Аз съм незрящ фотограф

Портретът на живота“ е фотоизложба, създадена от хора с нарушено зрение. Някои от тях са родени незрящи, други губят зрението си в детска възраст, а трети имат частично ослепяване. Всички те са с различни професии, но ги обединява желанието да изразяват себе си чрез изкуството на фотографията. Зад тази дръзка инициатива стои Фондация „Графия“, която се стреми да направи достъпно визуалното изкуство за незрящи.

Тя организира курс по сетивна фотография и в продължение на 6 месеца курсантите усвояват основни фотографски техники. Те снимат с различни фотоапарати – лентов, цифров и камера обскура, като участват в промиването на филмите в лабораторни условия. Целта е да се научат да боравят с фотоапарата и да го използват дори и без постоянното присъствие на зрящ. По този начин те получават една допълнителна квалификация, споделя Росица Рангелова – сътрудничка във фондацията. Тя разказва за способностите на незрящите в този вид изкуство – един от тях е готов за самостоятелна изложба, а друг съвсем спокойно може да снима цяло събитие, разбира се, ако първоначално някой от присъстващите му е асистирал в разучаване на обстановката.

Изложбата може да се види до 5 януари в салона на БНП Париба. Всяка от подредените фотографии е адаптирана за незрящите чрез тактилни карти и аудиограми, за да може всеки един от участниците в курса да се запознае с творчеството на своите колеги. А от 11 декември в Софийска градска художествена галерия изложбата ще бъде представена под формата на видеопрожекция.

Това е първото обучение по сетивна фотография за незрящи у нас. Алберто черпи опит от Аржентина, Мексико, САЩ и Испания. Фондация „Графия“ изготвя и тактилни карти на художествени творби и за първи път незрящи влизат в нашите галерии. В Националната галерия „Квадрат 500“ има специална зала – „Докосни галерията“, където са включени четири шедьовъра на Националната художествена галерия, както и четири скулптури. В момента фондацията разработва и чуждестранното изкуство, адаптирайки пластики и миниатюри на Шива и Будва, разказва Росица Рангелова.

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :