Малкият Буда

ryuitchi-sakamoto.com

Sakamoto&Morelenbaum@Tom’s casa

Плейлистът на Дуенде съдържа толкова различни музики с участието на японския композитор и пианист Рюичи Сакамото, че дори и да не бе автор на музиката към едноименния филм на Бертолучи, със сигурност би могъл да носи прозвище като Малкия Буда. А защо не и по името на друг филм с негова музика, отличена с Оскар – Последният император?

Отскоро в ротация в Дуенде са последните му участия като сайдмен – тези в проекта на Ектор Зазу и Ева Квартет, предпремиерното Моçа fеа от предстоящия за есента нов албум на Винисиус Кантуария и електро-минимъла на Кристофър Уилитс. Само внимание с електрото. Хоумпейджът на Сакамото започва с ужасяваща критика на използването на атома, довела го до заключение, което подкрепям напълно: атомът и човекът не могат да съжителстват дори и мирно. Като част от движението срещу атомните централи в родината си (над 7,5 милиона подписа преди концерта No Nuke от 7 и 8 юли т.г.), Сакамото кани за събитието, предавано в интернет Крафтверк, които за целта добавят и строфи на японски на хита си от 70-те Radioactivity (цялото слайдшоу е тук). На същата тема е и интервюто му за влиятелния Асахи Шимбун, където Сакамото си спомня страха като десетгодишен от Карибската криза. Неголямата ни разлика във възрастта е и основание да го считам доста близък и по отношение на подсъзнателния страх от Трета световна, в който сме расли от двете страни на Желязната завеса. „Не можеш да твориш и да се радваш на музиката под страх, че можеш да бъдеш убит или че трябва да убиваш” – заключава Сакамото. И пак там, в едно свързано интервю не забравя да ни припомни: „Единственият начин да променим обществото е като не преставаме да надигаме глас, като не се предаваме, като настояваме и не се обезверяваме”.

Не случайно и името на вторият им проект с Уилитс е „Древното бъдеще“ и излиза на бял свят в деня на годишнината от бомбардировката в Хирошима. Това е поредната ангажирана творба на Сакамото – достатъчно е да си припомним зловещата му Ария за Опенхаймер (един от авторите на атомната бомба), с репетитивния речитатив на физика във финала, на фона на челото на Мореленбаум – „Now I am death the destroyer of worlds”.

В други проекти на Сакамото (LIFE) са участвали по един или друг начин… Салман Рушди и дори самият Далай Лама, на когото е посветена звуковата мандала на Сакамото към пътуващата изложба The Missing Peace.

Сакамото завършва етномузикология и винаги е проявявал слабост към традиционната музика – било от Окинава, било от Индия или Африка, но не само. „Ако Дебюси е бил повлиян от азиатската музика, аз пък съм под влиянието на Дебюси” – признава Сакамото, и още – „Дебюси е вратата към цялата музика на ХХ век!”. Доста запомнящи са както бразилските му дуети с фамилия Мореленбаум (Жак и Паула) или с Каетано Велозу и Сезария Евора, така и творбите му с Арто Линдзе, Юсу Н’Дур, Еймън Тоубин и Талвин Сингх. С Мореленбаум записва в дома на Жобим. „По средата на едно от парчетата му се включи и едно птиче. Казахме си – това е духът на Том”. „Обичам фрий-джаза на Колтрейн и въобще свободата на импровизираната музика” – твърди за себе си Сакамото пред британския „Телеграф”. И за да няма недоразумения около полемичната му личност, отсича: „по-добре отличен музикант, отколкото посредствен активист!”

Сигурно ще попитате, а къде е тук Алмодовар? Покрай работата си по церемонията за откриването на Олимпийските игри в Барселона през 1992, Сакамото твори и за „Високи токчета” на Алмодовар. Но по-добре си ги приемете само като саундтрак. Сакамото е повече от това.

Отпечатъците на Хорхе Пардо

Рай Куудър между Гуантанамо и Гуантанамера

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :