За 30 евро повече

15129985_10154774169468750_446771018_n

Появи ли се в публичното пространство тема, свързана с ромите, обществото ни се разделя на две. Най-често реакциите се свеждат до крайно неприемане. Това се случи и със стипендията от 30 евро, предвидена за ромски ученици. Потърсихме Светла Енчева, социолог и активист в областта на човешките права, за да сподели мнението си по въпроса.

Стипендията от 30 евро месечно, предвидена за ромски ученици, разбуни духовете в страната. Защо това решение предизвика негативна реакция в голяма част от населението?

Първата причина е расизмът по отношение на ромите в България. Всяка мярка, която се предприема за тяхната интеграция, се възприема като дискриминиране на мнозинството (нещо, което само по себе си е абсурд). Втората причина е, че информацията за стипендиите беше по неподходящ начин обявена в публичното пространство. Тя съвпадна и с критичен одит на Сметната палата на разходите за интеграцията на ромите в образованието. В основата на одита стои една доста спорна предпоставка, че образователната ни система трябва да дели учениците по етнически признак – нещо, което се отхвърля от сега действащото законодателство на страната. Важна причина е и че ромският образователен фонд, който е частна организация, беше договорил част от средствата за тези стипендии да бъдат публични. Въпреки че масовото отпадане на ромските деца от училище не е проблем единствено на ромската общност, предоставянето на публични средства за решаването му се възприема като скандално.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

За какво стигат тези 30 евро?

30 евро са почти 60 лева, което са немалко пари за човек, който живее в крайна бедност. С тях един беден тийнейджър гимназист може да обядва всеки ден или да си купи 2-3 книги или учебници, или да се снабди с нови, макар и евтини, дрехи или с прилични обувки.

Според образователното министерство целта на проекта е зрелостниците да вземат държавните изпити и да завършат средното си образование. Парите ли са най-добрият стимул за тяхното дипломиране? Какви са алтернативните начини да се случи това?

Финансовият стимул би могъл да бъде в най-добрия случай допълнителен фактор. Много по-важно е да се вземат мерки срещу отпадане от образованието на всеки негов етап. Това не може да стане без антисегрегационна реформа, срещу каквато обаче би имало огромна съпротива, без целенасочена работа както с децата, така и с родителите им, но не по-малко с родителите на „белите“ деца, които не искат наследниците им да учат с ромчета. Най-голям шанс не само да завършат училище, а и да получат образование на добро равнище имат учениците, които не се обучават в „ромски“ училища.

2906058

До края на проекта ще бъдат раздадени 1200 стипендии, като класирането ще става по успех. Децата с по-нисък успех ще попаднат в графа „некласирали се”. Защо според теб министерството не е помислило за тях?

Повтарям, че стипендиите не са инициатива на МОН, а на Ромския образователен фонд. Раздаването на ограничен брой стипендии трябва да става по някакъв критерий, все пак. Друг е въпросът, че образователната ни система е почти изцяло ориентирана около високите постижения при условие, че основният ѝ проблем е не в тях, а в тревожно ниското общо равнище на образование. Заявка за обръщане на внимание върху основния проблем е проектът на МОН „Твоят час“, който поставя фокуса именно върху училища и ученици със слаби резултати. Досегашните ми, признавам – частични, наблюдения върху изпълнението на този проект са по-скоро разочароващи. Рискът е той да се превърне в поредния начин училищата да вземат едни пари, като за тази цел изкарат „проблемни“ дори деца, които не са такива. Но нека дадем шанс на проекта и да видим какво ще се случи.

150 учители, които работят с ромски деца, също ще получават допълнително средства към заплатите си. Какви рискове крие подобно деление на учителите според етническата принадлежност на учениците им?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Става въпрос за тези пари, които трябваше да бъдат делът на МОН в ромските стипендии. Поради скандала министерството реши да ги даде на учителите, само и само да не попаднат директно у ромчетата. Отделен въпрос е, че учителите, които работят не само с ромски деца, а и с всякакви ученици, чието образование е свързано с определени трудности – например със специални образователни потребности, бежанчета и т.н, имат нужда от допълнителна подкрепа. Необходима им е допълнителна квалификация, ясни и работещи методически ръководства, в някои случаи – и специалисти, които да работят с тях на място. За да има добри учители в училищата, в които равнището на образованието е най-ниско, няма да навреди и известно финансово стимулиране.

В страната ни масово битува мнението, че съществува т.н. „циганската привилегированост“? Да каква степен това е истина и кой има полза от нагнетяване на напрежение между българи и роми?

Бих посъветвала всеки, който смята, че ромите у нас са привилегировани, да се опита да поживее малко като тези от тях, по отношение на които се развяват митовете за привилегиите. И да види как е и колко може да се забогатее от социални помощи и детски надбавки. Да преживее какво е да не те вземат на работа, защото си ром, да не искат детето ти в училище или в детската градина, защото е ромче, да не те допускат в басейна или в заведения. Може да пробва да се справи и без достъп до течаща вода. Разбира се, съвсем не всички роми в България живеят в крайна бедност, но крайната бедност в страната е концентрирана най-вече сред ромите.

Кой има полза от напрежението между българи и роми ли? Всички, които имат нужда да видят проблемите не в собствените си действия и отговорност, а другаде. От политиците през журналистите до обикновените хора, които не виждат връзката между това да не искат детето им да учи с ромчета и делът на отпадащите от училище ромски деца.

Каква е ролята на ромските фондации в този процес? Има ли случаи на спекулации от тяхна страна с финанси или влияние?

Има ромски организации, които вършат много работа на терен и без които ситуацията би била многократно по-тежка. Не мога да кажа дали има финансови спекулации, не съм одитор, не разполагам с данни. Но ако се проверяват ромските фондации, предлагам това да се прави и с „неромските“ неправителствени организации. За да се види, ако се констатират нарушения, дали при ромските са по-тежки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Какви са пътищата за приобщаването на ромския етнос?

На първо място, трябва да престанем да гледаме на „ромския етнос“ като на обект – един вид чувал с картофи, който има нужда от интервенции само отвън. Когато сме способни да ги видим като човешки същества, да ги приемем, да чуем какви идеи имат те самите за ролята си в общия ни свят, тогава вече може да има надежда за приобщаване.

Трейнспотинг за фейсбук зависими

Родени изнасилени

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :