Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Анна Роч, сенките на нейното куче и червените мустаци

noemielias1

Share

×

Не е задължително името на групата и албума ти да звучат така, но когато идваш от земите на Дали, не е излишно да го напомняш по някакъв начин, като удряш и едно намигване към Брел (финалните думи на Ne me quitte pas).

В десетте години от началото на кариерата си каталунката Анна Роч прави прехода от адаптации на френски шансони към каталонска авторска музика. Традициите и в двата случая могат да бъдат сравнени с популярността на два други популярни регионални продукта, от които първият – шампанското – отдавна е глобална  референция, както Пиаф е за шансона. Това не значи, че каталунската кава (особено в последно време) няма образци на световно ниво – просто не е така добре позната. Подобно на песните на Жоан-Мануел Серат и Майте Мартин, а в по-ранни етапи – и румбите на Перет. Но след като всичко това от самото създаване на стрийм Дуенде е част от него, не виждам причина да не ви запозная с Анна Роч, която съвсем наскоро ми бе представена от един приятел от Барселона, който ми върна жеста, след като откри съгражданката си Силвия Перес в подкастите ни тук. Още повече, че албумът на Анна е записан и смесен в царството на кавата – Сан Садурни д‘Аноя.

anna-roig-4

Френският и испанският са достатъчна основа, позволяваща да се открият темите и героите на Анна и нейната група. По нейно признание, от първия към последния албум („червените мустаци“ са по средата), тя все по-малко разказва истории и все повече представя моментни впечатления и внушава настроения. Пред нас дефилират масова убийца (Trini Sanchez Mata), муза на пропаднал поет (La Senyora Timida), продавачка на смях (Vendeuse De Rires), целувки между камиони (Petons Entre Camions), сирени и моряци (Encore un marin).

Преходът между френския и каталунския е повече от естествен, дори и в една песен (Je t’aime). Преходът между настроенията – също (Corre Salta Brinca Vola). Както и между жанровете: джаз и поп, без сладникави нотки, изключителни сола, но с финес и въображение (Dolces Nits De Somnis Curts). Не може и без автобиографични елементи – в случая подплатени с доза самоирония за  червената шапчица Роч във вълчия свят (Caputxeta Roig). Както и гостувалите ни на Джаzz+ Paris Combo, Анна Роч с групата си продължава в театрализираните си концерти едни вечни човешки измерения в достатъчно софистициран вариант. В поетичния си изказ ни повежда в посока всевъзможни мечтания (Capseta de records), откроявайки се от теченията на ежедневието. А ако случайно сте изпуснали новите френски джазови Амели Пулен, ето отново плейлиста им, след като свършите с този на Анна Роч и сенките на нейното куче.

 

Варшавски танга и болерос

Лари кой? Кориел. Грешката е вярна.

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :