самия й край, и който издаде 7 интригуващи индивидуални проекта. „Сега ще чуете една солова композиция на мистър Мартин Бар – за щастие в тази група имаме много солови албуми, така че, докато се свирят парчета от тях, и аз да мога да ходя до тоалетната“, изтърси Йън Андерсън и съвсем въодушеви възторжената публика в зала 1 на НДК.

Корените на състава, основан в Блекпул през 1967 г., попиват енергиите на английския блус-бум от средата на 60-те. Джетро решават да съчетаят звученето на своите любимци (Мъди Уотърс, Хаулин Уулф и Мемфис Слим) с класиката и фолклора, като ги илюстрират със своите сюрреалистични либрета. „Безумната“ на първо ухо смесица от стилове в ансамбловото свирене обърка дори критиката, която разсмя с еднакъв успех феновете на артистичния рок и почитателите на коравия саунд, абсурдно присъждайки на британците наградата „Грами“ за хард рок и метъл в новата през 1988 г. категория. А не на Металика – Гневния квартет, люлял близо година света с планетарния си албум … And Justice For All (1987) (aма това си бе един вид правосъдие и почит за всичко, с което Джетро обогати и освежи света на музиката).

Нищо, че в тавата Crest Of A Knave (1987) Йън и компания са всичко друго, но не и метъл. („През 88-ма ние бяхме хеви метълът, не Металика“ – не пропуска да отбележи фронтменът на всеки от концертите). Помня, че тогава издателят им ЕMI пусна на цяла страница ефектна двусмислена реклама в сп. „Ролинг Стоун“ – снимка на флейта и текст: „The flute is also a metal instrument“.

Living In The Past? Кой ли беше последният албум на поетичната формация с оригинален материал?

… www.google> Jethro Tull… Какво да се прави, в новия век пътеките донякъде са видоизменени – дори и към тази прославена и древна почти колкото египетските пирамиди група. Днес стъпките към света на Джетро Тъл се казват „search“, „click“ и „download“. Макар че си ги има и обраслите в мъх каменни плочи в имението на Йън Андерсън – къща от 18-ти век, където сред 400 акра гори, ръж и ечемик са чуват звуците от котки, кучета, коне и пилета, гарниращи експерименталните трели, които долитат от домашното студио.

Най-яркото потвърждение за прекрачването на Джетро в интернет-епохата е самото заглавие на последния 30-ти студиен албум на ветераните – j-tull dot com (1999). Не е кой знае каква хитрина – просто транскрипция на официалния им хоум сайт. Залягането на стария брадат минестрел Йън Андерсън над клавиатурата (след като вече едва ли може да се удържа твърде дълго на един крак с флейта в ръце) си е доста любопитно и в него прозират непреодолимите тенденции на новото време. Пък когато го хване съклет да чука по клавишите и мишката – винаги може да се освежи с поглед през прозореца, нали? Там, на зеления двор на фермата, вероятно едно от кучетата гони котка, а петелът – в стил импресионистичен поп, се е покатерил на някоя от по-красивите кокошки…

Модерното битие на Джетро Тъл, естествено, не може да засенчи изцяло или да измести внушителната сянка на дългогодишната им кариера и обикновено 70-80 процента от въпросите на фенове и журналисти продължават да ровят из миналото. Йън Андерсън обаче е намерил колая и на това. На бутона „presskit“ в сайта j-tull.com ветеранът услужливо е сервирал един подробен All FAQ (т.е. Frequently Asked Questions) с обяснението, че на тези въпроси му се налага да отговаря по няколко пъти на ден и така може да се спести време за нещо наистина интересно и важно в разговора. Жест на добродушна любезност, а не назидателен намек към репортерите, които не са си подготвили домашното и са безхаберни, че във Великобритния през 1700 г. мистър Джетро Тъл изобретява плуг с нова конструкция и публикува трактат за развитието на селското стопанство за редосеялката. Без изобщо да подозира, че името му ще бъде изписано върху плочи и компактдискове след два века и половина.

Как се кръстихте Джетро Тъл?

През февруари 1968 г. ползвахме много най-различни имена, които обикновено сменяхме всяка седмица. Тъй като бяхме много зле, никой клуб не искаше да ни наеме повторно, а с новото название минавахме за друга група… Нашият агент, който беше учил история в колежа, предложи Джетро Тъл – земеделският пионер от 18-и век, изобретил редосеялката. Случи се така, че точно с името Джетро Тъл получихме покана за прочутия лондонски клуб „Маркий“ в свободния четвъртък. И така си остана. Късно ли е да го сменяме вече? Мисля, че да.

През 1976 г. кръстихте едно свое прочуто парче „Too Old To Rock’N’Roll“. Как ви звучи това заглавие сега, през погледа назад?

Това не е било – нито сега, нито тогава – автобиографично изявление. А песен за цикличните промени на модата в културата, в поп и рок музиката. Доста предсказуемо за 1975 г. всъщност, след безкрайното рециклиране на музикалните влияния от 60-те и 70-те години, които пълнят класациите и до днес.

Ти си един от „старците“ в рока. Колко дълго смяташ да свириш на живо и да записваш?

Докато това е предизвикателство и докато здравето ми позволява. Една година, десет години – кой знае? Освен това има рисуване, писане и други творчески полета. Кое ще ме остави първо: очите, ушите или ръцете? Страхът от отегчението в старостта е най-голямото ми притеснение.

Ако можеш да избереш думите за своя епитаф, какви ще са те?

„Благодаря ви и лека нощ“! Или може би: „Има ли шанс да поръчам събуждане?“.

Йън Андерсън

Двигателят и основен композитор на групата е роден в Единбург, Шотландия, през 1947 г. Създава бандата през 1968 г., събирайки се с Джон Евънс Бенд и Макгрегър’с Енджин. Оттогава Джетро Тъл имат продадени над 60 милиона копия от албумите си. Откривателят на флейтата за рок музиката е издал и седем солови диска. „Първо исках да стана шофьор на автобус, после си мечтаех да пилотирам реактивен самолет. Впоследствие реших да се откажа от кариерата си в армията, тъй като се сетих, че може да ме убият на фронта. И така музиката да загуби“, разкрива бардът.

Загрей за концерта в Пловдив с:

Jethro Tull Live: Bursting Out (Chrysalis) (1978), препоръчително на DVD.

90-минутна живописна картина от световното турне на Джетро Тъл през 1977-78, припомнящо защо лицето на тази седемдесетарска група, което износи през годините, не може да бъде оприличено на нищо друго. Среща на хард рока с ренесансовата мелодика и келтския фолклор и на твърдите китари с нежния звук на флейтата. (Впрочем, точно тези китари им спечелиха първата награда „Грами“ за хеви метъл!?)

Но през 78-ма никой не се интересува от тези класификации. Неповторимият Йън Андерсън ръси шегички в паузите между парчетата, пее и свири на флейтата си (когато не пее), и неизменно стои на един крак в типичната си поза на щъркeл. Забавно, артистично и приказно. Редят се куп парчета от най-известните тави на формацията: Aqualung, Too Old To Rock’N’ Roll…, Ministrel In The Gallery, War Child, Songs From The Wood…, а рок-операта Thick As A Brick е представена с 12-минутна импровизация.

Забележително е 18-секундното соло на Йън Андерсън, който буквално изцежда флейтата до дупка. И сякаш недоволен от „изцеждането“, я засмуква като Дракула, като прибягва до различни ръмжения и похърквания. В цялата арт-вакханалия само две пиеси не са негови – „Conondrum“ (инструментал с почти 3-минутно соло на барабаните) и кратката „Quatrian“ – прелюдия на Aqualung. Техен автор е китаристът Мартин Бар (Martin Barre). На живо артистичността и силното присъствие на фронтмена втрисат дори случайно попадналите там музикални профани. Но за всички ония, които „гледаме“ отстрани и отдалеч, завършвам с неговите думи: „Ако просто си купил тази плоча или само си я взел назаем – благодаря ти“.

„В основата си това е един от най-страхотните начини да прибираш джобните пари на тийнейджърите“, ще се пошегува Андерсън по повод концертните албуми след години. А нима днес не е същото? „Ако хората променят музикалния си вкус и спрат да идват на концертите ни, разбира се, ще трябва да спрем. Никой не може да предвиди бъдещето. Но ние планираме да свирим отново, отново и отново, защото това правим най-добре. И може би на всеки две години ще свирим на различни пазари – Европа, Америка, Азия. Това е огромен труд – повече отколкото можем да свършим. Затова и някои места като България не успяват да ни видят достатъчно често. Това не е честно, но ние се стараем. Не казваме „не“ на никого и искаме да свирим навсякъде“, допълва певецът.

Какво има под редосеялката?

Ковачът на едни от най-тежките струнни рифове в света на музиката изобщо – Тони Айоми (Tony Iommi), заменя оригиналния китарист на Джетро Тъл Майкъл Тимъти „Мик“ Ейбрахамс („за един сезон“) през 1968-ма, преди да се влее в редиците на Блек Сабат.

Айрън Мейдън правят кавър на парчето „Cross-Eyed Mary“ за втората страна на малката плоча „The Trooper“ – девети сингъл на британската хеви метъл група и втори от албума Piece Оf Mind (1982). „Чуйте оригинала на „Cross-Eyed Mary“, за да разберете защо музиката няма да умре никога“, споделя Брус Дикинсън, фронтмен на Мейдън.

Ралица Василева – режисьорка, журналистка и популярна екс водеща по CNN, e героиня и муза на едно от соловите парчета на Йън Андерсън. За драматично-меланхоличната композиция „Not Ralitsa Vassileva“ той е бил повлиян от лицата на CNN, и по специално – от българката: неустоима женска компания към вечерните новини, поднесени с елегантна сериозност и сладки трапчинки. Пиесата е включена в диска Rupi’s Dance (2003).

Рупи е името на една от трите диви котки, за чието планетарно оцеляване Йън полага големи усилия. Този четвърти негов индивидуален проект е фолклорно изграден от шотландеца върху струнната подкрепа на квартет унгарци и 2-3 перкусионни помощници. Въпреки приемливата отдалеченост от Джетро-Тълската роковост, феновете с треперещи пръсти могат да сграбчат този албум. Неговият бонус „Birthday Card At Christmas“ е от последния изобщо студиен запис в кариерата на формацията – The Jethro Tull Christmas Album, чиято премиера се състоя на 30 септември 2003 година.

Рядко песните на арт-рока третират теми като любов и секс. Джетро Тъл са изключение от това правило, но посягат към „тънката част“ повече от префинено, по британски. (Например: „Ще те любя сред пустеещи места/ под тъмносини планини и небеса/ край реки дълбоки, мрачно запълзели/ през покрайнини, където тичат зайци бели“ („Acres Wild“) (преводът е на Филип Ляпов).

Йън Андерсън не зарязва персонажа Джералд Босток (Gerald Bostock) във виниловото минало на Thick As A Brick (1972), където е посочен като автор на текстовете във вид на поема и герой от специалното издание на местния вестник, отпечатано заедно с дългосвирещата плоча. С удивително чувство за суинг трубадурът вдъхва нов живот на детето чудо в настоящия век, отреждайки му роля в соловите си дискове Thick As A Brick 2 (2012) и Homo Erraticus (2014). След 40 години политическа кариера Босток се залавя да помага на Андерсън като мениджър по организацията на неговите представления.

Скитащият човек (Homo Erraticus) бележи завръщането на Джералд към писането на текстове за песни, този път базирани на непубликувания прашасал ръкопис Homo Britanicus Erraticus от любителя историк Ernest T. Parritt (1865-1928), също измислен персонаж. Той разглежда ключови събития от британската история и ги свързва с поредица предсказания за наши дни и в бъдеще. Виденията му от миналото са причинени от маларийна треска и са представени образите на номад от неолита, ковач от желязната епоха, християнски монах, съдържател на хан около пункт за събиране на пътни такси и дори принц Албърт.

„Преселението и миграцията са основните теми. Всички ние сме дошли отнякъде, ние сме ловци и берачи на плодове хиляди години“ – разсъждава Андерсън – Отиваме там, където тревата е по-зелена, дивечът и уловът са повече, или просто където има по-добри условия за нас. Трябва да намерим храна за гладните ни жени и деца и затова отиваме там, където се предлага работа. Ако имате дълги коси например, тесни панталони и през 1969 година в Ню Йорк се казвате Лед Цепелин, то вашата работа е да привлечете рок публиката в САЩ, да получите пари и да печелите. Няма значение каква е целта, за всекиго тя е различна, но ние всички оставаме все същите ловци и берачи на плодове“.

Класическо арт-рок снобарче ли си?

На концерт на Джетро Тъл в кой момент би аплодирал най-силно?
1) Всеки път, щом Йън Андерсън посегне към флейтата
2) На припева на Living In The Past
3) Ако свирят Aqualung на бис, още с първия акорд на пианото
4) Когато съспенса на сцената в свои ръце поемат Дейвид Палмър и неговият преносим тръбен орган (на който до голяма степен се дължи оригиналният саунд на групата)
5) На всяко парче от This Was
6) Опусът Bouree (1973) е с разработки по:
а) Бах
б) Габриел Фуре
в) Бизе
г) Добри Христов
д) Бетовен

Резултата ще получиш от себеподобните наоколо в града на тепатата през септември.

Изявата на Йън Андерсън и Ко., които пристигат по покана на „Тангра Мега Рок“ със съдействието на община Пловдив, ще открие тазгодишното издание на „Есенния салон на изкуствата“. Форумът включва различни фестивални форми, сред които театър, музика, изобразително изкуство, фотография,съвременно изкуство и други. В него досега са взели участие изпълнители като Жан-Люк Понти, Били Кобъм, Аирто Морейра, Лари Кориел, Ранди Брекър, Трилок Гурту, Кийт Емерсън, Рик Уейкмън, Найджъл Кенеди и Джон Лорд.

Тангра - от бъдещето към миналото

Аларма Пънк Джаз представя Kayo Dot

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :