Алтернативните стени на Берлин

IMG_3902

“Е*** съм стената, на която нищо не пише.” Това гласи един от най-популярните графити в Белград, написан с черен спрей в средата 90-те години.

В Берлин почти двайсет години по-късно този призив е приет за нещо като кредо. В момента целият град се превръща в огромна сцена за легални и нелегални художници, занимаващи се с улично изкуство. Мненията по отношение на феномена са полярни – от възхвала на тази нова форма на изобразително изкуство със силен социален и политически оттенък, до пълното ѝ заклеймяване като вандалски акт.

Така или иначе стрийт артът вече е неразделна част от културата на Берлин. Има един конкретен квартал, за който това важи с двойна сила. Става дума за Кройцберг, който се обособява като център на алтернативна култура и изкуства в немската столица. Успоредно с това се прочува и с мултикултурността си и нощния живот, като по този начин си извоюва прозвището „Берлин, който никога не спи“.

Кварталът е с ключово място в историческата памет на града и заради своето разположение. Преди падането на стената Кройцбергсе е намирал в западен Берлин, непосредствено до границата с източната част на града. По този начин мястото се обособява като зона с изключително силно политическо и културно напрежение, което бива допълнително засилено, защото след издигането на стената там се заселва огромна турска общност. Тези хора буквално са поканени, за да компенсират липсата на работна ръка в западен Берлин, която се появява след разделянето на града. Така постепенно Кройцберг се превръща в много шарено място, в което всяка драсканица значи нещо и крие културен код.

SONY DSC

Източният край на квартала се простира до един от ръкавите на река Шпрее, който действа като естествена граница, затова берлинската стена минава успоредно на него. Мостовете по ръкава били превърнати в пропусквателни пунктове и по този начин, вместо да събират хората заедно, започнали да ги разделят.

Първият експонат е създаден именно в този контекст. След падането на стената на един от мостовете били окачени две неонови инсталации. Замисълът е много прост, но и много въздействащ. Вътре в кръговете мигат изображенията на две човешки ръце, които  произволно показват жестовете от популярната игра „Камък, ножица, хартия“. Те символизират двете части на Берлин, които след падането на стената могат всяка вечер да се срещат на моста като стари приятели и до зори да играят тази детска игра.

DSC03218-L

Политическите теми неизменно присъстват в уличното изкуство на Берлин, но с течението на времето се изменят. Тук вече се намираме във вътрешността на Кройцберг. Огромната фигура, съставена от телата на множество дехуманизирани човечета, е изрисувана върху цял калкан на сграда като протест срещу консуматорското общество в Германия, но и срещу навлизането на големи производителни концерни, които превръщат хората в хоросан. Изображението, въпреки острото си послание, е нарисуван легално, а автор е художникът BLU.  Негови графити с подобни послания  има и на други стени в Берлин.

ad5aa4fd0d5b4576ccb836be8f035526

Оставаме на социална тема с един от най-популярните улични художници в последните няколко години. STICK (анг. – пръчка) е родом от Лондон. Именно там го спохожда житейска несгода и той остава бездомен. Тогава започва да рисува по стените на града своите емблематични човечета, заради които получава и прозвището си (ръцете, краката им, пък и самите човечета приличат на пръчици). Тези малко тъжни герои присъстват в много големи градове в Европа, но също като бездомните хора, са почти незабележими. Освен това те нямат и уста, защото никой не иска да чува гласа на бедните и на онези без покрив. Единствените емоция в човечетата на STICK идва от очите, жестовете и наклона на главите им.

ALANIZ-No-Child-Is-Born-A-Criminal

И следващият графит е нелегален, но авторът му също е известен. Неговият псевдоним е Alaniz и, въпреки че самоличността му официално не се разкрива, хората в Кройцберг го познават. Alaniz е с латиноамерикански корени, което личи и по работите му. Той прави т. нар. „бомби“ – рисува бързо, с малко цветове, използва най-често мечета за боядисване, защото удължителите му помагат да достига по-нависоко, без да му се налага да се спуска с въжета. Посланията му винаги са насочени към ниските слоеве на обществото и тежкия им живот. Този конкретен графит носи заглавието „Никое дете не се ражда престъпник.“

9

Тази стена пък ни изпраща директно в сърцето на Кройцберг. Художникът е с псевдоним Jimmy C и долита директно от Австралия. Техниката, която използва, е наистина сложа и отнема време. Това трябва да ви насочи, че рисунката е легална и той не е бързал, докато я е правил. Графитът е нарисуван с множество единични пръсвания на спрея, техника, която наподобява начина, по който са рисували майсторите импресионисти, но и препраща към татуирането с точки, типично за коренното население на Австралия.

Ефектът наистина е поразителен, но в картината се крие още едно скрито послание. В знака, който младежът прави с ръка, има скрит код. Това е числото 36 (кутрето, безименният и средният пръст формират тройката, кръгчето между палеца и показалеца задно със средния правят шестицата). Числото далеч не е случайно – 36 е старият пощенски код на Кройцберг. С течение на времето числото става нарицателно за неговите жители. Хората започват да се самоопределят с него и често да го използват в уличното изкуство. Накрая то става толкова популярно, че в момента можете да си купите „Къри вурст 36“ на почти всеки ъгъл в Берлин.

917455

И докато сме още на вълна класическо изкуство, нека обърнем внимание и на това странно изображение на Nomad. В него, разбира се, няма нищо класическо, освен един малък реверанс към Ренесанса в постановката на телата. Двете фигури са в полу профил – нещо, което е изключително характерно за художниците от тази епоха. Класически пример за това е прочутата „Мона Лиза“, която е изобразена от Леонардо с лек ъгъл в раменете. Това важи за едва ли не всички човешки фигури на ренесансови художници. Чрез този похват те са опитвали да придадат дълбочина и реализъм на картините си. Доколко уличният художник е успял да постигне този ефект е спорно, както е спорно и посланието на графита. Намигването обаче е ясно.

yellow-man-1024x681

Последният графит, за който ще стане дума, е без никакво съмнение със световна слава. Това е прословутия „жълт човек“ на бразилските братя близнаци Отавио и Густаво Пандолфо, познати под псевдонима Osgemeos , който на португалски означава именно близнаци.

Начинът, по който се е зародила идеята е наистина мистериозен. Един ден братя си споделят, че и двамата са сънували много странен сън. Бидейки художници, те взели по един лист и започнали да скицират. Когато сравнили нарисуваното, се оказало, че на листовете се мъдри един и същи „жълт човек“. Те решили, че това е знак от съдбата, който ще ги измъкне от бразилските гета, и се зарекли да рисуват само негови вариации.

Доколко тази история е вярна всеки сам може да прецени, но по-важното е, че жълтият човек наистина ги измъква. Изображението и неговите автори стават толкова популярни, че по време на световното първенство по футбол Бразилия решава да декорира официалния самолет на отбора си с него. Скоро „жълтите хора“ започват да се появяват из цял свят, за да стигнат и до Кройцберг.

o-BRAZIL-WORLD-CUP-PLANE-facebook

Графити сцената на Берлин наистина е необятна. Огромна част от нейните бижута останаха вън от този материал, но това не е чак толкова страшно, защото всеки, който има щастието да посети града, може сам да се потопи в морето от улично изкуство. Може от първа ръка да види танцуващите момичета, които изкушават от почти всеки ъгъл, малките картофчета и глави на извънземни, които са се превърнали в нещо като игра за онези, които знаят как да ги забелязват. Ще отрие и всевъзможни социални, политически и естетически послания по стените на Кройцберг, но и на цял Берлин – стига, разбира се, да има очи, за да ги разпознае.

Ще те продам за Ники

Как да станеш истински софиянец

Facebook коментари

Бинар коментари (2) :

  1. Много добро!

  2. Много ми хареса статията!