Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Роми в Хавана

Людмил Фотев
Преди 3 месеца

Share

×

fullsizeoutput

Не, няма грешка, не става дума за ром „Хавана клуб“, а за ромското музикално предизвикателство към кубинските музиканти. Предводител е бившият сенатор и настоящ евродепутат Дамян Драгичи, в чиято фамилия далечна родственица по майчина линия бяга от фашизма в Хавана през 1940 г.

Но това не е единствената връзка между двете музикални явления, в които се включват и звезди от ранга на Омара Портуондо и Антонио Кармона, един от основателите на Кетама, провокирали още в края на 80-те фламенкосите с включването на кората на Тумани Диабате.

Изненадите буквално дебнат зад всяко прекършване на ритъма, във всяка вокална заигравка, в спонтанността на джема между конгите и цигулките. Финалът е с неузнаваемата след романе-извивките и нежния цимбал, отстъпващи на медните тръби, задаващи тъпанния ритъм на вечната „Чан-Чан“. Текстът (не само там) допълва картината с ромите, донесли и нея (пан-флейтата) в Куба – ако на времето сте си падали по Георге Замфир, сега със сигурност ще оцените оригиналността, но и дълбочината, до която привидно веселяшката музика може да достигне.

Gypsy Cuban Project

Нито в Румъния, нито в Куба някой си е давал сметка какво ще се получи от този коктейл. Първата седмица според ръководителя на проекта и Драгичи (с Бъркли зад гърба си) е била направо трагична поради големите различия на двете ритмични школи. Постепенно съседите започват да наричат наетата къща на брега „циганската“, музикантите импровизират по дворове и улици, докато стигнат до решителната вечер в бара „Вълшебната флейта“, когато заедно с кубинските музиканти превръщат „Джелем, Джелем“ в бавен джаз-марш от ерата на Ню Орлиънс. За Драгичи това е ключът на вече светналата лампа – остава да се намерят останалите парчета.

Така след първото „похитанчване“ отпреди години, когато под акомпанимента на пианото на Бебо Валдес, Диего ел Сигала добави текста „циганката пере на реката Гуадалкивир“ към Lagrimas Negras на Мигел Матаморос,  резултатът сега е в пъти по-добър от механичното смесване на цуйка и тръстиков дестилат. Въпреки риска на първо слушане някой да си помисли – „що за кич?“, но внимателното ухо ще му каже, че греши.

Антихипокритно

Всеки иска да е котка

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :