Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Две купета. Демек, първа класа ъндърграунд и авангард

Две купета на живо от кино „Влайкова“

Легендите на българската ъндърграунд сцена неотдавна се завърнаха след 20-годишно отсъствие с новия албум Lost & Found. А  македонскaта група Демек беше поканена Две купета да остане още един ден в България, така че концертът ще бъде открит от тях – две в едно.

Сезон 2017 за радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ започна в деня след 82-ия рожден ден на БНР тази седмица.

Датите са 26, 27 и 28 януари, а местата (съответно) – Чешкият център, ТАМ (Велико Търново) и столичното кино „Влайкова“.

Тренът на изненадите премина през Скопие, Белфаст и Любляна, за да събере една антиутопична пост-поп формация. Твърдят, че Демек е симфоничен шум и саундтрак на любовната история на арогантния свят. В основата на звученето на бандата са електронните експерименти, в които среща си дават какви ли не жанрове – фрийстайл, анти-фолк, авангард, джаз, психеделия… Плюс колоритни словесни (spoken word) колажи.

Формацията излезе в Чешкия център в София от 21.30 ч. на 26 януари. На 27 януари Демек ще се изявят в арт-пространството ТАМ (улица „Марно поле“ 2А) във Велико Търново, където след 21.00 ч. цялата вечер ще е посветена на пост-югославската електронна рок-енд-рол сцена. Да не се бърка с екс-юго-носталгията, подчертават организаторите.

Зад тази суха фактология обаче се крият предстоящи сочни и многоцветно клокочещи емоции. Предимно за неизкушеното ухо – за което, впрочем, организираните от „Аларма Пънк Джаз“ събития са били същински оазис. Винаги. Ad hoc.

2 2Затова и – с целия ми реверанс към специалните гости от Чужденеция, да се върна на основното меломанско блюдо – Две купета. Предпочитайки българското. Което в настоящия случай си е абсолютно на световно ниво. Две купета във вагони, различни от очакваната влакова композиция.

… И така, след четвърт век Виктор Маринов събра отново един от проектите си – Две купета, и издаде албума Lost & Found. Години, през които се нагледахме на какви ли не тромави участия с претенции да са събитията – едва ли не, на века. „Само за маниаци“ – опитайте да си представите този израз, изчистен от шаблонното му рекламно звучене – и ще усетите съвсем точно особената, деликатна стойност, която носи музиката на тази група. Класически нож с две остриета, тя крие изненади за неопитните. Но е изключително привлекателна за онези, които се забавляват с новото и неочакваното.

Музикантите се разписаха в паметта на българския ъндърграунд, използвайки внушителен арсенал от инструменти и притискайки не един или двама родни авангардисти с претенции за непознати измерения да вземат демоните на каприза си и да се… абе, да си обират крушите. Сравнен с предишните албуми на Две купета, новият диск е уж по-различен и по-съвременен, доста отдалечен от категоричния дарк, но все така верен на Виктор Маринов и компания за онази тотална не-поп-музика, съчетаваща подземните със земните и… вечните неща. Извадени от днешния контекст, а не от черно-белия албум на спомените, които мога да догоня с птича лекота. По дирите и на трите касетъчни албума на купетата – „Въртопъ“,“Температура до 1000 по Целзий“ и „Забранени ветрове“, издадени преди Маринов да се прочуе като тек-хаус парти звяра Викторс Моб, Ватаф Проджект и да основе формацията Бенд Ъф Мед Уимън. Където и да пипне обаче, той оставя у неизкушеното ухо странно усещане от една мрачна музика, която навява странна светлина. В случая – не без участието на Ива Сторк, чиито са дамските вокали в записите.

Както казах, брадати днес спомени, а навремето бяха розовобузи и вероятно аз бях един от първите слушатели на Две купета, още преди дебютът им да се появи в каталога на DS Music. През 90-те, когато, въпреки буйната вълна на българската музика тогава, се оказваше, че каквото и да сдъвчеш, е все безвкусно. Иван Вълков, Любо Велев и Слави Битраков – заедно във формацията Слав, бяха събрани в тази звукозаписна компания – „Дилема“, едно от първите частни студиа в София, дръзнало да се опълчи срещу монополизма на „Балкантон“ и НДК. С тяхното лого се появиха Отвъд смъртта и Бергология – албум на страничния проект на Димитър Воев от Нова Генерация и Воцек и Чугра, Ritual Places на арт-формация ОМ, R.O.B.T.F. и така нататък. Страхотен уют на улица „Янтра“ в столицата.

„Мотивацията да избереш някоя група за издаване е сложна комбинация. От една страна е музикантският подход – дали ти харесва или не; от друга – чисто човешката позиция дали би застанал зад тази кауза. А трябва да имаш и печалба да можеш да продължиш напред. Балансът е много труден“, ми каза Иван Вълков през 1993-та, когато издаде първия албум на Две купета – „Въртопъ“ и после пусна „Температура до 1000 градуса по Целзий“. Третият проект на бандата – „Забранени ветрове“, се появи в каталога на „Уизърд“ през 1995-та. Шефът на лейбъла – Петър Димитров „The Wizzrad“, обяви диска като „безпрецедентен стилово в моя метален свят“.

„Музиката не е чист бизнес, много хора, които са там, обичат просто определен вид изпълнения и смятат по този начин да реализират своите представи за нея“, подчерта Вълков, когото цитирам по спомени, и ми пусна няколко демота на Две купета за мнение. Сега не ми идват наум работните им заглавия, но помня, че същата година Кембълът – Бог да го прости, издаде албума „Бавно“ с групата си Тутакси. Тутакси, но кръстена не според наречието, а заради това, че броят на музикантите в бандата са две таксита хора. Тези в слушалките бяха Две купета. А между седалките празно нямаше. Няма и сега. Убеждавам се, докато слушам Lost & Found.

cd1Така интригуващият нов албум на Две купета вади в едър план Виктор Маринов като главен идеен двигател на проекта в светлината на иначе мрачния прожектор по-скоро като фронтмен с микрофон в ръка, обобщавайки композитора, продуцента и аранжора в един ярък колорит. За меломаните неговата творческа биография не е тайна – изяви на многобройни концерти. От столичния Maлък градски театър „Зад канала“, до едни от най-високите сцени в Унгария, Полша и Австрия и Прага. Разбира се, и Германия, тъй като Виктор живя доста време в Берлин, където обогати и доразви идеите си относно електронния звук, арт пърформънса и мултимедията. Той имаше десетки – не, стотици идеи по темата, които сподели с мен в една от гримьорните в НДК след края на конкурса „Звукът на Паспорт“, който журирахме с DJ Стивън и Кирил Маричков, а проектът на Виктор „Банда Луди Жени“ отвя конкуренцията с безкрайно авангардния – особено пък за тогава, етно-ембиънт саунд. Виктор Маринов, който великодушно позволи да бъде наричан Вуте на малцина (сред които и моя милост, част от екипа на музикалното издание „РИТЪМ“), освен на неговия приятел и колега Борис Лазарков.

Lost & Found е записан в студиото на Виктор, което се намира в Родопите, в планинската му къща край град Мадан. Този път нашият човек комбинира партии на чело, бас, тромпет, китара, кихане, кашляне и други звуци от системата уши-нос-гърло с вселената на електронната музика и изобщо – за проектите на неговата собствена компания Port One Records. В каталога й излиза продукция единствено и само за авангардисти. Винаги е било така. За първи път се убедих в това, когато гледах Виктор и компания – вече не помня къде, нито кога точно, вероятно през 94-та или 95-та. Публиката прие всички парчета (и визии) с тази запазена марка искрено – отначало малко наплашено, после дори с желание да се включи. Радвам се, че успях да усетя лично за себе си нещо различно, нещо, което зарежда с нова опитност, макар и толкова отдалечена от удоволствието, когато слушаш „музиката“, облечена в хармония и ритъм. Страхотно антикомерсиално. Условна и малко банална диагноза, но не зная каква друга да поставя в първия момент след края… Това усещане ватаф-ско ми държи ситка и до днес. През толкова години и какви ли не имена с претенции музиката им да слага нов ред в изкуството.

Ватафите са били нещо като жреци, шамани, предводители на русалийските дружини още по тракийско и римско време. Лечители с музика. Но им е била възложена забрана да говорят, обаче с пеене са постигали магическото си въздействие. Градската легенда гласи, че това име е дадено на формацията от Момера Здравкова, известна и като Мерем, бивша примабалерина на Софийската опера, репетитор на модни спектакли, хореограф и организатор на фестивали и всевъзможни арт събития. Тя отговаря – или поне отговаряше навремето, за хореографската част на шоуто Виктор’с Моб (Victors Mob) на живо.

Две купета, които минават през евтината комерсия. Подобно влак без спирачки.

А столичното кино „Влайкова“ е инцидентна и изключително сгодна гара и ние да се натоварим. Вратите се отварят в 19:30 ч.

Аларма Пънк Джаз представя Демек

Future Was Perfect

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :