Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

За доброто вино е нужна малко лудост

15722701_10210149411566038_901681022_n

Има професии, в които младостта е гаранция за нeопитност и липса на познания. Във винарството не е точно така. Мария Стоева е пример за това, че младостта има много предимства. Тя не само познава в детайли занаята, но не се страхува и да експериментира. Всичко това не остава незабелязано от корифеите в бранша, които й дават приза „Най-изявен млад енолог за 2016-a“. Разговарям с Мария за тайните на доброто вино и за страната ни като винена дестинация.

Как се чувстваш като носител на тази престижна награда? Какви бяха критериите за оценка? С какво според теб спечели журито?

Много съм щастлива, разбира се, това е наистина чест и признание за професионалните ми усилия. И още по-голяма бе изненадата ми, че ме удостояват с тази награда след първата ми винарска кампания в България след завръщането ми от Франция, където наскоро се дипломирах. Но и летвата на отговорностите се вдига също с този приз. Признателна съм на УС на Съюза на енолозите в България за честта, с която ме удостоиха. Много съм благодарна и на семейство Братанови за доверието, което ми гласуваха, като ме избраха за единствен енолог на Винарната от 2015 г.

Това е признание и за целия ни екип, защото успешният бранд се изгражда на много пластове: от хората, трудещи се на лозята, през тези, които работят в избата, маркетинга и завършва в ръцете на търговците. Мисля, че работата ми като енолог от 2015 г. насам се оцени добре във винените среди. Като цяло аз съм много социална натура, обичам контакта с хората, любознателна съм и съответно съм много активна в различни винени мероприятия. Това явно е направило впечатление на колегите ми от СЕБ.

15776496_10210149337164178_1614274625_o

Всеки приз задължава, как в следващите години мислиш да го защитиш?

Да, определено отговорностите се повишават. Аз съм перфекционист и няма да спра да изисквам максимума от себе си. Надявам се това да проличи в работата ми и за в бъдеще.

Трябва ли известна доза лудост, за да бъдеш енолог в страната ни? По какво си приличат младите български енолози? Подкрепяте ли се един друг?

Определено ДА, трябва да си малко “луд”. И не само обаче в страната ни! Лудостта има различни измерения за всеки човек. За мен тя се изразява в смелостта да експериментираш, да отстояваш себе си така, както ти искаш, да предприемаш рискове и предизвикателства и да търсиш решения на трудни задачи. Това, което ме радва, е че доста от младите ми колеги са мотивирани в работата си. Подкрепяме се и се стремим да си помагаме.

Ти си завършила университета в Дижон, Франция, защо предпочете да се върнеш и да работиш в България?

Това не беше много лек избор за мен, тъй като имах възможности за реализация във Франция. Въпреки това обаче, знаейки че България има голям потенциал за развитие на винопроизводството, аз усещах, че трябва да участвам във възраждането му. Вярвам в това и смятам, че мога да допринеса със знанията и опита си от “меката на виното” в положителен аспект във винарството и винената култура в България.

15776147_10210149421406284_937975832_o

Какво от наученото във Франция ти е най-полезно на родна територия?

Не мога да цитирам едно конкретно нещо или да изброя няколко. Това е една комплексност от придобити теоретични и практически знания, които се допълват от интуиция. Всички тези фактори са неразривно свързани в съзнанието и ми помагат в работата, а също и при непознати за мен сортове като Тамянка, Рубин, Мавруд, които за първи път ми се налага да винифицирам.

Би ли сравнила правенето на вино с изкуство? Като какъв би определила стила на своите произведения?

Това е точното определение, което давам на правенето на вино. Аз съм творческа натура и може би ми е генетично заложено, защото родителите ми са оперни музиканти. Обичам да творя и експериментирам с гроздето. Ако мога да си позволя да използвам сравнение с някой от стиловете в изкуството, това би бил експресионизмът, защото в “произведенията” си се стремя да изразя тероара и себе си, дистанцирам се от строги рамки и пропорции, и използвам “силата на багрите”, които ми дава Земята чрез плода грозде.

14124288_1185886568099042_6203799233291885168_o

Има ли идеал, към който се стремиш? Съществува ли за теб съвършеното вино?

Идеалът за мен е комплексно вино, в което са съчетани израз на спецификата на сорта грозде, преплетени с регионалните особености на тероара, с баланс между ароматни и вкусови качества и запомнящ се финал.

Кое е по-важно в правенето на едно вино – знанията или експериментаторският дух?

За да имаш кураж да експериментираш, са необходими и знания, разбира се. Двете неща не могат да се разграничат, защото трябва да знаеш докъде можеш да си позволиш да експериментираш. От друга страна, експериментите ти позволяват да натрупаш нов опит и знания в усещането за правенето на вино.

135251_684842338203470_1858031188_o

Твоето мнение за модата във виното? До каква степен я следваш, когато създаваш твоите вина?

Както казах по-горе, във виното изразявам себе си, а аз не следвам модните тенденции. За мен важно е да изглеждам добре и да се чувствам така. Същото се отнася и когато правя вино. Важно е то да “изглежда добре” първо според мен, а след това и за повече хора. Какво наричаме мода във виното? Това по-скоро е даден стил в правенето на вино, който в един момент се възражда от някакви древни традиции, или пък се използват не толкова често срещани практики.

Нещо подобно например се получава в момента в България с оранжевите вина. Това е технология, която се използва често в Грузия например, при която най-общо казано бяло грозде се настойва и  ферментира с ципите и понякога дори с чепките, т.е. като технология за червено грозде. Няколко винарни в момента имат на пазара такова вино. То е със специфичен вкус и характеристики, които не се разбират от всички консуматори обаче. Но тъй като е нещо “екстравагантно”, то привлича интерес.

На мен също ми се е случвало много често да ме попитат: “Ти няма ли да направиш оранжево вино, много е модерно сега”. А аз отговарям, че не се подчинявам на модите и че в момента имам други предизвикателства, които са ми по-интересни и по-смислени за реализация. Защото според мен много по-важно е на този етап да се развива винената култура на българския консуматор към класически тип вина, към спецификите на сортовете и регионите, към местните сортове, и чак след това едни такива вина биха били по-качествено оценени и разбрани от по-широк кръг хора.

12794991_1088577124496654_4972506238852956338_o

С какви вина страната ни може да се наложи на външните пазари? С кои български сортове бихме ги впечатлили?

Мисля, че като за начало може би би било добре да показваме на външния пазар, че можем да работим умело с интернационални сортове грозде, за да “изградим доверие” в българското винопроизводство сред чужденците, и чак след това да им покажем местните си сортове. Иска ми се обаче да показваме нашите сортове, винифицирани по възможно най-естествения начин, а не да си позволяваме отлежаването в бъчви или използването на алтернативи на дъба да доминират във вкусовите и ароматни качества на виното. Пример за това е работата със сорта Мавруд, който има добър танинов потенциал, но виното в естествения си вид не е с много плътно тяло. Но много колеги се стремят да “уплътнят” този вкус с прекалено насищане от дървесината, което вече променя коренно същността на сорта.

През последните години нашите вина печелят множество медали на световните изложения. Може ли да се каже, че имаме добра репутация? По какво още трябва да поработим?

Със сигурност тези медали допринасят за репутацията ни като винена страна. Но е важна и идеята за пазарната насоченост на тези отличия. Например оценките от някои конкурси са насочени към вина, които ще се харесат от възможно най-много хора и следователно там интерес представляват количествата от това вино. Оттам съответно се търси реализацията им в по-голям мащаб, т.е. масова дистрибуция.

От другата страна на монетата са по-малките производители като нас, за които по-важни са конкурсни изяви с друга насоченост, където се търси характера и качеството на виното, а не дотам масовия вкус. Обикновеният консуматор обаче е затруднен от присъствието на всички тези медали, защото не знае кой от тях към кой от горепосочените видове спада. Според мен трябва да поработим в насока за изразяване на сортовите и тероарни специфики на гроздето във виното, защото гроздето е основата. А не само да се търси коректно направено вино, което да се хареса на възможно най-много хора.

Трябва да започнат да се подчертават и регионалните особености на гроздето, да се обособят повече винарски региони в България. Също така и това, което споменах по-горе за работата  с местните сортове – да им дадем шанса да разкрият истинският си облик, без да ги “подправяме” прекалено.

461634_404783082876065_1895524622_o

България има голям потенциал за винен туризъм, кои са според теб насоките за неговото успешно развитие?

Като за начало структурирането на винените дестинации е много важно. За това би помогнало и районирането, за което споменах по-горе. Също така важна е и колегиалната подкрепа между винопроизводителите в организирането на такива мероприятия. Например ние в Южен Сакар често се обединяваме в посрещането на организирани групи и впечатлението за топло приемане в туристите остава трайно и силно.

Съветите ти към човек, който тепърва навлиза в света на виното? Откъде би му препоръчала да започне?

При това многообразие от вина на пазара първо бих го посъветвала да се опита да установи какъв вид вино предпочита: бяло, червено, розе; по-ароматно, по-свежо, по-плътно или по-ефирно и т.н. След това бих го посъветвала да потърси личен контакт било то с винопроизводителя или с търговец, ако става въпрос за вносни вина, за да му даде съвет. Гостите, които идват при нас на Винарната, винаги остават очаровани от топлото посрещане, защото се стремим да им обърнем внимание всички заедно. И така те усещат духа и емоцията, които влагаме от гроздето до бутилката и етикета.

15713088_10210149428166453_872583899_n

Какви са бъдещите ти винени предизвикателства? Кое твое вино очакваш да се появи с най-голямо нетърпение?

Реколта 2016 беше много голямо предизвикателство за мен, което поехме заедно със семейство Братанови. Не искам да го обсъждам в момента, защото би предизвикало доста полемики във винените среди. Тепърва ще разкриваме интересни резултати, както от 2015-а, така и 2016-а. Тръпка за мен е при всяко вино, което излиза на пазара, но има няколко червени купажа от  реколта 2013, които реализирах като блендове и с които много се гордея. Тях очаквам с нетърпение, както и някои бели от 2016-а реколта.

wine-1838132_960_720

Какво би пожелала на твоите колеги, също и на любителите на виното за новата 2017 г.?

Преди всичко бих им пожелала да са здрави, да са одухотворени и да не спират да мечтаят, защото ентусиазмът и мечтите са това, което ни води напред. А ние трябва да се стремим към по-доброто.

Портрет на оператора като млад

Момчил Радославов - фотографът-вампир на щастливи мигове

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :