Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Време ли е да закрием часовете по физическо?

Бинар
Преди 6 месеца

daskal

Годината е 1996-та

Учителката ни по физическо за първи път ни замъкна в близкия до училището парк, за да ни изпитва на 600 м. Тогава разбрах, че съм супер зле на дългите бягания – нищо, че лятно време ми се е случвало да играя футбол и по 10-12 часа на ден, чаааак докато се стъмни и не можем да виждаме вече топката.

Всъщност, физическото винаги е било един от любимите ми предмети, понеже много обичах да играя футбол. Нормативите много не ги обичах, понеже бях слабо и по-скоро немощно дете, но някак ги избутвах. Хубавото поне за мен беше, че по останалите предмети бях пълен отличник и учителите по физическо не ми правеха проблеми.

Всъщност, дори в гимназията, където завърших с 6.00, физическото беше един от предметите, където нямах пълно шест (всъщност, нямах пълно шест и по всички останали предмети, които не влизаха в дипломата – музика, рисуване и руски)…

Петнайсетина години по-късно се замислих какво точно правят учителите по физическо.

Да си учител по физическо!

Предварително се обръщам към единиците изключения – вие си знаете какво правите и колко струвате и сте наясно, че написаното по-долу не се отнася до вас.

Нека първо разгледаме какво правят повечето ученици през над 90% от времето в часовете по физическо:

- играят футбол, баскетбол или волейбол;
- пушат зад училище или просто киснат в близкото кафене.

Защо? Защото в повечето случаи действията на учителите по физическо се ограничават до това да:

- проверят кой присъства;
- да дадат на децата една-две топки да играят;
- и веднъж в срока да проверят, дали децата покриват едни спуснати им отгоре нормативи.

И от всичките, последната точка е най-голямата тъпотия!

Какво мерят нормативите?

Задавали ли сте си този въпрос? Ако сте – ще ви отговоря. Нормативите мерят две неща:

- какви гени са ти оставили мама и тате;
- какви спортни и физически дейности практикуваш извън училище.

Защото на нормативите се представяха най-добре децата, които си бяха натурални атлети и тези, които тренираха нещо сериозно извън училище. Това е.

По другите предмети учителите ти преподават материал, дават ти домашни, решавате заедно задачи, имате междинни контролни и накрая на срока – класна!

По физическо учителят ти дава една топка, драпа се между краката цял срок и накрая идва да те изпитва.

На какво ще ме изпитваш бе, аланкоолу?

На какво ме научи? На какво ме натренира? Какво правихме като упражнения и тренировки, за да подобря спринта, скока от място, дългото си бягане, ловкостта си? Каква подготовка ми направи, че да ме изпитваш? На какво ме изпитваш? На гените на мама и тате или на собствения си мързел и безхаберие? Че и оценки пише. Браво!

Знаете ли – по физическо трябва да има входно и изходно ниво всеки срок. И ако учениците не са прогресирали и на милиметър – да се търси нов учител.

Не ме разбирайте погрешно…

… смятам, че футболът, баскетболът и т.н. са чудесни спортове, които развиват чудесни качества – особено ако някой те тренира. Също така смятам, че децата трябва да имат свободно време, в което просто да играят. Но като ще изпитваш децата да покриват нормативи – или ги подготви така, че да покрият нормативите, или си бий камшика!

Ама заплатите на учителите били малки!

В абсолютна стойност – да, така е. В релативна стойност обаче някои учители по физическо взимат по над 100 лв. на час!

Ама как така? – ще попитате вие.

Ами като разделим заплатата, която получават, на времето, през което са вършили нещо, на някои хора им се връзват няколко часа полезно действие месечно.

Ето един доста често срещан сценарий:

„Равнис! Мирно! (ама може и без тези двете) Кой е тук и кой го няма? Ето ви една топка!“ Обща продължителност – под една минута!

И въпреки противоречивото заглавие…

… аз съм последният човек, който ще иска да се закрият часовете по физическо. Всъщност смятам, че часовете за спорт трябва да са много повече. Причините за това са много:

Децата, които се движат повече, имат по-добре развит челен дял на мозъка.
Децата, които спортуват повече, учат по-бързо.
Гимназистите, които тренират най-често, имат най-висок среден успех.
Има стотици изследвания по темата!

Простото ми желание е или учителите по физическо действително да помагат на децата да развиват умения и да подобряват физическите си възможности, или функцията им на ПАЗИТЕЛ на стаята с топките да се поеме от домакина или домакинката на училището.

Лично аз предпочитам да се случи първото. И не – не е вярно, че няма време!

В началото на всеки час…

… могат да се отделят 5 мин. за обща загрявка и 10-15 мин. за малко техника, малко упражнения, евентуално някой кондиционен комплекс от упражнения със собствено тегло, а след това им се дава по една топка и да поцъкат до края на часа.

Може някои часове да са само физическа подготовка, а някои да са само спорт по избор.

Но ако ще изпитвате децата на края на срока – погрижете се да сте ги подготвили преди това!

Да, не е лесно да се работи с деца! Работил съм с юношески футболни формации, всяко лято работя с деца по различни летни академии, организирал съм безплатни тренировки за тийнейджъри – наистина не е лесно.

Но това е едно от най-яките призвания, които могат да съществуват ever! И един от най-яките начини да повлияеш на бъдещето на едно общество, а и защо не на бъдещето на човечеството!

Така, че,

мили хора, които работите с деца…

… или се раздавайте на макс, или си търсете друго призвание!

Това са моите две стотинки по темата.

Успех!

Lift to Live

Юруш система за 4:3 срещу Люксембург

Шампиони със специални, звукови медали

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :