Детелина Стаменова: „Човек с хранителни разстройства има нужда от разбиране“

снимка: Васил Германов
Снимка: Васил Германов.

Отдавна искам да поговоря с Детелина, но не само в качеството й на успешен журналист (тя е дългогодишен главен редактор на сп. Космополитън България), а да ме въведе като специалист-психотерапевт с фокус хранителни разстройства – в сърцевината на тези състояния. Тя може да бъде наш водач в оскъдната информация на български език в интернет и като цяло в приемането на проблемите с храненето. Решение за тях има, стига да сме готови за промяна.

Какво представляват хранителните разстройства и кога можем с увереност да говорим за такова?

Хранителните разстройства са сериозни заболявания, често подценявани. С увереност можем да говорим за наличието на такива при няколко сериозни фактора – свръхниско или свръхвисоко тегло; поведение, което се концентрира около килограмите или вида на фигурата, когато качеството на живот зависи от грамовете, килограмите или броя приети калории; когато начините за елиминация на храната – чрез повръщане, плюене или разхлабителни, се случват ежедневно или по-често или се случват няколко последователни дни няколко последователни месеца.

Каква помощ трябва да получи човек, страдащ от хранително разстройство?

Човешка. Човек с хранителни разстройства има нужда от хора, които да го разберат. Професионално това са психотерапевтите. Един добър психотерапевт знае кога да потърси психиатър и нутриционист, за да асистира възстановяването. Но основата на помощта е психотерапия.

disorder-2

 

Как точно помага психотерапията? Най-общо – какви са нейните механизми? Понеже тук все още се гледа с недоверие към нея?

Моето впечатление е, че все повече хора стигат до решението да отидат на психотерапевт, където да открият своите „слепи петна“, които им пречат в ежедневието – а и понякога в голямата картина на живота им. Или както е казал Юнг: „Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще дирижира живота ви и ще го наричате съдба“. За нарастването на популярността на психотерапията имат голямо влияние филмите – а и литературата – Ървин Ялом е един от популярните автори в момента на български. Препоръчвам на всички книгата му „Палач на любовта“. Не мога да обобщавам механизмите, защото у нас са представени основните психотерапевтични школи, а всяка от тях работи по своя методика.

Обобщава се, че само жени са засегнати от подобни състояния, какви са твоите наблюдения?

10% от засегнатите са мъже, но по световни наблюдения броят започва да расте. Личното ми впечатление е, че на хората около мъжете с хранителни разстройства им е трудно да повярват, че и те са болни от тази нарочена за „женска болест“.

Знаем за трудните тийн години, но могат ли и децата да имат хранителни разстройства?

При стрес децата могат да реагират с отказване на храната или с твърде много ядене, като и повръщане на нервна почва. Ако родителите наблюдават детето си внимателно, сами ще усетят необичайните форми на поведение и ако това продължи повече от месец, ги насърчавам да говорят с психолог, детски психотерапевт, но първо с детето си, и след това да вземат предложените им мерки. Всъщност, по-голяма жертва от децата са жените на средна възраст, при които все повече се наблюдават някои хранителни разстройства като орторексията (манията по здравословното хранене), болестно преяждане и свръхтегло на психологична основа.

maintain-recovery-eating-disorder1-1024x810

Живеем в свят на доста крайни хранителни навици. Какво мислиш за специфичните хранителни режими?

Още бащите на медицината са казали, че „всичко е в дозата“. Важното е как се храниш и дали ти доставя удоволствие храната или я използваш за заместител на нещо, което ти липсва. Твърдо съм против налагането на режими за ограничено хранене на децата с лишаване от животински продукти например или когато лекарите съветват преминаването към друг начин на хранене с рационални доводи – и не, вегетарианството не е „психично заболяване“.

А веганството, понеже него най-често го нарочват като такова?

Ако човек е здрав и слуша нуждите на тялото си – и не принуждава околните да го практикуват, коя съм аз, за да лепя етикети?

Много често близките не само не виждат, но в последствие и не осъзнават проблема, а тяхната роля е ключова. Защо е толкова труден процес?

Поставяйки се на мястото на родителите, разбирам колко е трудно да си признаеш, че състоянието на детето се дължи на твои (несъзнателни) грешки. От друга страна виждам, че родителите, които имат смелостта да погледнат проблемите, подобряват начина на живот не само на детето си, но и на цялото семейство.

От известно време модните тенденции говорят вече и за пълните жени. Включват ги в кампании. Какво означава за теб такъв тип толериране?

Успех на мнозинството жени над малцинството – съвсем малко от жените са с размер под 10 (36). Женското тяло има много форми. Жените сме красиви, защото сме различни. Според мен доказателство за красиво тяло е здравето. Едно красиво тяло е здраво. Но като говорим за пълни модели в модната индустрия и медиите (част от които съм била) – там говорим за модели с размери М и L или 12-14-16, т.е. жени като тези, които срещаме на улиците (или сме), а не за момичета като в магазините на ул. Монтенаполеоне, Милано (XXS, Xs, S).  

В България все повече затлъстяваме. Здравословният живот въпрос на стандарт ли е, на воля или на нещо друго?

Всички сме жертви на рекламите и на… вкусовите си рецептори. Вредната храна е много вкусна. Телефоните са пълни с интересни сайтове. Фейсбук непрекъснато бълва поредната красива снимка или статия. Да, трябва воля, но и трябва и да можеш да излезеш от измисления свят (хелоу, Ким Кардашиян!) и да влезеш в свят без Е-та, филтри и да почувстваш света с цялото му богатство. Светът ни се променя така, че е много по-лесно да общуваш през екрана – дори аз и ти не се виждаме на живо, а комуникираме без да сме се видели. Само че това е опосредствена комуникация – и свиквайки с нея – всички ние – забравяме да чувстваме, което включва и да се караме, и да се усмихваме заедно. Затлъстяването е национален проблем и, за съжаление, от изследвания на много колеги по света, не е само диетичен или културен, но и психологически, и за да се реши, трябва нещо повече от малки кампании – да се превърне в цел хората да бъдат образовани как да се грижат за душите и за телата си.

Защо ти реши да се захванеш с психотерапия, по време на една много успешна журналистическа кариера?

Аз… цял живот съм работила това да задавам въпроси, във всяка своя работа. В дългата ми и успешна кариера в журналистиката разбрах, че хората ме вълнуват отвъд – в сърцевината им и това доведе до решението ми да се насоча към психологията и психотерапията, защото вярвам, че ако промениш един човек, променяш целия свят. Конкретно за хранителните разстройства – виждала съм много хора, които са страдали и не съм имала възможност да се намеся – и някъде в мен има един човек, който много иска да им даде пространство да споделят какво се случва с тях и да намерят изход от лабиринта, в който са попаднали.

Heart-Shaped-Food-Love-Wallpaper-Desktop

Ти самата имала ли си проблем с храната и какви са вашите отношения?

Не съм страдала от хранително разстройство, но като жена съм имала своите периоди на емоционално хранене. Не съм яла със седмица при влюбване и месец при разлюбване, купувала съм си шоколад и вафли – ще го кажа – и чипс – при стрес. Обичам да се храня, най-много в компания, но както ни съветваше Хелън Гърли Браун, легендарната главна редакторка на „Космополитън“, мога и да седна съвсем сама в ресторант и да се наслаждавам от началото до края на храненето на собственото си присъствие и поръчаното меню с удоволствие.

Защо и как храната може да се превърне в най-голям враг и едновременно с това утешител?

Храната е по-достъпна и за пръв път в историята на човечеството – и в нашата част на света – сравнително евтина. Не казвам евтина, казвам „сравнително евтина“, особено джънк фуд, която често се използва за преяждане. Едно от първите неща, което новороденото прави, е да се храни – и в топлината на храната се съдържа цялото обещание на света за съществуването на утеха от глада, което то не изпитва в утробата. Зад това стои едно от психологическите обещания на храната за заместването на любовта, от която се нуждае човек, от храна. Чисто биохимично храната действа на нашето настроение също покачвайки серотонина и другите хормони на щастието.

P.S. Можеш да следиш сайта на Детелина или да я срещнеш на живо благодарение на TEDxMladostWomen – на 29 октомври в зала ДНК на НДК, където тя ще говори за храненето.

Защо спортуваш, та ти си слаба

Трейнспотинг за фейсбук зависими

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :