Космически мечти на живо

Share

×

vangelis-synthesizers

Средата и краят на 70-те беше времето на спорадичните опити за събиране в едно на космоса и музиката. Дори и комерсиално се заговори за „спейс-рок“, въпреки че електрониката бе на светлинни години от китарно-барабанната ритмика. Личните каузи на творците се преплитаха с тези на откривателите – съвременните, но и легендарните през вековете. Например приятелството на Жан-Мишел Жар с астронавта-саксофонист Рон Макниър, чиято гибел с Чалънджър не позволи първия интерпланетарен лайв. Първата ми среща с Жан-Мишел през юни 198-а бе отчасти да усетя емоцията на артиста, след като вече са ме побивали тръпки от резултата (албума Rendez-vous, концерта в Хюстън по случай годишнината на НАСА).

Една друга годишнина – тази на откриването на Америка от Колумб, няколко години по-късно бе в основата на опуса „1492“ на Ридли Скот с незабравимата музика на вечния „съперник“ на Жан-Мишел, гръцкия композитор Евангелис, предпочел за световна употреба да се лиши от Е-то и от фамилията си Папатанасиу. Но още преди това, по едно и също време с ранния Жан-Мишел, Вангелис бе създал музиката към сериите “Космос“ на Карл Сейгън,

определяна по-късно като „агресивна електроника“ и „чист берлински саунд“. Следва „марсианската епопея“ с хорови изпълнения „Митодея“, свързана с новото предизвикателство на новото хилядолетие – мисията Марс на НАСА.

Досега признавам, че това са ми сред най-незабравимите моменти на контакт с величието на духа. Затова и очаквах със смесени чувства последния му диск, вдъхновен от Розета – мисията на Европейската космическа агенция. Вече бяхме чули звука на кометата „Чури“, бе само въпрос на време и вдъхновение да усетим единението на истински HD космически кадри с музиката на Вангелис. Да, разширеният трейлър с признанията на френския космически пътешественик Жан-Франсоа Клервоа след визитата му в домашното студио на Вангелис (оприличено от него на истинска кабина на космически кораб) ни убеди в интегралността на проекта:

Оставаше само да дочакаме цялостния резултат на вдъхновението на Вангелис от разказите на астронавта Андре Куйпърс и „превръщането на хаоса в хармония“ (по думите на самия Вангелис). Началните три композиции, качени в сайта на агенцията след кацането на кометата бяха също така обещаващи.

Слушам 13-те части от епоса с тагове „класика“ и „електроника“ и определено си падам по заглавния, взел името на космическия апарат. Вярно, Вангелис е сред малкото истински живи класици на електрониката и единственият, останал верен на интегрирането й в добрата сага на нашето време. Тази, която кара децата да мечтаят и като пораснат и полетят, да останат верни на музиката, съпровождала мечтите им така както и Вангелис е останал верен на детските си увлечения по митологията, науката и космоса. Но всичко това би ли било възможно без свободата, без разбирането, че музиката е космос, а космосът е музика? Екзо-генезис е достатъчно показателно парче в тази насока, включително и с акустично-земните си звуци. Какво повече? Един валс може би…

P.S. Около 14:30 българско време на 30 септември 2016 Розета приключи своя път, предавайки на живо последните си часове – спускането върху кометата. Музиката остава.

Кармен преди коридата

Музикално копче за сън

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :