Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Васко Громков – народен будител и Rock DJ

Ивайло Кицов
Преди 6 месеца

васко 1Случайно или пък не, с Васко Громков, по-популярен като ВаГро (VaGro), си чукваме импровизирана среща на Попа. Това е паметникът на Св. Патриарх Евтимий Български (ок. 1325 – ок. 1403), виден просветител от времената на Второто българско царство, а монументът е разположен в сърцето на София („на центъра у средата“). Място знаково и осемдесетарско, където свободният и непокорен дух на модерните тогава млади вихреше на воля своите етико- , естетически и меломански страсти, а пък Големият Брат – разбирай родната милиция, обикновено беше по други „адреЗи“.

Преди, когато се кажеше „в 7 часа на Попа“, бяхме там точно в 19.00 часа, иначе изпускахме купона. Сега предупреждаваме мобилно пет минути след 7, че ще дойдем в „и половина“. Уговорките бяха от вторник за неделя (и никой не забравяше), за часа, когато показваха по-интересни стари филми и раздаваха пари в ТВ състезания. Кой ти е допускал, че днес ще гледаме вип брадъри, хикс фактори, звездни академии, красавици и отличници…

Светът беше музика – чиста музика от всевъзможните стилове, всичко останало – със сегондарно значение. Парчета. Тави. Касетки. Ролкови пити. Музика, възпроизвеждана по късни доби от скрибуцащи соц-машини, а презаписвана по светло най-често с външно микрофонче. От хора с дебели пантофи, да не би саундтракът на скимучещия под тях паркет да връхлети в светая светих към края на Б-страна (допълнена с песен не по-дълга от 2’40″).

Гилам си към Попа с босите мисли на спомена: предстои да видя моя приятел Васко Громков навръх рождения ден (27 октомври) на класацията за независими български изпълнители „НОВО 10+2″, излъчвана в ефира на БНТ 2 всеки месец, и водена именно от него. Ама това е само повод да пием с колоритния ВаГро (той сок, аз – кафе). Да загорим за пореден път тенджерата на разпаления разговор – обмен на информация, малко нещо „а ти помниш ли“… (сантименти – да, сълзи – не!), през „кво правиш вдруги ден?“, обаче преди всичко да коментираме, обсъждаме (плюем, рядко хвалим и помазваме – особено пък напоследък, т.н. музикален живот у нас и по света, шоубизнеса – в глобален аспект – след като вече сме си плюли и в мозъците, и в плейлистите; „злобата“ от класациите и риалититата, международния тероризъм в културното пространство, завършвайки сардонично с лайт-мотива на Ера: „Не е лесно да си тиква“ и носталгично – с кавър по класиката Forever Young (под № 6 в дебюта на „Алфавил“ (1984): „Forever young, forever young/ I wanna be forever… drunk“).

Тананикам аз. Той, Васко, не близва. Нищо, че сме едно поколение. Моя милост ще отбележи 50 и… на 12 ноември, а Громков шумно, съвсем хардкор, ще тресне петдесетака през февруари догодина (абе, старата школа!). По Хелоуин, бейби, тиквите са цигулки. Пълни със спомени – сладки (мед) + горчиви (орехи, чепати). Още един епизод е напът към класьора (файла) – стилното парти, с което сладкодумният ми събеседник и неговият екип ще отбележат 4-годишнината на чарта в столичния клуб „ARTarea“ (улица „Г. С. Раковски“ 112) от 19.30 часа на 1 ноември (вторник). На ръка разстояние – и едно (пънк) парче време, от Попа. В Деня на народния будител.

Анонсът

Васко Громков и продуцентът Ивайло Огнянов са поканили всички изпълнители, взели участие със свои видеоклипове от премиерата на класацията през 2012-та до днес. Сред гостите ще са и популярни водещи, диджеи, журналисти, промоутъри и арт-персони. В официалната част с по едно свое изпълнение на живо ще се включат: Теди Кацарова, Дичо, Иван Димов (SHILTON), група Атлас, Наско Ди Стефано (7ЕДЕМ), IMP, Sr. Martini, Gerata, Мел Плачкова, СкандаУ, Стелиян Донев (STELLko), DIYAH, проект Кавър (Djane Monique & Gabriela PartoFsky), дуото Silent City, трио Аутентик (Outhentic), No More Many More и най-младият победител в историята на класацията – 12-годишният иракчанин Зейд Захер, чието парче „Брой ме там“, съвместно дело с Елица Тодорова, оглави чарта през януари, 2016-а.

Друга обявена изненада е, че мистериозният проект Blue-Eyed-Soul, който от 4 месеца лансира версии на едноименен сингъл, ще бъде разкрит на партито. По този повод от САЩ ще пристигне една истинска поп легенда (The Mystery International Artist) да обясни всички тайни около проекта и истина ли са слуховете, че китарното соло в това парче е изсвирено от самия Принс малко преди да умре. За доброто настроение на присъстващите ще се грижи отново djsupermax (Ники Русиновски), който тази година ще заложи основно на фънки ритми в сетовете си.

Изводът

По време на това събитие някои неща ще се случат за първи път, други – за щастливо пореден. 4 години нон-стоп в ефира си е малък подвиг и огромен късмет. Във време, когато цели медии преминават в небитието, а отделни предавания оцеляват от 6 месеца до една година. Някои пък си остават с пилотния брой… А истината, че „НОВО 10+2″ не само оцелява, но се радва на все по-добро здраве и подкрепа, е допълнително осребрена от факта, че класацията е за НЕЗАВИСИМА българска музика.

„Здравейте, вие сте с пилотното издание на „НОВО 10+2″ – нещо като „НОВО 20″, но в криза“ – с тези думи Громков е известил появата на чарта през 2012-та. Теди Кацарова е неговият първи гост, а първото излъчено видео е Moving Forward на Рут Колева. Името на сингъла е слоган на дуото Platform (Христо (aка Monk) и Мартин (ака Джеймс Бонг (JamezBongg).

„Като на шега започнахме – помни ВаГро – по идея на Косьо (режисьорът Константин Младенов – б.а.). Ние правехме общо три предавания – „Часът на българската музика“, „Българската музика лайв“ и „Рок с Милена“, вечерта на една седмица от месеца беше свободна. Но не бях настроен оптимистично. Викам си: „Вярно, че в ефира няма класация“, но пък виждах какъв хаос цари в бранша. Косьо обаче натисна – ти имаш приятели с клипове, дай да го направим. Така и тръгнахме – съвсем експериментално и за кеф, без претенции да е национален чарт, с модерна българска музика на различни езици; имаше парче на френски, испански и английски. Половината на чужди езици, другата – на български, за които да се гласува от сайта на БНТ. Не съм си и помислял, че някой ще ни търпи повече от три месеца, но всички бяхме изумени, че само за първия месец се събраха 40 000 гласа. Страшен шок и за нас! После много от изпълнителите, необвързани с по-големите музикални компании и неизлъчвани масово в телевизионния ефир, започнаха да ни предлагат сами продукцията си и след по-малко от 3 месеца вече имахме списък с 30 души, чакащи на опашка за интервю при нас…“, пояснява водещият. Безкрайно искрено. Присъщо на човек като него, отнесъл повече удари от автомобилна броня на паркинга в „Модерно предградие“, е да не сметаносва на дребно.

От тогава едночасовата класация не е спирала никога за почивка, давайки поле за изява както на утвърдени имена, така и на пълни дебютанти. Над 100 специални гости са интервюираните, а излъчените клипове са стотици. Често е бивало и артисти, живеещи зад граница, да намерят място в „НОВО 10+2″.

„Два пъти сме представяли Алек Сандар (Alek Sandar) (софиянецът Александър Николов – музикант, продуцент, модел, актьор и съосновател на лейбъла Splendid Sounds Records в Берлин, който от години се подвизава в Щатите; придобил популярност от участието си в последното издание на „ВИП Брадър“ – б.а.), който се свърза с нас“ – дава пример Громков. Прибавя в списъка и „варненския юро денс гуру Иван Шилтън„, чиито тракове се издават в компилации във Франция и редовно влизат в европейските денс чартове. „Ето, това лято беше № 1 във Великобритания и Швейцария, измести Др. Албан“, казва водещият, който с вниманието на сапьор следи де що класация съществува. Нищо, че като диджей залага на хип-хоп, рок и ню уейв в сетовете си. Нападам с въпоси за критериите, по който един клип попада в преброяването, и не е ли селекцията на водещия крайно субективна.

Васко Громков: „О, всичко е субективно, разбира се! И то се основава на безумния усет за хит, който имам, винаги надушвам кои парчета ще са първенци в топа. Не мога да го обясня, но… това е. Някои се опитват да усложняват нещата, а той, хитът, се прави с припев, приятна мелодия и запомнящ се текст. Ще дам за пример Наско Ди Стефано – тоя човек каквото и парче да направи, все звучи хитово. Така също е важно на какъв език е песента – винаги съм отдавал предимство на текстовете на български. Както и на посланията на лириките.

- Хайде де! Посланията? Мислиш ли, че все още съществуват артисти, които държат на тях?

В.Г.: Абе, не са много, ама все още се намират. Рапърът IMP – при него всяка дума е смислена, с послание. Чудя се защо никой от маститите изпълнители не се обръща към него за текстове. Иначе да, по-голяма част от артистите не отдават значение на лириките. Дай ритъм, братче, и един як бийт, вдигни малко басите и да вървим към върха на класацията. Кой ти слуша текста? Една грижа по-малко! Важи както за по-младите, така и за хора, утвърдени през годините. Най-значимото при подборката е дали една продукция е стойностна. Даваме рамо не само на младите, но и на изпълнители от предишни поколения, които не са ротирани от другите медии. Знаеш какво им казват: „Хубаво е парчето, ама не ни влиза във формата“ и с това си измиват ръцете. Друг начин да ти покажат, че не те искат, защото или си преекспониран, или не влизаш в таргет-аудиторията им. Или пък, че трябва да си платиш, за да те пускат. Безумие! Нещата отиват все по-надолу.

- Преди малко прочетох твърдение на Криско, че в България има музикален бизнес, който се движи, и който разбира от бизнес и музика, може да си движи музикален бизнес.

В.Г.: Музикален бизнес у нас няма, има музикална мафия и Криско е част от нея.Той не е нито рапър, нито певец, а лириката му е направо отвратителна – безумно нахвърляни думи. Харесва се на децата, аз наричам това детска чалга. И няма да направя компромис с това мое мнение. Логично е след като вече две поколения се извъртяха да слушат чалга с „Планета“, Слави и кого ли още не, внуците им да живеят чалга-живот. За тези деца трябваше да се намери някаква музика, която кореспондира с възрастта им и е модерна. Но не, не и Бионсе – последните й два албума са абсолютна чалга. Ама то и в световен мащаб ситуацията е същата. Такива като Криско яхнаха вълната на хип-хоп-фолк ритъма и направиха от детската чалга бизнес. Тийнейджърът е готов винаги да плаща за модерни и актуални песни. Друг е въпросът дали в тях има послание и съдържание.

Големият проблем на „НОВО 10+2″ е, че класацията е месечна. Събират се много клипове, редът на някои от които идва след половин година, вече са познати от YouTube, а и самите изпълнители са им се наситили и не желаят да ги презентират повече. „Поне два пъти месечно, а най-добре седмично да е чартът“ – разсъждава Васко.

И разкрива, че класацията е замислена като „Топ Ъф Дъ Попс“ (Top Of The Pops) – култов британски чарт, излъчван някога и по БНТ, макар и със закъснение от няколко седмици и с преводи на заглавията, които биха накарали всеки знаещ поне малко английски да оглупее. (Как ти звучат „Оригинален шегобиец“, „Гадже, та дрънка“ и „Земетръсни ритми“. Опитай се да познаеш, за да ти е още по-смешно после. Отговорите са: Original Prankster, She Bangs и Uprocking Beats).

Мислехме представяното в „НОВО 10+2″ да е на живо, пред публика, или поне с новите предложения и първото да е така, но всичко (с въздишка) опира до средства“. Когото през 2012-а финансите са изчерпани и ръководството на БНТ е принудено да спре чарта, Громков изразява желание да води без пари – хей така, за идеята, „а и да не прецакваме изпълнителите“.

„Шефовете паднаха – никой досега не им беше предлагал да работи без заплащане. А пък и една класация спреш ли я, няма как да бъде обобщена в края на годината“. На някои ченетата вероятно биха увиснали – като Духчо от „Аладин и вълшебната лампа“, аз обаче въобще не се учудвам: познавам си „стоката“, безценната стока с лого „Васко Громков“. То грее с подкрепа върху апостолската кауза „Музиката като такава – да пребъде“. Което е все по-трудно и по-невъзможно в цялостната ситуацията наоколо, да бъде алтернатива на всепоглъщащия кухо хедонистичен хаос.

васко и миленаАко отворите „Уикипедия“, ще видите, че освен радио и тв-водещ и диджей, Васко Громков е ъндърграунд поет, журналист и сценарист. Не отмина ли отдавна времето на всестранно развитите личности?

В.Г.: Не става въпрос за време, а за начин за оцеляване. Като си зациклил в една област и нямаш шанс, временно се пренасяш в друга сфера. А и съм безумно изкушен от синтеза на изкуствата. На 6 години вече имах изложба в родния ми град Кула. После играх баскетбол, срязах си петата на едно стъкло в Дунава, по същото време стъпих за първи път в дискотека и ми падна ченето. Ето го диджея – величествен с микрофона, 500-600 души на по 15 години го гледат захласнати долу… Най-вървежните пичове бяха барманите и диджеите, чак после станаха футболистите и манекенките… Пишех хумористични стихчета още от малък – да карикатуря роднините, и видях, че мога да припокрия всичко това в диджействането. Неслучайно в началото моите програми бяха тип вариететно шоу – с кукли на конци и с рисуване по време на събитието.

Може и рап гидията да не ме взема насериозно, но имам едно парче от далечната 1983-та, и няколко други по-късно. По това време хип-хопът още не беше пробил и в света. Грандмастър Флеш (Grandmaster Flash Аnd Тhe Furious Five) (първият, дръзнал да докосне виниловата плоча с пръсти и да я манипулира така, че да създаде ново поколение звуци, и първият, включил емси (MC) в диджейските си сетове – б.а.) и Шугърхил Генг (The Sugarhill Gang), автори на първия рап сингъл – „Rappers Delight“, в Top 40 на Billboard Hot 100 (1979) – б.а.) тепърва пробиваха. Значи, ние сме редили успоредно с тях…“ (усмихва се)

касетиВ CV-то си Громков има 4 собствени албума. Той дебютира пробивно с касетка, гръмко наречена „The Very Best Of“ в каталога на „Лазаров Рекърдс“ през 1992 г.. „Това всъщност си е демо. Реших да си направя майтап, тъй като не вярвах, че после ще има и още“ – спомня си Васко, който записал изпълненията на един руски пулт вкъщи – без никакво смесване: тоест – микрофон и инструментал „вървят“ едновременно.

„Парчетата вече се въртяха във Видин, когато демото случайно попаднало у Славчо Лазаров. Вика: „Абе, няма нужда от презапис, и така си звучи добре“. Нищо не взех от тази касетка, Лазаров ми даде няколко авторски бройки и толкова. Виж, вторият албум беше сериозна работа. Той беше записан в студио „Сити“ от Иван Градинаров, те току-що бяха подписали с новата тогава компания „Пайнер“, от която предложиха да ме издадат и предложиха 3-годишен договор. Аз и Стефан Вълдобрев бяхме тогава артисти на „Пайнер“, компанията – за българска музика, чалгата още не се беше появила. 12 000 беше тиражът на „Златни хитове“ – част втора, а Митко Димитров (президент на „Пайнер“ и до днес – б.а.) беше изключително коректен и ми плати 12 000 лева – значи 120 лв. сегашни. После имаше и ретираж с друга обложка, но от него не видях нищо“.

- Ти си идеолог на така популярния DJ Retro Fest Видин, който се провежда до стените на легендата „Телеграф капия“ на откритата сцена на брега на Дунав вече седма година. Още една червена точка в твоя творчески и организационен архив.

В.Г.: Не беше трудно, тъй като вече имахме опит. Ето, преди 3 години го направихме с 670 лв. бюджет – 3-дневно събитие с 20 участници и гости. Както, впрочем, с Милена Славова организирахме последното издание на конкурса „Силата на рока“ само с 1000 лв. Та, във Видин всичко започна като на майтап – заради носталгията по 80-те и 90-те, когато градът имаше една от най-силните DJ школи. Позвъни ми един мой приятел и вика: „Тука сме опънали една каравана като през 80-те, с четири масички до стената на „Телеграфа“, сещаш ли се някой, който да пуска музиката?!“ Аз си имах работа като сценарист в ТВ 7, но им предложих да си спретнат един цял ретро фест, на който да се съберат старите кучета и да си направят кефа. Накрая ме склониха да дойда. Никой не очакваше да се случи каквото и да било, тъй като същия ден във Видин беше панаирът, пееше Галена. Какво стана обаче? Почти без реклама в зората на Фейсбука, с две мижави тонколони, в ранния следобед започнаха да прииждат хора. Когато видяха, че няма къде да седнат, завъртяха с колите за столове и маси, които си докараха, и постепенно стана страшно. Над 1 500 души се събраха на място за 6-700 – при това в най-пустия български град. Подсилихме с техника и направо разцепихме втората вечер“.

- Остана ли ти някоя и друга мечта са сбъдване?

В.Г.: Знаеш ли, на 15 години имах 5 мечти, а цикъла финализирах миналата седмица. Първо – да спечеля награда от диджейски конкурс. Имам 11 отличия. Второ – преизпълних плана, защото издадох и стихосбирка. Трето – много исках да запиша албум. И този план преизпълних, тъй като имам 4 албума. Четвърто – мечтаех да видя Дюран Дюран на живо, което се случи в София. Пето: да се снимам във филм. И ето, че получих малка роля във филма „Дъвка за балончета“ (премиерата му предстои догодина – б.а.), имам две сцени с Теодора Духовникова – играя себе си, диджействам. Така до 50 години завърших първия си цикъл с мечти. Въпросът сега е дали да се пенсионирам, или да сядам да пиша списък с други пет…

- Ама те, мечтите, не подлежат на пенсиониране, си мисля аз.

В.Г.: Ха-ха, да, съвършено точно казано. Но хубавото е, че оцеляхме, защото мнозина не успяха. Едно е ясно: за да стана милионер, ще ми трябват още няколко пъти по 50 години (смях, и от сервитьорката).

- Накрая един въпрос, с който вероятно трябваше да започна: Откъде дойде у теб тая любов към музиката?

В.Г.: От сръбските радиостанции. До 7-ми клас вкъщи съм слушал само плочите на майка ми – на Лили Иванова и Емил Димитров. Когото излезе първият албум на Сигнал с „Може би“, си беше чудовищно събитие, метъл направо (усмихва се, ама е сериозен). Иначе като тийнейджър съм минал през всички стилове – хеви метъл, ню уейв, рап… 80-те бяха с изключително богата палитра, трудно беше да си фен само на един стил… Да си призная, никога не съм харесвал народна музика. И за това бяха виновни сърбите. Вероятно защото никога не съм понасял тоя техен турбо-фолк, с който ни заливаха от деца. За сметка на сръбския рок, който обожавам и знам наизуст. Всички тави у нас идваха от Сърбия, тя си беше абсолютен Запад по соц-време. А за любовта към музиката голяма „вина“ има и майката ми, която работеше в радиовъзел в Кула – говореше по микрофон, четеше новини, пускаше музика. Още след като съм проходил, тя ме взимаше с нея и това на практика е било първото ми докосване до плочите, микрофона и диджейството… У дома съм търкалял на винил Una Paloma Blanca (смее се като дете, което не крие нищо под хастара на сърцето).

Ясно е – поне за мен, че ВаГро ще продължи да посяга към музиката без давност – особено българската, с ръцета на куража. И въпреки скромността си, като диджей ще вдига публиката с мръсни танци, изчервяващи дансинга. Ще е фин, но крайно строг селектор на качествени парчета – напук на черните емоции и огнепръскащата чалга, които околният свят праща. Ловец на позитивни усещания, способен да артикулира проблемите им в произволно избрана към момента форма. Оригинал, който чудесно познава смисъла на клишетата, за да не ги използва.

ЧРД на „НОВО 10+2″!

А ВаГро – милионер!

CDs

30 неща, които Васко Громков прави през последните 30 години

ДИДЖЕЙСТВА
От Коледата на 1981 година на една училищна забава във Видин.

СУТРЕШНА ГИМНАСТИКА
Всеки божи ден по 30-40 минути, докато си приготвя чай с мед.

СЛЕДОБЕДЕН СЪН
Всеки божи ден между 13 – 20 минути.

ГОВОРИ ПО МИКРОФОН
Ретро-конферансие от „старата школа“: диджей, радио и тв-водещ.

ПОДСТРИГВА СЕ
Съвсем сам, някъде от 8-ми клас през минали век.

СЪБИРА ПЕСНИ
Всички нови предложения от официалните чартове на Америка, Великобритания и Германия.

ПИШЕ
Статии, репортажи, поезия, детски пиески, текстове за песни, статуси.

НЕ ВКУСВА ЛУК
Става дума за оня вонящия зеленчук, а не за бонбоните „лукчета“.

ИЗТРЕБВА ЧАЛГАРИ
Засега само словесно! Засега!

НЕ ВЗИМА ПАРИ НАЗАЕМ
Дори 1 лев!

СЪРБИЯ
Дори пише поезия на този език и слуша много сръбски рок.

ИГРАЕ СИ С КУКЛИ
9 сезона в Куклен театър, 14 музики и песни за детски постановки (една в Турция) и пиеса, поставяна в Силистра, Видин и Манчестър (Великобритания).

ЗАПИСВА АЛБУМИ
Цели 4 броя авторски, без изобщо да е учил за певец!

ПРАВИ ИНТЕРВЮТА
Стотици, без изобщо да е учил за журналист!

ОРГАНИЗИРА ВЕСЕЛБИ
Рок фестивали, диджейски конкурси, концерти, партита…

РЕДАКТИРА МУЗИКАЛНО
В цели 6 броя радиостанции през 90-те.

ПИШЕ СЦЕНАРИИ
Общо-взето във всички национални телевизии (без БТВ).

ФИЛМИ
Гледа поне по 5 на седмица. В един взел и участие с малка роля.

МИСИЯ
Да обяснява до втръсване на всички колко велики бяха 80-те години.

ДОКУМЕНТАЛНО КИНО
3 филма по негови сценарии за злополуки в дърводобива, строителството и текстилната промишленост. Без да има грам понятие от тази материя!

СПОРТ
Автор на първия спортен виртуален комикс и стотици страници спортна сатира.

ЕЗИЦИ
100% сръбски, 90% руски и 10-15% английски.

ДВОЙНИЦИ
Постоянно го бъркат на улицата с някого. Не смогва да обяснява наред, че не е Стенли, Маестрото, Васил Найденов или „някой от Атлас“. Отскоро и Наско Сираков.

ПЪТУВА
Основно по трасето Видин – София. „УЖАСНО Е! Това трябва да спре!“

ДРЕХИ
Не използва костюм, вратовръзка, пижама… и чадър.

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
Поне 2-3 пъти годишно диджейства благотворително за някаква кауза.

КУЛИНАРИЯ
Реже луканка, бели ябълка, прави чай. „То май това е! Иначе съм завършил УПК специалност „Кулинар-сервитьор“.

ЕКОЛОГИЯ
Никога не близва цигари и алкохол (дори и бира). Екологично ЧИСТ!

КНИГИ
Само и единствено музикална литература. Десета година се кани да започне да пиша неговата, но все не набира смелост.

ХОБИ
Фейсбук. Преди него – блог. Преди блога – дневници в тетрадки.

Хелоуин кухня за махмурлии

Разговор с Марианна Георгиева за поезията, свободна като степ

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :