Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Здравей! Това съм аз!

Едва ли има по-сигурно мерило за това доколко е развито едно общество от отношението му към хората, които са поставени в неравностойно положение. За съжаление, у нас те са почти невидими, принудени да живеят в негостоприемен свят, в много случаи далеч от всички нас и в самота. А понякога те просто искат да ни кажат: „Здравей! Това съм аз!”.

Това е надсловът на една изключително благородна и високотехнологична кампания, организирана от фондация „АСИСТ – помагащи технологии“ с подкрепата на Обществения борд на „Telus International – Europe”. „Здравей! Това съм аз!“ е национална информационна кампания за популяризиране на помагащите технологии за комуникация чрез поглед. В нейните рамки ще се проведат лекции, семинари и уъркшопи из няколко големи града в България. Така всички желаещи ще могат да получат информация за възможностите на помагащите технологии за контрол с поглед и да споделят опита на Анжела Пенчева. Анжела, на която ѝ се налага да общува чрез компютър заради детска церебрална парализа, е писател и посланик на технологиите с проследяване на погледа в България. Кампанията започва на 14 декември в София с двудневни лекции и семинари, като най-интересното от тях можете да гледате на живо в Бинар. Предвиждат се събития и в други големи градове: Пловдив – 18-19 ноември, Стара Загора – 28-29 ноември, Русе – 2-3 декември, Варна – 16-17 декември и Бургас и Плевен през януари 2017 г.

Повече за дейността на фондацията, помагащите технологии за контрол с поглед и техните възможности разказва председателят на фондацията – доц. Морис Гринберг.

Доц. Гринберг, вие сте сред основателите на фондация „АСИСТ – помагащи технологии“. С какво се занимава тя?

Фондация „АСИСТ“ произтича пряко от нашите изследователски интереси в НБУ. Тя има за цел да популяризира технологии за контрол на компютър с поглед. Това са технологии, които преди ние да започнем дейност преди около една година, бяха напълно непознати в България. Това важи и за хората, които имат нужда от тях, но и за специалистите, които трябва да ги развиват и използват.

Какъв е спектърът от хора, към които са насочени помагащите технологии за контрол с поглед?

Тези технологии могат да помогнат на хора със сериозни физически ограничения – без възможност говорят и да използват ръцете си. Те са полезни и на хора, които имат трудности в комуникацията по други причини. Тогава очите се оказват нещо устойчиво, то може да бъде използвано, като се насочва и задържа погледа на човек. Това може да бъде достатъчно, за да се работи на компютър, например.

Има ли някакви изискване за когнитивното развитие на човек, за да може да се възползва от технологиите?

Важно е да се спомене, че тези технологии могат да бъдат използвани от най-ранно детство. Когато се види, че едно дете има проблеми, например на две години или малко по-голямо, с такава технология може да се разбере дали то задържа погледа си върху обекти, дали се интересува от тях. По този начин може да бъде оценено когнитивното му развитие. При всички случаи тези технологии позволяват да се работи с деца с различна степен на когнитивно развитие и, разбира се, им дават шанс да разгърнат пълния си потенциал, колкото и голям да е той.

Броят на засегнатите хора е доста голям. Точна статистика в България няма, но имайки предвид световните оценки, у нас може би има около три-четири хиляди деца и много повече възрастни хора, които имат съществена нужда от такива средства. Системите за контрол с поглед са високотехнологични „допълващи и алтернативни средства за комуникация“, тъй като акцентът е тези хора да могат да изразяват желания, мисли и чувства.

В по-широк план заболяването, за което става дума при децата, е детска церебрална парализа (ДЦП). При възрастните това могат да бъдат различни заболявания. Стивън Хокинг е един пример, който прави нещата много ясни за доста хора. Това е амиотрофична латерална склероза, която засяга възрастни хора. При тях е характерно, че имат развит потенциал, в много случаи са високо образовани, но в един момент спират да могат да се движат и говорят. Тези технологии им дават възможността да продължават да практикуват своите професии и да комуникират с околните.

hello_info5-1200x661

В момента тече кампанията „Здравей! Това съм аз!“ Какво планирате да се случи в нейните рамки?

Тази кампания става възможна благодарение на спечелването на един проект, осъществяван с финансовата подкрепа на Обществения борд на „Telus International – Europe”. Нейната цел, след вече година и половина работа, е да направим помагащите технологии за контрол с поглед наистина познати за широката общественост, но най-вече за крайните потребители. Също така и за всички заинтересовани страни – министерствата на образованието, здравеопазването и социалната политика. Кампанията ще се проведе в седем от най-големите градове в България. Идеята е на тези събития да бъдат поканени хора с такива проблеми и техните семейства, представители на общините, специалисти, логопеди, ресурсни учители, психолози. Целим всички те да бъдат запознати с проблема от различни гледни точки. Ще има един представителен семинар, в който в някои от градовете ще участва нашият посланик Анжела Пенчева, която е част от екипа на фондация „АСИСТ“. Тя ще представи на практика тези технологии, тя е с ДЦП, но в същото време е автор на книга и актьор в театър за хора с увреждания. След това предвиждаме уъркшоп за специалисти, по време на който ще бъдат представени по-детайлно възможностите на технологиите за контрол с поглед и приложението им в различни области – ранно детско развитие, училищна среда, личностна и професионална реализация. В третата секция ще има демонстрации и ще бъдат представени тези технологии, така че всеки, който се интересува, но най-вече хората с такива нужди, да могат да ги изпробват и да се консултират с нас. Ще представим и други съвременни помагащи технологии. Като всички тези събития са напълно безплатни.

Каква е възможността нуждаещите се от тези технологии реално да ги получат?

Това е един от големите проблеми. Тези технологии са нови и станаха достъпни и значително по-евтини в последните няколко години с развитието на компютърните и комуникационните технологии. В много страни в Европа те се покриват със социални помощи. В същото време в много държави, които са съизмерими с България (като Полша, Чехия, Хърватия и т.н.) те навлязоха още преди пет години и има държавна политика да бъдат използвани на различни нива. В този смисъл достъпността им вече е реална, а и е много важно да се каже, че те ще поевтиняват все повече. Вече се вграждат в телефони, в гейминг индустрията, където помагат на геймърите да играят по-ефективно игри, а това води до бурно им развитие и тяхното поевтиняване.

Важното е да се има предвид обаче, че деца с подобни проблеми могат да пропуснат важни години от своето развитие, ако нямат достъп до тези технологии и необратимо да загубят възможността да се развиват когнитивно и да живеят пълноценно. Когато се оценява стойността на технологиите, чиито цени започват от няколко хиляди лева, трябва да се има предвид и това. Една от идеите на фондация „АСИСТ“ е да се създаде център, където хора, които в момента нямат възможност да се сдобият с такова устройство, да могат да го използват при достъпни условия и да не се изпускат важни периоди в развитието, които предопределят бъдещото на даден човек.

Untitled

Какво е отношението на държавата по тези въпроси?

Това беше всъщност нашето приятно учудване. Ние намираме подкрепа на практика от всички институции, към които се обръщаме. МОН в рамките на проект “Включващо обучение” осигури тези технологии в над двадесет училища в страната, а ние обучихме специалистите, които работят там. Идеята на включващото обучение е деца със сериозни увреждания да могат да влязат в образователната система. На места единствено чрез закупените от съответните училища устройства те могат да направят това. Мисля, че този процес ще продължава да се развива. По подобен начин срещаме подкрепа и от Агенцията за хората с увреждания – г-н Минчо Коралски помага много на нашата дейност. Проблемът обаче винаги се корени в това как и откъде могат да се финансират тези дейности. Напоследък бяха приети закони и наредби към тях за приобщаващо и включено обучение, където се отбелязва, че трябва да бъдат отделени всички възможни средства, за да се премахнат пречките пред децата и учениците. Въпреки това няма отделен бюджет, който да покрива тези технологии. Затова и част от нашите усилия са насочени към това да направим устройствата популярни, за да ги искат крайните потребители, а взимащите решенията да осъзнаят техния потенциал.

Какво точно са контрол с поглед и синтезирана реч?

Технологията за контрол с поглед, която е нашият фокус, се изразява в идеята, че гледайки екрана, погледът на човек е една точка и в зависимост от това къде поглежда той и колко време задържа погледа си, може да предизвиква действия в компютъра. Тези устройства са камери, които снимат очите на човек, докато той гледа екрана. Ако има някакъв бутон и той задържи погледа си достатъчно дълго върху него, бутонът бива натиснат. Има и софтуер, позволяващ двойно кликване, десен бутон, тоест, всички операции, които могат да се направят с мишка, плюс специално пригодени клавиатури, позволяващи лесно писане. Така един човек може да работи с компютър и да използва всичките му възможности. А специализиран софтуер помага децата да бъдат обучавани от ранна детска възраст.

14937793_10210563367028077_917733489_n

Синтезираната реч се развива бурно, защото навлиза в телефоните и компютрите. Това са т. нар. четци на синтезирана реч. Когато човек напише нещо, то може да бъде произнесено от софтуер. На български има много малко такива четци и те не са съвършени, но в световен мащаб има инициатива да се правят индивидуализирани четци за всеки. Тези гласове могат да изразяват и емоционално съдържание. Технологията е налице, но за да стигне тя до хората с увреждания, трябват специални усилия. Правят се опити тези гласове да съответстват на пола и възрастта на хората – ако е дете, гласът също да е детски, ако е възрастен мъж – да звучи по определен авторитетен начин. Не на последно място – при хората, които са загубили възможността да говорят, е възможно да има записи с истинския им глас и може да бъде направено така, че синтезираният глас да е много сходен или на практика същият с техния, ако има достатъчно записи.

В някои от своите лекции вие отваряте дума за т. нар. трансхуманизъм и последствията от него. Какво е мястото им тук?

Идеята за трансхуманизма стана изключително актуална във връзка с потенциалните заплахи от развитието на изкуствения интелект. За някои хора трансхуманизът е отговор на въпроса как могат да се избегнат тези заплахи, като идеята е да не се позволи на изкуствения интелект да стане автономен, а да се вгражда в хора. Така тези хора ще станат трансхуманни, защото ще имат възможностите на изкуствения интелект, но те все пак ще остават подвластни на нещо, което има човешка основа.

Това е една реалност, но е много важно в тази еуфория, първо, да се оценяват рисковете, и второ – да се помисли за хората с увреждания. При тях не става въпрос на вечен живот или свръх възможности, а за това да имат възможностите, които имат другите хора. За мен е много важно в политиките на всякакво нищо, държавно и международно, тази цел да залегне експлицитно, тоест – това невероятно развитие на технологиите преди всичко да компенсира хората, които по една или друга причина нямат същите възможностите като другите. А това само по себе си ще способства за контролираното развиете на тези технологии, защото ще е насочено към хората, а не към някакви постижения от друг тип.

Бежанци за другаде

Кърменето стана вайръл

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :