Духовният Рахманинов

Бих нарекъл всички присъстващи на първото изпълнение у нас на „Литургия на Свети Йоан Златоуст“ опус 31 от Сергей Рахманинов истински щастливци. На 12 май 2016 г. зала „България“ беше изпълнена до краен предел в очакване на чудото. За един час залата се превърна в църква, а в края на литургията всички излязохме поне малко по-чисти и смирени.

Главният виновник да се случи това беше Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров и солисти Георги Султанов, тенор, и Пламен Кумпиков, бас. Творбата на Рахманинов се счита за една от най-красивите, искрени, дълбоко духовни творби, писани някога.

Признанието за невероятното изпълнение на „Литургия на Свети Йоан Златоуст“ не закъсня. Хорът „Светослав Обретенов“ спечели наградата „Кристална лира“ за „Хорово изкуство“, а Славил Димитров беше номиниран в категорията „Диригент“.

maxresdefault

Пътят на Рахманинов до творбата

На 20 март 1873 година в имението Онег, Новгородска губерния, Русия се ражда един от гениите на класическата музика – Сергей Василиевич Рахманинов. Едва четиригодишен, той започва да се обучава на пиано, а на девет години постъпва в клавирния отдел на Санкт-Петербургската консерватория. От 1888 година продължава образованието си в Московската консерватория.

Решаващата за съдбата му като музикант е срещата му с Пьотр Илич Чайковски, който по-късно има голямо влияние в творческите му търсения. На 19 години Рахманинов завършва консерваторията като пианист със златен медал в класа на А. И. Зилоти. След дипломирането си започва концертно турне в Русия като пианист и корепетитор. Тогава се появява и първата му опера – „Алеко“, като дипломна работа по произведението на А. С. Пушкин „Цигани“. По същото време той създава своя първи клавирен концерт, редица романси, пиеси за виолончело и пиано, в това число прелюдията му в до-диез минор, която донася на композитора световна известност.

sergei-rachmaninov_c_2_jpg_681x349_crop_upscale_q95

Духовните жанрове привличат Рахманинов още от ранните му години като композитор. Той пише концерт „В молитвах неусыпающую Богородицу…“ през 1892 г., който остава непубликуван в течение на много десетилетия. По-късно Рахманинов се кани да създаде пълен литургичен цикъл, но вероятно поради тежката депресия, в която се намира след провала на първата му симфония, това начинание остава неосъществено.

Желанието на композитора да изследва църковното пеене и изкуството на Древна Русия не е случайно. Рахманинов поддържа близък контакт с видните представители на „възрожденското движение“ в църковното пеене Касталски и Смоленски. Заедно с тях търси форма на въплъщение на нравствения и естетически народен идеал.

Докато си почива в семейната вила в Ивановка от направеното през 1909-а американско турне, Рахманинов започва работа над едно от двете си най-значими хорови акапелни произведения – „Литургията на Свети Йоан Златоуст“.

20140930_0033

В едно свое писмо от юли 1910 г. композиторът пише на приятеля си Никита Мороз: „Отдавна искам да напиша Литургия и ето че от известно време насам се опитвам да го направя. Започнах работа върху творбата малко случайно, а тя изведнъж ме омагьоса и след това я завърших много бързо. Отдавна не съм писал нещо с такова удоволствие“.

Опус 31 вижда бял свят на 25 ноември 1910 година на концерт на Синодалния хор под диригентството на Н. Данилин. На 25 март 1911 г. литургията е изпълнена за втори път в Петербург от хора на Мариинския театър под диригентството на автора. „Тържествената тишина, дълбокото внимание и одухотвореното изражение на лицата на слушателите свидетелстваха за това, че музиката на Рахманинов е намерила път към сърцата им“, спомня си присъстващ на събитието. От друга страна някои критици упрекват твореца в „нецърковност“, отбелязвайки, че това не е църковна музика в тесния смисъл на думата, а е по-скоро композиция върху църковен текст.

7edb36b2-45cc-11e5-_960188c

Творба свободна, със сложни, непривични за църквата хармонии и провеждане на гласовете, звукова живопис с „похвати на вокална оркестрация“. Осъждайки „модернистичния дух“ на литургията, църковните власти отказват да дадат разрешение тя да бъде изпълнявана по време на богослужения. Рахманинов от своя страна не прави нищо, за да я популяризира, и литургията потъва в забвение.

Отделни части от Литургията са изпълнени на концерт в Ню Йорк на 24 януари 1914 г. от хора при Руската катедрала „Свети Николай“, дирижиран от Иван Горохов. През 1988 г. излиза ново, възстановено издание на Литургията, дело на Антони Антолини. В него са включени оцелелите части, съхранявани в Православния манастир в САЩ и на микрофилм от библиотеката на Конгреса.

По повод реконструкцията на творбата американската публична телевизия PBS показва документален филм, озаглавен „Преоткритият Рахманинов“. Филмът е дело на телевизията в Сан Хосе, Калифорния.

Пълният вариант на Литургията съдържа 20 части за смесен хор. Три от тях имат солови партии: втората част („Благослови, душе моя, Господа“) за алт, десетата част („Верую“) за бас и 12-ата част („Тебе поем“) за сопрано. Две от частите – №14 и №19 са написани за двоен хор.

Дервиш - смелостта да се въртиш

Литургия Доместика

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :