Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Future Was Perfect

Ивайло Кицов
Преди 2 месеца

Future-was-perfectПрогресив метълът има много фенове в България.

Това не са само ентусиазирани младежи с фланелка на любимата група и неподатливи към ерозията на доверието към нея, но и „прог-сноби“ – хора с костюми и сериозни професии, за които не подозираме, че вкъщи надуват яко Ръш, Фейтс Уорнинг или оригиналния Куийнсрайк. Убеден съм, че у нас има хиляди „почитатели под прикритие“, които търсят в предпочитаната от тях мелодика полет на фантазията, оценяват неограниченото експериментиране, липса на граници и забранени изразни средства… Защото, както е известно, прогресив метълът е стил, който се влияе от всички течения в – класика, рок, джаз, поп, етно, електроника… Именно за ценителите на по-сложното музициране е предназначен едноименният дебютен албум на родната формация Фючър Уъс Пърфект (Future Was Perfect).

Ако няма нови елементи, понятието „прогресив“ се обезсмисля. Дори – или въпреки, много добрите мелодии, които влизат в главата и после трудно излизат. Хубавото е, че триото представя своя прогресив инструментален прог и пост-рок и като идейност, и с висок професионализъм. Качествен български продукт, който заобикаля социално незрелия слушател. Има и друго.

Въпреки претенциите си да бъде прогресивен, прогресив метълът (както всеки друг стил) е пълен с купища не особено оригинални групи. Фючър Уъс Пърфект е българска банда, която звучи повече от грамотно в традициите на наистина модерния прог метъл, а нейният първи албум е професионално пипнат и издържан в каноните на жанра с богати клавири, чупки в ритъма, студена атмосфера и особена сантименталност.

Тритото звучи убедително дори в моментите, когато втвърдява саунда, и които са една от ахилесовите пети за мнозина в това направление. Вероятно защото музикантите са избрали гласа на инструментите, пред вокал, стоящ несигурен във високите регистри.

Петте пиеси в записа са поели най-ценното от добре известната родна формация Пантоммайд, но от 2 хиляди и някоя успешно ги проeктират върху картата на стила десетина години по-късно. А вероятно и нашите – Ювиги, но не – те стоят на същата сцена, но от съседния край.

Друг голям плюс на Фючър Уъс Пърфект: при прослушването на предългите опуси човек e принуден да разчита по-скоро на интуицията си, отколкото на слуховия апарат. Добрите идеи, интересните композиционни решения и стремежът към разнообразие са явни.

Саундът на Фючър Уъс Пърфект се родее с този на представители от съвременната сцена като американците Корпора (Corpora), Remnants Of Humanity, Tom McCrea, ирландците Аркейд Месая или пък Morrum – едноличен проект на българина Симеон Захариев. Е, тримата вероятно тепърва ще намерят собствения си още по-ярък облик, отправени в ретро фантастиката с прожекторите на тежки китари, джаз елементи, фолклорни влияния, че и реге пулсации… Но в случая не говоря за поредния досаден прогресив състав, а за качествен дебют на подчертaно одарена група. Акцентите в диска: Traces Unknown, The Month Of January, Parallax и Shadow Dance.

Тук е моментът да отдам комплименти поименно на тримата, които, пердашейки така убедително и категорично, вероято са със сериозен чисто меломански и професионален актив. И те наистина са. За тях стрелата на времето върви напред от няколко други формации, които вградиха немалко в родната рок и метъл сцена. Ядрото на Фючър Уъс Пърфект е Христо Пенев - китара и клавишни, известен от Balkhara, която банда избуя заедно със Саундпрофит и Сентър, повлияна от хеви и дуум рока на 80-те години, и която се разписа с интригуващия дебют „Crest“. Самите музиканти стилово се нарекоха vintage dark rock формация – смес от хеви/алтърнатив рок с меланхолично усещане и джазови и ориенталски влияния. Гледах съвместния им концерт с Барбароунс в Studio Sounds Like… през 2012-та или 2013-та година и останах с много добри впечатления.

За бандата Lidum Merrko мога да говоря много, но е по-добре тя да се чуе. Защото как точно описваш пънк-метъл шизофрения с ясен печат „Балкани“ на челото? Ако не си ги слушал, ясно е, че си пропуснал, но за насока, представи си как метъли с гребени свирят в 7/8 ритъм и те подканят към хоро… ъ-ъ-ъ, в погото с весели приятелски ритници.

От компанията на Ице Мерко във Фючър Уъс Пърфект идва басистът Калоян Михалев. От редиците на InsArtTure и отново Balkhara е привлечен третият – китаристът Росен Захариев, да не се бърка с тромпетиста Росен Захариев – Роко. Като специален гост славно се подвизава мултиинструменталистът и вокалист от Белгия Deha, който тук се вихри с барабанните палки. Феновете на екстремния саунд го свързват с проектите Клаудс (Clouds), Maladie, Deos, Уи Ол Дай Лафинг и Auto Destruction Needed, със спийдкор тресни, дроун и ембиънт експерименти, модърн, блек и грайндкор инвенции. Той е забъркан и със софийската дуум/дет метъл банда Bleak Revelation и дебютния й албум „Afflictive Seclusion“ (2015).

Най-доброто, според мен, е, че тримата българи и белгиецът не са взели в своя нов съвместен път багажа от старите си групи, освен като опит, де. А той хич не е маловажен за сериозната посока, в която са поели, и в която – убеден съм, ще поведат немалко от немногото останали мислещи и правилно чувстващи тази музика слушатели. Засега само у нас, но имам куража да вярвам, че със следващия си албум и по света. Че бъдещето за триото наистина ще бъде перфектно.

Нашите момчета го заслужават, с този техен потенциал.

Слушайте групата в понеделник вечер – на 6 февруари от 21:30 ч. – на съседния канал (програма „Христо Ботев“). Музикантите ще гостуват в предаването „Аларма“, където ще прозвучи и целият им албум.

Две купета. Демек, първа класа ъндърграунд и авангард

В Огледалната година на Боб "Слава тебе!" Марли

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :