Другият Ленин

Тази година се навършват 100 години от Октомврийска революция в Русия. Събитията, случили се в края на октомври 1917 г., са безспорно едни от ключовите моменти, които ще оформят облика на света през целия 20 век. Въпросът обаче е, че тези събития далеч не са еднозначни. Самият факт, че названията на Октомврийската революция минават през Велика октомврийска социалистическа революция, октомврийско въстание, октомврийски преврат, болшевишки преврат, болшевишки пуч и какво ли още не, са показателни за многобройните гледни точки към събитията.

Френската телевизия „Арте“ си поставя нелеката задача да представи една нетрадиционна, особено за нас, живеещите в бивша комунистическа страна, гледна точка към събитията от края на 1917 г. В своя филм от 2015 г. “Ленин, другата история на Руската революция“ документалистът Седрик Турб пречупва събитията през личността на Ленин и проблематичната му, в най-добрия случай, роля в Октомврийската революция. Филмът е достъпен за безплатно гледане в интернет до 30 април тази година и „Бинар“ ви го предоставя за гледане директно.

„Ленин, другата история на Руската революция“ е базиран на документални кадри, документи и статии в печатa от периода и се фокусира върху няколко ключови теми. Той преди всичко проследява участието или по-скоро отсъствието на Ленин от ключови събития, довели до случилото се през 1917 г. Владимир Илич ту е в Цюрих, ту в Хелзинки, ту във вила на 30 км. от Петербург, събитията се случват, а той пише писма със заповеди, които никой не иска да изпълни. Такъв ни го представя френският режисьор –  човек на възможността, като опортюнист, който лавира в случващото се и се опитва да се придвижи от периферията на историческите събития към техния център.

В много от случаите той се оказва на правилното място до голяма степен против волята си и по стечение на обстоятелствата. Тук няма и следа от онзи образ на героична и решителна фигура, положен в основата на култа към личността на Ленин. Изобилстват моменти, в които недвусмислено се показва неговата нерешителност, дори чувство на страх, и неспособността да се вземат ключови решения. Това нерядко го поставя в нелепи, дори комични ситуации.

Акцент е поставен също и върху сложните и обтегнати отношения между двете крила на Руската социалдемократическа работническа партия – крайно левите болшевики и по-умерените меншевики. Показано е  как Ленин успява да яхне процесите и в крайна сметка да получи контрола върху партията, а оттам и върху „Съветите“. Не са пропуснати и сложните, на моменти дори нелепи, отношения между Ленин и неговите врагове и приближени, в това число Троцки, Николай Суханов, Александър Керенски и дори Надежда Крупская. В един от епизодите, например, са цитирани думи на  Надежда – съпругата на Ленин, която изразява опасения за психичното здраве на своя съпруг и способността му да възприема случващото се около него адекватно.

Подобна е погледът към политическите събития в Русия от 1917 г. Случващото се е представено през призмата на хаотични действия на множество работнически, военни и политически фракции, които в тежките условия от края на Първата световна война се опитват да променят посоката, в която е поела Русия. Усещането, което филмът оставя, е, че редица предпоставки, недоразумения и откровени шеги на съдбата в крайна сметка довеждат до окончателно преминаване на властта в ръцете на Ленин и неговите болшевики. В края на филма под въпрос е поставена и драматургията на случилото се в навечерието на щурма на Зимния дворец, ролята на крайцера Аврора и начинът, по който Ленин става едноличен лидер.

Успоредно с това документалната лента на Седрик Турб често влиза в диалог с филма „Октомври“ (1928) на съветския режисьор Сергей Айзенщайн. Най-общо казано, „Октомври“за руската комунистическа партия е това, което е „Триумф на волята“ (1935) за нацистите в Германия. Оказва се, или поне такава е позицията на френския режисьор, че именно откровено пропагандният филм „Октомври“ е в основата на начина, по който мислим  и си представяме Октомврийската революция, а мащабът и предпоставките за събитията, както и техните последствия са ако не коренно различни, то със сигурност подлежащи на интерпретация и преоценка.

Дали наистина Ленин е галеник на съдбата, който на моменти показва нерешителност, страх и неспособност правилно да се ориентира в ситуация, но в крайна сметка успява с немалко доза късмет да излезе победител? Дали образът, с който свързваме Ленин днес, не е конструиран много години след смъртта му, за да изпълнява определени идеологически функции, дирижирани от комунистическата партия в Русия. Дали Октомврийската революция е по-скоро плод на стечение на обстоятелствата и неизбежен финал на започнали много по-рано процеси, а не спонтанен бунт на трудовите маси?

На тези въпроси всеки може да отговори сам за себе и според личните си исторически познания и разбирания. Филмът на Седрик Турб обаче е една доста интересна и различна гледна точка към революцията от 1917 г. и личността на Владимир Илич.

Как Безбог се успява в киното?

"На парчета" – нов трилър от „старата школа“

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :