Разочарованите – вдясно

human-2099066_12801111Бинар, знаете, е територия, свободна от политиканстване. Тук говорим човешки за човешките неща. И така, следвайки това правило, ще се опитам накратко и човешки да споделя това, което си мислех през последните няколко дни.

Изборите ми донесоха поредното разочарование, но не само защото няма да съм представен в следващия парламент, въпреки че гласувах. Това ми се е случвало и преди, и мога да го преживея, ако знам, че някъде там в парламента има хора, с които мога поне малко да се самоопределя. В този парламент обаче такива хора няма да има. Разочарован съм и защото това не важи само за тези, подкрепили същата партия като мен, а за цели над 15 % от гласувалите, а това е много – трета политическа сила, ако искате.

Вината за това е на лидерите на тази 4-5 партии. И сега през следващите дни и седмици те, лидерите, ще се опитват да ни втълпят, че нищо страшно не се е случило, че така е в политиката – днес си представен, утре не си, и че „кураж, идва нов тираж“. Зад тези проценти обаче седят над половин милион българи, на които ще им се наложи бая да почакат, преди да получат глас в парламента. Някой вероятно ще каже, че избирателите сами са си виновни, и донякъде ще бъде прав, но нима лидерите на въпросните партии не направиха всичко възможно да ги поставят в невъзможна ситуация?

И понеже казах, че ще говоря човешки, признавам, че мен ме интересуват по-скоро онези около 10% от гласовете – на десните избиратели – които отидоха по дяволите. Трите коалиции в този спектър – тъмносинеещата се, зеленеещата и жълтеещата се, претърпяха тежко и според мен непростимо в политически план поражение. Непростимо, защото потенциалът беше налице (показват го процентите), а лидерите им вследствие на високомерие, твърдоглавие и глупост го пропиляха. Имахме три куршума, поне един от тях трябваше да уцели, но и трите се оказаха кьорфишеци.

Зеленеещата коалиция, която обективно погледнато постигна най-много, защото започна „на зелено“ непосредствено преди изборите, не успя да се превърне в нещо различно от фейсбук движение. Дано да е въпрос на време. Липсата на време обаче може да извини факта, че тя не се определи политически, не зае позиция, а остана на ниво социална вълна на красивото и умното. Призивът ѝ се ограничи до „дайте да дадем“, какво и как не стана ясно. До това да се парадира с наличието на принципи, обещавайки да ни се разкаже повече за тях, след като коалицията влезе в парламента.

Основна допусната грешка беше и неразбирането, че фейсбук не е България, че профилните снимки не печелят избори, че тагването не прави активност, че модата не е политическа категория. Дори и сега, докато пиша това, яростните привърженици на зеленеещата се коалиция пропагандират в социалната мрежа, че резултатът си е някаква победа и, видиш ли, малко не е стигнало. Не, приятели (защото голяма част от тези хора наистина са ми приятели), от това движение наистина не се искаше много, но то не успя да осигури и малкото, не успя да покрие екзистенциалния минимум. И всички усилия и приповдигнат дух ще се превърнат в пепел, която вятърът на следващите четири (или колкото са там) политически години ще разпръсне. Това може да се избегне само ако лидерите на движението се логаутнат от фейсбук и се логиннат в реалния живот, където ги очакват хора, които може би ще ги лайкнат и на живо.

Не по-малко виновни към непредставените 10% са и тъмносинеещите се, които направиха така, че дясната партия с най-големи традиции и твърд електорат да не може да мине 3%. Водещата партия в тази коалиция се превръща в покер играч, който непрестанно блъфира и непрестанно губи. Не зная дали става дума за грешка в комуникацията, за твърдоглавие или за понасяне на прекалено много негативи от компромиси и медийни атаки, но, каквато и да е причината, тя трябва да се преодолее.

Страхувам се обаче, че в исторически план гордостта на партията я кара, образно казано, да се цупи на избирателите си, да изпада в изолация и да се опитва да ни убеждава, че, видиш ли, това е положението. Подобна политическа безотговорност никой няма да прости втори път. Тя ще доведе единствено до изличаването на автентичната консервативна десница от политическия спектър.

За жълтеещата се коалиция се каза много, лично на мен тя ми е най-безинтересна, защото сама се закопа, превръщайки се в сателит на най-голямата партия в България. Няма по-тежък грях в политиката от безпринципността, тя не може да бъде оправдавана по какъвто и да е начин. Жълтеещите се напълно заслужават забвението, което ги очаква, аз лично се надявам политическата кариера на псевдолидерите там окончателно да е приключила снощи. Забвение обаче не заслужават онези над 100 хиляди души, които гласуваха за тях, защото голяма част са го направили като защитен рефлекс, породен от усещане за липса на алтернатива.

Снощи приключи времето на намеренията, дойде часът на осъзнаването и отговорността. Дали трябва да хвръкнат оставки – вече хвърчат такива, докато пиша това – аз лично не зная, това всяка политическа сила ще реши сама. Далеч съм и от мисълта да призовавам към обединение, това сложно решение, защото смесването на трите нюанса може да доведе до безлична и безпринципна политическа сивота, въпреки очевидната близост между трите формации. Те и сами можеха и могат да прескочат бариерата, а сетне да търсят пътища едни към други.

Едно е сигурно – партийните им лидери много бързо трябва да осъзнаят, че отговорността не идва само с властта. Че неспособността да се пребориш също има последствия и че следващите четири години не могат да бъдат прекарани във вегетация, още по-малко в оправдания за липса на парламентарно представителство, до която сами се докараха. Следващите четири години ще са време за поемане на отговорност, за припознаване на историческата вина към десните избиратели и за търсене на пътища към нейното компенсиране, ако това изобщо е възможно.

Бел. ред.: И два реда вляво, където ситуацията също не се оказва розова, а отчасти сходна с тази вдясно – снощи виден представител на лявото прогнозира, че макар да не му е приятно да го каже, за две от партиите вляво, явили се в коалиция и също останали извън НС, това очевидно е краят им като политически формации. Изводът от всичко това е доста фрапиращ – огромно, вероятно рекордно количество хора с различни възгледи, непредставени в парламента и пълна неадекватност на политическите лидери, които не можаха да загърбят личните си сметки и егота, и не се оказаха на нивото на очакванията на избирателите си, като така ги излъгаха, че ще ги представляват.

- Една България, моля! - За тук или за вкъщи?

Да се готвят човеците

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :