Слушай

Процесът на възпитание на детето до 7-та година е преди всичко процес на самовъзпитание. Родителят възпитава себе си и се държи така, както иска да види своите деца, когато пораснат. Това е много лесно да се каже, но е много трудно да се направи. Но всяко усилие в тази насока има много големи резултати в бъдеще и родителят никога не трябва да се отказва, не защото е идеален, а защото обича своето дете.

Ранната интелектуализация е силно застъпена в съвременното общество. Смята се, че ако интелектът на детето до 3-годишна възраст бъде стимулиран чрез различни образователни подходи, то ще се адаптира по-бързо в социалната среда и ще прояви своя изключителен талант. Според д-р Донко Дончев ранното детско развитие може да покаже моментни задоволителни резултати като общителност и начетеност при децата, но на един по-късен етап от съзнателното им развитие тази обремененост започва да нанася сериозни щети и има точно обратния ефект. Така, опитвайки се да възпитаваме Моцартовци, всъщност отглеждаме неудачници.

Д-р Донко Дончев е убеден, че образованието е добре да започне след 7-годишна възраст. Този принцип е заложен във валдорфската педагогика, която обръща внимание на трите основни етапа от детското развитие.

От 0 до 7 години се наблюдава процес на растеж и формообразуване на физическото тяло. Тогава детето развива предимно волята си, което външно се проявява в неговата голяма подвижност. Изразът „Стой мирно!“ е абсолютен оксиморон. Интелектуалните възможности и абстрактното мислене на детето не са развити. То се учи, като имитира действията на своите родители. До седмата година детето възприема всяко нещо в света като добро. Затова трябва да сме внимателни в информацията, която му поднасяме, и по-взискателни към себе си, когато желаем да провокираме у него определен тип поведение. През първия етап може да повлияем на детето си единствено чрез собствените си действия и добре подбрани приказки.

От 7 до 14 години детето развива предимно чувствата си. Смята, че светът е красив. Ето защо и в къщи, и в училище е добре в общуването да е застъпен художественият елемент. Да го обучаваме чрез изкуство, да му показваме различни занаяти и да продължаваме да му разказваме приказки, съобразени с неговата възраст.

От 14 до 21 години детето развива абстрактното мислене и интелекта. Тогава към обучението чрез изкуство се добавят и занимания с наука. Характерното за този период е, че детето възприема светът като истински. То е изключително чувствително и вече се изгражда морално. Всъщност пубертетът на детето приключва тогава, когато започнем да се държим с него като с равен. Затова и не е удачно да лъжем децата си, дори когато си мислим, че е за тяхно добро.

Ранното детско развитие причислява първия седемгодишни етап във втория и това, според д-р Донко Дончев, нанася сериозни вреди с последици, отдалечени във времето.

Дегенеративни заболявания

Детето се ражда с ненапълно структурирано, меко и пластично тяло, с голямо съдържание на вода и малко съдържание на минерални соли. Неговото съзнание не е развито. Докато при възрастните е обратното. Според холистичната медицина структурата на тялото на възрастния човек е свързана с развитието на съзнанието. И ако по някакъв начин ние въздействаме само на съзнанието чрез ранно обучение, всъщност провокираме една повишена минерализация и склерозиране на тъканите, което увеличава честотата на дегенеративните заболявания. Процесът на склерозиране и минерализация е естествен процес, но неговото ускоряване не води до положителни резултати. 

Телевизия вкъщи

Детето се влияе изключително силно от повишено количество сетивни дразнения – телевизия, силен шум и др. Телевизията обаче се явява реален образователен фактор, защото дава на детето голям брой данни и факти. Но то се докосва до тях в период, в който не е готово за образование и са му напълно ненужни. От друга страна, детето, живеейки със схващането, че светът е добър, не може да даде морална оценка на сцените с насилие, например, същото е и когато двамата родители се карат помежду си. За него това е нещо нормално и на по-късен етап ще окаже влияние върху поведението му. Погрешно е да се смята, че на детето всичко трябва да се показва, защото така или иначе „лошото“ съществува в света. Моралната среда не се изгражда през цялото развитие на детето, а през първите седем години, и тя е свързана с добрия пример. Детето ще види и неморални неща след това, но то ще има вече една здрава основа.

Телевизия навън

Създаването на една среда, в която детето да живее хармонично, не е лесно. Добре е родителите да са информирани и да имат изградена концепция, преди да настъпи моментът, в който ще обучават детето. С моята съпруга спряхме да гледаме телевизия, преди да се родят децата. Вкъщи нямаме телевизор. Децата ни, разбира се, са виждали телевизор и знаят какво е това – в чакалнята пред кабинета ми, в магазина за електроуреди, при баба си и дядо си. Истината е обаче че те не го обичат, защото винаги забелязват, че възрастните отклоняват вниманието си от тях към телевизора, а това ги обижда. Телевизията краде от нашето време, което бихме могли да прекараме с децата си или в други по-стойностни занимания.

Приказка за лошия вълк

Освен чрез лично поведение, през първия седемгодишен период може да влияем на детето чрез приказки. Те трябва да са кратки, позитивни и без морални заключения. Най-често децата възприемат приказките като буквални истории и злото ги плаши. Отново учим детето, давайки му някакъв пример – „След дълго търсене в гората, гладното зайче намира две кестенчета. Прибрало се радостно в хралупата и изяло едното. Изведнъж се сетило, че сърничката също може да е гладна и отишло да сподели другото кестенче с нея. Сърничката обаче не била вкъщи и зайчето оставило кестенчето пред вратата. Но и сърничката била излязла за храна и се върнала с две жълъдчета. Изяла ги и си казала, че магаренцето може да е гладно, защо да не му даде кестенчето. Магаренцето обаче си било хапнало вече малко сено и си оставило кестенчето за по-късно. Но изведнъж се замислило дали зайчето има какво да яде. Отишло магаренцето при хралупата, но понеже било късно, оставило кестенчето пред вратата, за да може сутринта зайчето да го намери. Така и станало. Зайчето видяло кестенчето, зарадвало се и се запитало, кой ли му го е оставил, сигурно някой много добър приятел.“

Кажи извинявай

До седмата година изобщо не се препоръчва морализация. Разказвайте на детето колкото се може повече приказки до 14-годишна възраст – за положителния герой, който постъпва добре, и по-късно за отрицателния, който става добър. Ако детето постъпва лошо и вие импулсивно покажете гняв или силно негативно чувство, то се отдръпва от вас и спира да ви слуша. Дори през втория период, ако се опитате да му обясните чрез понятия що е то морал, това ще бъде един дресиран морал.

Същото е и с приканването към извинение. Ако някое дете удари друго, се препоръчва да се покаже състрадание към нараненото дете, то да бъде гушнато, да го попитате боли ли го, да му кажете, че ако му целунете ръчичката, ще му мине. Дете, което се извинява преди седмата година, го прави насила и не вкарва нищо в думите. Понякога детето съжалява, но не се извинява, понякога се извинява, но виждате, че го прави рефлексно. Такива извинения не вършат работа, защото като порасне, няма да се извинява въобще. Единствено емпатията води до това вие да се извините на някого.

Валдорфската педагогика обръща внимание на критериите за готовност за обучение, който период настъпва различно при различните деца поради тяхната уникалност. Д-р Дончев споделя, че като физически белези могат да бъдат откроени например: появата на вторите зъби, промяна в пропорциите на тялото, оформяне на талия и свод на стъпалото, увеличено съотношението на дихателната спрямо сърдечна честота, чувство за равновесие, при което детето може да балансира върху греда или бордюр, скачане на един крак в различни посоки, умела работа с пръсти.

В поведението на детето, готово за училище, настъпват редица промени: то може да изчаква реда си, когато ходи с група хора, изпълнява задачи, като следва някакви инструкции, може да контролира чувствата си и донякъде да ги хармонизира с тези на другите, повтаря истории, които е чуло и при това го прави с голямо вълнение, говори с една добра артикулация, прави все повече неща без помощта на възрастен, но обича да се вслушва, когато до него има авторитетен възрастен, т.е. то може да изпълнява препоръките на възрастен и да се остави да бъде ръководено. Това е много по-различно от държанието преди седмата година, когато детето просто копира поведението на родителите.

Д-р Донко Дончев е кардиолог и се интересува от холистични медицински и образователни системи. Заедно със своята съпруга създават блог „Фейландия – валдорфска педагогика в дома“ и сдружение за валдорфска детска градина и училище в Стара Загора.

ВСИЧКО