Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Море на думите, пред които азбуката онемява

OLYMPUS DIGITAL CAMERAСамата поява на Кайно Йесно Слонце (Kayno Yesno Slonce) си беше едно дългоочаквано, поне от мен, явление през новото хилядолетие.

Защото фолклорът, който би трябвало да ни е най-близък, бидейки на практика музиката на нашия народ, се оказа изключително труден за добро интерпретиране. Доста бяха опитите традиционни теми да бъдат включени в поп и денс парчета, да бъдат вплетени в електронни композиции, в рок пиеси или дори в блек метъл, но в 95% от случаите резултатът бе просто трагичен.

Тъкмо затова тази формация се превърна в забележителна – най-после се намериха група млади и изключително талантливи музиканти с правилното чувство за народната ни музика. Подчертавам – млади, тъй като ветераните Теодосий Спасов, Йълдъз Ибрахимова и Иво Папазов много отдавна притуриха саундтрака на България в световната съкровищница.

Когато става дума за Кайно Йесно Слонце – на който проект лично аз съм клиничен привърженик, е наистина много важно да се акцентира върху думата „чувство“, тъй като, ако го няма чувството за народността и нейните корени, свиренето на гайда или на гъдулка си е просто свирене. Но когато чувството е налице, всичко прераства в нещо колосално и магическо. В зашеметяваща музикална фантазия, звучаща от начало до край колкото български, толкова световно и планетарно, и водеща до транс откровения.

Точно какъвто е дългоочакваният нов – пети студиен, албум на Кайно Йесно Слонце, наречен „Mare Verborum“ – от латински „Море на думите“, по аналогия с другите морета на Луната. Той бе  представен на живо в Sofia Live Club на 30 март, в съвместен концерт с младия южноафрикански джазмен Шабака Хътчингс (Shabaka Hutchings) и неговата банда The Ancestor. Както и предишните две изяви на тъмнокожото дарование у нас, настоящата му гостуване, споделено с Кайно Йесно Слонце, се осъществява по идея на „Фалшименто“ – шоуто за нова музика по Бинар. Събитието носеше символичното име The Bridge, визирайки музикалния мост, който се простира между далечни континенти и океани и свързва успешно на пръв поглед несъвместими етноси и музикални традиции.

„Mer“ е първи сингъл, а „Thalassa“ – втори от концептуалния проект „Mare Verborum“. Звуков терапевт, съставен от шест композиции, заглавието на всяка от които означава море на различни езици. Дискът е записан миналата година в студио „Пекарната“ под ръководството на Иван Бошев и мастериран от Алексей Цветанов. Мастерингът е делжо на Кирил Янев (Балканджи). Нов щрих (и щрайх) и специфично очарование в звученето като гост-музикант внася сръбската челистка Маги Петрович. Познаваме солата й от изяви с такива различни артисти като EXo от крюто на електронните организации Ейч Ем Ес Ю (H.M.S.U.) и Миризма, дръм-ен-бейс дуото High Roll, акустичния етно-фюжън квартет Оратница, Влада Томова и Ембиънт Фолклор, вдъхновени от западноевропейската средновековна музика, балканските традиции и т.нар. атмосферен жанр. Маги е делила сцена с белградските фрий-джазмени Нейкид, холандския струнен корифей и композитор-минималист Йозеф ван Висем, иранската уърлд певица Азам Али и така нататък.

Постоянното ядро в състава на Кайно Йесно Слонце са Веселин Митев – гайда, кавал, дудук, вокал, Юлия Узунова – гльокеншпил, синтезатори, Тони Хоро – перкусия, Евгени Чакалов – бузуки, тамбура, Алексей Цветанов – перкусия и Петър Делчев – чело-тамбура. Веселин Митев е гост музикант в електро-етно експеримента Ватаф Проджект, заедно с Петър Делчев участват в проекта Исихия, а последният се изявява с Евгени Чакалов в Ембиънт Фолклор, когото пък помним от Ериней заедно с Юлия Узунова…

Прозвуча сложно, но реално е много просто – всеки от членовете на Кайно Йесно Слонце търси хоризонти за инвидивуалните си изкушения и в други състави и с разнолики музиканти, смесващи традиционна българска музика, модерен ембиънт, записани на живо звуци, православни хорове и експресивни глосолалии. А в саунда им са не само гайди, кавали, тъпани и перкусии, но още дървена флейта, рог, хърди-гърди и много саморъчно изработени инструменти.

Но да се върна към гайдата, волната мисъл и нефилтрираните емоции, водещи на живописни пътешествия, с които почитателите свързват Кайно Йесно Слонце. Те са останали все така ярко подчертани в горещия звукозапис. Той може да намери място във всяка фонотека, защото красотата е универсално понятие, макар и в някои от проявленията си да няма универсална дефиниция. Силната връзка на Веско с българския фолклор се предава на слушателя с трептящи звуци и въздействащ глас.

В музиката на формацията са реализирани търсенията на независими, отворени към експеримента артисти. Интерпретатори, които познават и чувстват с душата си традиционната народна ритмика и мелодия, и я поднасят в особен, мистериозен и мрачен, нов вид. Нека го наречем дарк-фолк, който обаче създава все по-изведена ембиънт атмосфера.

Новите пиеси не разчитат толкова на вариации на традиционни български мотиви, пресъздадени със странни и екзотични инструменти, като преди. Всичко е някак по-европейско и хладно (ама с градусите на онзи куул, който води директно към каталога на ECM).Няма пеене в общоприетия смисъл, а само елегантни вокални включвания, аранжирани повече от брилянтно.

„Това е бъдещето. Може и да има текст, но вече бягаме от фолклора – много по-важно е звученето на гласа, отколкото да се пее някаква конкретна песен. Музикално ще търсим изчистване на концепцията чрез минимализъм“, прокламира Веско Митев преди години и установявам, че действително музата му преследва именно такива творчески ширинета – с обещание за медитативно пътуване към незнайни дълбини, магически музикални пиеси и изобщо арт трансформации и формации.

Името на многолюдната група е вдъхновено от сравнение в родопска песен за хайдушка чета – „като ясно слънце“, следващо фразата „Сабите им са толкова много, че блестят като ясно слънце“. Дебютът „Чакрък“ (2004), после „Elohim Neva Sanzu“, „Реквием за белия вятър“ (2014) и едноименния двоен „Кайно Йесно Слонце“ (2015) се превърнаха в абсолютен празник и духовен сувернир – всеки посвоему. Колкото и клишарски да прозвуча, ама кръвта ми бие весело. Така, тръгнали от най-високата българска земя, нашите музиканти елегантно направиха врътка около въображаемата си ос и само с пет стъпки/албума стигнаха до Универсума.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Новият албум „тръгна“ от едно недовършено произведение, изостанало от предишния ни проект“, обяснява Петър Делчев, който пристига с чисто нов автомобил. Седемместен. Йеее! Вече причудливите и обемни инструменти на формацията ще дишат по-леко напът към следващата сцена. По-дистанциран, но само в първите няколко минути, изглежда Евгени Чакалов.

Групата е работила по композициите през януари и февруари миналата година. Те придобили форма през март, а през април вече се наложило да бъдат записани, тъй като Веско Митев трябвало да замине за село Долен – cъщото място, на което през 2015-та се състоя фествалът Transfiguration, а през 2016-та – Zenith Fusion Festival. Петър Делчев: „Последния уикенд преди той да тръгне влязохме в студиото. За два дена: първия нареждахме техниката, а на другия записвахме. Всъщност целият материал е записан за едни груби няма и 7 часа“.

Ай, стига, бе!? До първи април има още някой ден… Този обемен саунд около космическо-морската хармония… (Очевидно недоверието ми се изплъзва със ситни стъпки около диктофона.)

„Почти всичко, което влезе в албума, са първи тейкове“ – казва Петър с леко вдигнаха лява вежда. – Усещането за импровизация, въпреки основните теми и структурата на композициите, до голяма степен отделните сола, са импровизация. В техническо отношение скокът се дължи до голяма степен на Алекс Цветанов, той записа всички звукови ефекти – води, малки перкусии и така нататък, и вложи много време и усилия да изчисти звука“- въвежда в творческата лаборатория Делчев.

„Ще си вземем около година творческа почивка, като аз лично ще ставам родител съвсем скоро и смятам да се отдам на семейни радости – тоест, всичко си е по план. През 2018-та може да се чуе нещо ново от Кайно Йесно Слонце, а дотогава ще се скрием от сцената, за да преосмислим посоката и да покажем нещо ново“, издава Евгени. Неговите думи отварят апетит за въпроси, свързани със страничните проекти на музикантите от Кайно Йесно Слонце. Исихия? Ембиънт Фолкор?

Петър: „Исихия…“
Евгени: „… на три континента стана положението“.
На трупчета?
Петър: „Евгени Николов (вокали, тъпан – б. моя, И.К.), който бе в голяма степен двигател на групата, емигрира. И няма изгледи да се прибере по-рано от две години – да ни види какви сме се разхубавили (смях). На този етап изглежда, че Исихия е крайно на тупчета. Но с Ембиънт Фолклор имаме натрупан материал, с който би трябвало да сме готови през есента“.
Евгени: „Сдобихме се с много нови инструменти, а оттук и идеи (усмихва се). Следващите ни композиции ще бъдат повече струнни и гайдарски от моя страна, а не да свиря на флейта като в предишния албум. Имаме идеи много богати на звуци и на музика и нямам търпение да започнем работа по тях, защото от 43 съм селектирал 19, като много бих искал да изработим всичките с още един вокал… Но да видим къде ще ни отведе двугласието и самата музика.“
Петър: „А (за Кайно Йесно Слонце), освен с Ватаф, Веско е започнал работа и с един друг проект – Зейра (Zeyra), който направихме само за концерти преди 6-7 години. Но дали ще продължат със същото име, нямам представа“.

Влизаме в хронотопа на Великден. Когато се предполага, че се смиряваме. Поне малко. Удобен момент, в който „Mare Verborum“ ИЗИСКВА да бъде съпреживян и възприет. (Петър: „Той не е за слушане на телефон и на слушалки за 5 евро“). Разбира се, от неизкушените, от онези, които искат да се освободят от мрежата на глобалното село и Биг Брадър и да избягат от урбанистичните клетки, в опит да обърнат лицето на Аза срещу огледалото на по-правилната меломания, насред столицата на мечтите им. Както твърди Хемингуей, всяка точка, отдалечена от морето, е провинция.

А пък пред това море – на думите, цялата азбука онемява.

Нови градски песни от седем континента, или критерият Wow!

Три поколения от българския ъндърграунд

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. Чудесен текст, а заглавиет грабва от раз! :-)