Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Разясни това

13307428_10154218351633988_1887629404435520119_n

Жюстин Томс е общественик и двигател на много благородни каузи и инициативи. Една от тях традиционно стартира всяка пролет и се нарича „Сърфирам безопасно“. Информационната кампания е насочена към деца между 6 и 12 г., техните родители и учители. Разговарям с Жюстин за опасностите, които дебнат подрастващите в мрежата, а така също и за начините за тяхната превенция.

Как дойде идеята за кампанията и какво ново сте замислили в тазгодишното й издание?

Кампанията стартира преди много години, а именно 8. Дойде след серия срещи с деца и родители и осъзнаването на факта, че обучение по онлайн присъствие не е предвидено в стандартната програма на училищата, а с годините възрастта за първи досег с дигиталните устройства все по-главоломно пада. Така създадохме книжка и филм, с който разясняваме на децата между 1 и 4 клас основните правила за безопасно сърфиране в Интернет. За тази година новото е, че създаваме и допълнение – книжка и филм и за финансова грамотност на децата, предвид възможността те вече да разполагат с дебитни карти, да плащат онлайн и т.н. Мисля, че двете теми са свързани и ограмотяването, дори на елементарно ниво, в ранна детска възраст, е нужно.

big_6

Кои са най-големите клопки за подрастващите, които крие глобалната мрежа?

Най-важното е да не оставяме децата с часове без надзор. Те не могат да се саморегулират, това води до прекаляване, а то със сигурност се отразява зле на здравето и психиката им. Кибертормозът между децата е другото, което „е на мода“. Деца крадат профилите си или се сдружават в тормоз срещу други деца.

Как родителите могат да предпазят децата си от посегателствата в интернет? Кой е правилният подход за превенция?

Най-важната превенция е доверието и приемането от двете страни – и от децата, и от родителите – на необходимостта от спазване на правила за безопасно сърфиране. Както показваме дълго правилата за улично движение, държим седалката на колелото с месеци, докато детето се научи да кара само, така следва да сме до него и когато е в Интернет, да знаем какви сайтове посещава, какво прави. Редовните разговори с децата ни на тази тема са гарант, че няма да има непредвидени ситуации.

big_8

До каква възраст е нужно децата да използват интернет само в присъствието на родителите си?

Добре е да сме плътно до децата си, докато те са онлайн, поне до десетгодишна възраст. За жалост, често сме свидетели на деца, които са с часове в Интернет без надзор дори на доста по-крехка възраст.

Каква е ролята на учителите в разясняване на опасностите при сърфирането? Дошло ли е време в българските училища да се въведе предмет „безопасен интернет“?

Ролята на учителите е голяма. Макар първите уроци, съвети да е нужно да дойдат от родителите още преди училище, защото децата реално имат първия си досег с устройства още на 2-3 годинки, все по-често учителите са с друг авторитет и особено в 1-2 клас е нужно да има разяснения. Все по-често децата във 2-3 клас започват да получават и първите си домашни работи, свързани с онлайн пространството, и трябва да са подготвени за това. Желателно е да се намира начин, дори без да е включено в официалната програма, да се задели час на класния или друго време за тази тема в ранните класове. С възрастта и използването заплахите в интернет се променят и затова е нужно подобни уроци да са застъпени всеки срок според мен.

big_7

По модела на възрастните децата също започват да теглят от мрежата информация без авторски права. Как да им се обясни, че това не е редно?

Колкото успешно е да се обясни на възрастните, толкова успешно е да се обясни и на децата ни. Мисля, че това е култура, която върви в цялото общество и ние всички следва да променим отношението си към авторството и да го уважаваме повече. Добрият пример на родителите, стриктното следене от страна на учителите да не се допуска това при учебни задачи, е част от пътя.

На колко години е нормално едно дете да има профил във Фейсбук, има ли рискове за децата в социалните мрежи?

Приетото е 13 години, но за жалост българските деца в 4-и клас са около 75% вече с профил във Фейсбук, а често и в други, на моменти доста по-рискови социални канали като Снапчат например. Това е и една от темите, които на законодателно ниво ще се обсъждат в Европейския парламент тази година. Но според мен, без значение от закона, всичко е в ръцете на семейството и децата. Ако няма разбиране за рисковете и необходимостта от подготовка на децата за виртуалното им битие, то няма как каквато и да е законодателна директива да сработи.

big_10

По какъв начин влияят върху неоформената психика компютърните игри, в които има убийства и насилие? Трябва ли възрастните да избират игрите на своите децата?

Мисля, че има немалко научни статии по темата и доста от тях са с противоречиви изводи. При всички случаи е нужно родителите да знаят кои сайтове посещават децата, къде имат профили, с кого си чатят и какви, кои игри играят. Нормално е децата да са доста по-гъвкави и в готовност да се справят с новото, което кара родителите да се чувстват безпомощни или изостанали. Добре е това да не се показва, а с готовност да се следят новостите. Онлайн има немалко групи за взаимопомощ, за въпроси по темата. Най-важното е да сме до децата си, да си имаме доверие.

В едно от правилата на кампанията пише: „Ще опитвам да използвам компютъра не повече от 1 час на ден“. Голяма част от децата са пристрастени към компютрите и тази препоръка е много трудно да се спазва. Как могат родителите да се справят с този проблем?

big_3

Да, често децата се усмихват, когато за първи път чуят това правило. Родителите, оставили децата си по 5-6-8 часа пред компютъра, таблета, телефона, трудно биха се справили. Тук е мястото да кажем, че за това е нужно да се работи още докато децата са малки. Да им намираме различни занимания – спорт, изкуства, така че свободното им време да е сведено до минимум, съответно времето пред устройства да не надвишава час на ден.

Бащата днес присъства на раждането

Невидимите вреди, които нанасяме на децата си

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :