Подари ми планина

Отредено ни е да живеем в странни времена. Времена, в които всяка педя земя може се да превърне в повод за кризи и дори кръвопролития, когато оттатък океана съседни държави изграждат стени помежду си и се карат кой да ги плати, когато велики сили анексират територии на други страни.

Има обаче държави, които са надраснали всичко това. По всичко изглежда, че гражданите на две европейски държави са толкова напреднали в приятелските отношения едни с други, че искат да си правят подаръци. Тези подаръци обаче не са под формата на сребърни сервизи и килими, които президентите им да трупат по кабинетите си. Става дума за нещо далеч по-ценно.

От известно време в Норвегия се подготвя необичана инициатива, хората зад която се опитват да подарят част от своята родина на Финландия по случай стогодишнината от независимостта ѝ от Русия.

„Идеята ми дойде още през 1972 г., когато правих гравитационни проучвания по границата – разказва пенсионираният геолог Бьорн Харссон във филма „Битката за планината подарък“ (Battle for Birthday Mountain). – Тогава ми направи впечатление, че най-високата точка във Финландия се намира на склон, който в Норвегия завършва с връх. Тогава реших да напиша писмо до Външно министерство, в което предложих родината ми да отстъпи този връх на Финландия като подарък.“

Въпросният връх няма някаква реална или стратегическа стойност и точно в това е смисълът. Той се превръща в символ на приятелство, в начин да покажеш на една държава, че границите са условни линии, които не означават нищо, че времето на мрежите и граничните застави, паспортите и проверките е спомен от минато.

„Навсякъде по света има държави, които воюват, за да разширяват териториите си, но в този случай Норвегия на драго сърце е готова да отстъпи малко парче от себе си, без да иска нищо в замяна – допълва Харсон. – Това ще е сърдечен подарък от всички норвежци за всички финландци, така че ние не очакваме да върнат жеста, просто искаме да им подарим нещо наистина хубаво за празненствата по случай стогодишния им юбилей като свободна държава.“

Свеин Леирос, кмет на община Кафиорд, на територитята на която се намира върхът, застава изцяло зад идеята и се надява, че начинанието може да се превърне в „пример и за други страни, които се сражават за държавните си граници“.

Ако идеята се осъществи, граничната бразда ще навлезе само 31 метра по-навътре в територията на Норвегия, така че на повечето от жителите в областта идеята им се нрави. В момента само няколко политици слагат спирачки на инициативата, повдигайки дебати около конституционната легитимност на евентуалния подарък.

„На пръв поглед това е сладко филмче за необичаен подарък между две държави. Всъщност обаче това е нещо много истинско и важно – заявява Дейвид Фрайд пред в. „Дъ Локал“, – докато постоянно ставаме свидетели на противоборство между държави заради границите им – от Украйна, Русия и Южно-Китайско море, до предложението на Доналд Тръмп САЩ да изгради стена по граници с Мексико. Идеята за подаряването на върха обаче е рядък международен жест, който заслужава възхищение.“

Външният министър на Норвегия също наскоро приветства инициативата и я определи като „ясен знак, че Норвегия и Финландия имат близки отношения“, но в същото време посочи, че тя противоречи на член първи от норвежката конституция, в който се казва, че страната е „неделима“.

Отказът от зимата на 2016 г. е отразен в края на филма. Харсон заявява обаче, че няма да се откаже и вярва, че документалната лента може да създаде вълна от подкрепа, която в крайна сметка правителството ще трябва да уважи.

Дали подаръкът ще стане факт, или не обаче не е от чак такова значение. Важна е идеята и подетата инициатива. Важното, е че в Европа има големи държави, независимо от територията им, които са приключили с пубертета си и наистина живеят в свят без граници.

На нас пък ни остава само да си зададем въпроса ще доживеем ли момента, в който и на Балканите ще се роди подобна идея. Или вместо това ще продължим да си блокираме границите, да си вандализираме паметниците, да се караме за царе и исторически личности, да се екстрадираме и да си дострояваме върховете, за да са най-високи на полуострова.

Железници на вятъра

Нагоре с краката

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :