Нови градски песни от седем континента, или критерият Wow!

Фалшименто на сцената
Music with attitude – така лично аз определям предаването (шоуто, де) „Фалшименто“ на Бинар в БНР, за което водещите Илиян Ружин и Иван Хадживеликов издирват най-новото и качественото в музиката на седемте континента. И всяка седмица я подреждат в прелюбопитни плейлисти, а в паузите предприемат скечове (внезапни), закачки (интелигентни) или просто танци (обикновено разпасани. Момчета, засрамете се, на това ли учите децата вкъщи?).

За актуалния и адекватен роден ефир те са (малко нещо като) едни модерни Бийвъс и Бътхед от култовия и ексцентричен анимационен сериал на MTV, събрал в милионна фен-агитка по-умните и по-несъгласните „ърбън“ американци в края на миналия век. Имам кристален спомен как звездата на Робърт Къмингс, по-известен като Роб Зомби от бандата Уайт Зомби, изгря след няколко техни ъндърграунд албума заради парчето „Thunder Kiss ‘65″, което се превърна в мегахит през 1993-а благодарение на ротацията в „Бийвъс и Бътхед“. Всеки от сезоните на тая хахава сапунка се радваше на безкрайно забавен, горещ, смислен, колоритен, танцувален и коктейлно разцицорен, плюс „идиотски“ текстово напомпан, саундтрак. Тук – за емоционална сглобка, ми се притича знанието, придобито от НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, че първоначално значението на прилагателното „идиотски“ не е негативно натоварено. Напротив – „идиот“ означава „единствен, собствен, частен, с идея за неповторим“. Такива, като вдъхновените от града, музиката и злобата на деня (във всичките й проявления и иронии) са Ружин и Хадживеликов.

Твърдя в права интенция: Усещам ги наистина като синове (духовни) от онова („мое“) време на винил и нова романтика (вестника, после списание „РИТЪМ“, „Блус до дъно“ по радио „Експрес“). Когато каузата беше „Музиката. Завинаги“. Когато пътеводната звезда бе истинската музика – без значение дали поалбумно или сингъл по сингъл, а правена заради самата себе си, не да се продава. Не да седи в супермаркета, щото не е фаст фууд. Онази, която трябва да опиташ и да я усетиш като нещо истинско „вътре“. Композирана (не направена) от хора, които не се интересуват какво мислят за тях навън. А търсещи противното на това. Мелодия, която променя живота ти (макар и за миг), което другите не (могат да) направят.

Ей ви го – същото е и с „Фалшименто„. Истина, така удобно полегнала върху диванчето на същинската меломания, отвоювана с най-високата цена на безсънните нощи и вниманието към най-близките сърца. Подобни жертви – казах и го зная, обаче те качват на следващото високо ниво: да споделяш – ерго, обичаш, още по-качествено. Всичко – в името на фена, а не да откриваш перлите в световния океан от музика, които свидливо да стискаш само за собствена консумация.

И не, тук не иде реч за крайния фенлък, контриращ де що е поп музика в по-традиционния смисъл. Тъкмо обратното. Много ясно: добър ъндърграунд има там, където съществува добър мейнстрийм. И обратното. Селекцията на Ружин и Хадживеликов – условно наречена инди, е незаобиколим фактор в най-добрата традиция на комерсиалните и фонични парчета, сериозно различни от целия нотен поток наоколо. Затова и слушателят често бива слаган на кръстопът, който го тегли ту в една, ту в друга посока. Да: хем инди, хем комерс. Нима още не си слушал „Фалшименто„?

В началото на разговора ни с Ружин се закачам, разбира се, за името на предаването. Само двамата сме. Другият зевзек го няма. Държавната работа го е стиснала здраво за гушата. Голям пропуск за моя диктофон, тъй като двамата с Вашия диспечер, зад който артистичен псевдоним наднича Иван, обикновено разговарят, „пържейки“ се един друг. Подобно Братята Мангасарян – Зомбиул и Среброто и/ли Ерол и Росен Григоров (Уикеда): ти само попитай, подхвъли една въпросителна по някоя тема и стой, та слушай дуетно ко(микс)ово въображение. Спорещо пред публика. Че даже и в присъствието на именит представител на авторитетна медия.

Ружин: „Не, не е съществувал друг вариант за име. Да търсиш име на предаване, е доста тъпо и затрудняващо занимание. „Фалшименто“ си дойде случайно, когато преди 7-8 години го измислихме с моята дружка, преди да тръгне по радио София. Окей е, че е многозначително. Тя каза „Фалшименто“ и аз го свързах с бодриарщините (Френският постмодернист Жан Бодрияр – културен теоретик, социолог, философ, политически коментатор и фотограф). Фалшификат без оригинал, един вид. А сега вече си имаме и нов слоган: „Фалшименто“ – не е истина. Виждаме колко е важна истината в последно време, какво е значението на истината в интернет, кое е истина, кое – не, кое е постистина във времето на хибридни войни. Ама ние сме по-отгоре. „Фалшименто“ може да бъде и един кавър, при това много сполучлив“.

Не ви ли омръзва да сте музикотърсачи и апостоли всеки ден, всяка седмица?

Ружин: „Ами, омръзва, и то доста. Поне на мен хич не ми допада идеята да харесваш нещо всяка седмица, от една страна, от друга – не е добре да преяждаш толкова често, хубаво е човек да си повтаря някои парчета в плейлистата. Не че е лесно, но пък сме се хванали. Целият тоя бум на музика в последните десетина години е благодарение на интернет“.

А не се ли притеснявате от конкуренцията? „О, не! Всеки има интернет. Всеки да скача и да направи по-доброто „Фалшименто“, щом може. Даже с конкуренция е по-добре“, категоричен е Илиян Ружин.

Двамата с Хадживеликов са се заели „да приземят“ музиката от ефира, да я „материализират“ в клубовете – от диджейския пулт и с концерти. Поредният от тях – мултикултурно музикално пътешествие, предстои в Sofia Live Club на 30 март, когато на сцената ще излязат една от водещите български етно-ембиънт групи – Кайно Йесно Слонце, и горещото име на актуалната лондонска джаз сцена – саксофонистът и кларнетист Шабака Хътчингс и неговата банда The Ancestors.

Шабака Хътчингс photo Ruzhin

Шабака Хътчинс – тук без Предците и без саксофон.

И двете формации ще представят нови албуми – нашите: своя пети студиен диск „Mare Verborum“, а гостите пристигат с репертоар от дебюта си „Wisdom Of The Elders“. Това е поредният гастрол на оригиналния импровизатор Шабака Хътчингс, след като родната публика аплодира другите му проекти – The Comet Is Coming (финалисти за Mercury Awards 2016) и Sons Of Kemet (носители на MOBO 2013), също по покана на „Фалшименто“ през 2016. А преди това техен гост бе поетът, актьор и музикант Сол Уилямс.

Интересувам се как водещите гледат на този свой експеримент. Не станаха ли много върху клона на промоутърите? Повече шоу, повече бизнес или пък обострена докрай форма на меломанията?
Ружин: „Със сигурност не е лошо организаторът да е меломан, като нас, за да кани артисти, чиято музика харесва. Но е лошо да е на юруш, да инвестираме едни пари, които да бъдат загубени. Тоест – да, това със сигурност е бизнес. И ние искаме да го развиваме, като разчитаме на подкрепа от различни места и институции“.

Сред тях, разбира се, и БНР. При това не само като медия, а и с финансово рамо, покривайки разходите на гостите за хотел и за транспорт. Това, всъщност, са събития на БНР в лицето на „Фалшименто“.

Не удряте ли интереси с фестивала „Аларма Пънк Джаз“ на програма „Христо Ботев“?

Ружин: Не мисля. Ние каним много рап артисти. Вероятно обаче влизаме в тяхната територия с Шабака (чийто саунд е микс от джаз, карибски фолклорни елементи, африкански ритми и рок). Въпреки че те се опитаха да ни отмъкнат (смее се) и Сол Уилямс. (Saul Stacey Williams е американски изпълнител, алтърнатив рапър, композитор, поет (с речник от един милион думи), актьор и активист). Но това при нас не е търсен ефект. Далеч сме от мисълта да конкурираме Цветан (Цветанов, човекът, известен като Цецо Алармата). Той има не само дългогодишен опит, но и ноу-хау, контакти и така нататък. Нашият критерий за покана засега е: „Wow“! Прохождаме, общо-взето. Даже може скоро да си партнираме с „Аларма…“. Ние разчитаме на хора, които са фенове – независимо от това каква музика харесват, а да се доверяват на това, което сме избрали. Ясно е, че могат да си пуснат албума да го чуят в интернет, но ходенето по лайвове е друго, музиката звучи по различен начин. Все повече и повече хора го разбират.

В момента „Фалшименто“ се подвизава и като диджей и селектор по баровете – засега в 4, да се готвят още 8 заведения. „Защото музиката трябва да е там, сред хората. Барът си е още един вид медия – пояснява Ружин. – А ние не се борим за наградата за най-добър диджей, защото никога няма да станем“ (смее се). Опитват се просто да отворят още уши за красивата музика, която сами са открили.

Какво предстои в концертния афиш на „Фалшименто“?

Гонджасуфи (Gonjasufi) – може би най-популярният представител на мръсния хип-хоп звук на Сан Диего, Калифорния, ще се развихри в голямата зала на Mixtape 5 на 14 май. Американецът, чието истинско име е Sumach Ecks, ще бъде в компанията на Уолтър Грос (Walter Gross) и Дий Уотс Райът (D.Watts Riot) – проект на диджея и вокалист на Фън-Да-Ментал (Fun-Da- Mental) – банда, легендарна за стиловата еклектика, граничеща с абсолютен саунд анархизъм – през етно-текстури и счупени ритми до китарните дисторшъни, допълнени с хапливи политически рими. Родната сцена ще отчете Стругаре (The Curtain Entertainment Label).

Коджи Радикъл (Kojey Radical) – хип-хоп артист, поет, определен от организаторите като „остър, но съвестен spoken word мъдрец, моден и арт законодател“ от Източен Лондон пристига у нас с бенд за изява в столичния клуб Mixtape 5 на 19 май. От българска страна в шоуто ще вземат участие Grigovor (Илия Григоров, познат от Лого5, „инспектор по речта“, „доктор по правоговор“, който с „безупречна сериозност“ е освен едно от най-талантливите емсита у нас, и любител на смесването, и Гена (So Called Crew).

Тоест, очаквай неочакваното. Но очаквано поднесено с много вкус и емоции.

Music with attitude.

New Millennium Choice - България на Евровизия 2017

Море на думите, пред които азбуката онемява

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. Критерият е съдържание, а когато то е такова, великолепието е словесно по произход! :-)