Гледай, за да видиш

Какви ли не чудати неща са се случвали на площад „Славейков“. Да видите обаче фотоизложба, която е от живи хора, не се случва всеки ден. За да разгледате експозицията, ще се наложи да „погледнете в очите“ на участниците.

Този близък контакт създава усещането на споделеност отвъд визуалните възприятия. Човешкият допир – нещото, което все повече губим, е част от концепцията на проекта Контра-дикция. Както казват неговите създатели: „Това е не типична изложба, а покана за множество дискусии, в които словото отстъпва пред видимото – видимото в очите на другите”.

В 5 поредни дни на 5 различни места публиката имаше възможност да „надникне“ в 6 души без лица и идентичност и да „сглоби мозайка“ от перспективи и картини. В деня на закриващото събитие разговарям с координатора на проектаДетелина Момчева. Тя е маркетинг професионалист със страст към изкуството, пътешественик и изследовател на света във всичките му измерения.

IMG_6131

Какво всъщност е Контра-дикция, как бихте обяснили концепцията на един любопитен човек от улицата?

Контра-дикция е олицетворение на общуването. Онова общуване, в което всеки иска да бъде разбран, но отказва да разбере другите. Контра-дикция са не-до-разум-енията, различните възгледи, позиции и убеждения, които сглобяват пъзела на реалността ни, в чиито пресечни точки се образува универсалният смисъл. Контра-дикция е визуален спор, в който думите отстъпват пред видимото в очите на другите. Контра-дикция е и кауза – да бъдем отворени един към друг и да зачитаме и приемаме различията.

Всяка идея има история, каква е историята на проекта?

Темата за смисленото общуване ме вълнува от много време и често ми се е искало да имам суперсила, която да кара хората да се приемат и разбират, така че заедно да достигат до градивни и устойчиви решения. Суперсилата така и не се появи, но една забързана ранна сутрин се роди идеята да покажа нагледно словесните противоречия, които всеки ден изпитваме. Представих си едни и същи неща, снимани от различни фотографи, всеки през неговата си гледна точка и с неговия си стил и подход.

Веднага писах на първите приятели и познати фотографи, за които се сетих – на тях им се стори интересно и така се започна. Последваха няколко обсъждания, впоследствие списъкът с авторите леко се промени. По-късно по стечение на обстоятелствата се наложи датата на представянето да се отложи с около два месеца.

IMG_6085

През това време цялостната идея се надгради с интерактивния пърформънс и възможността публиката метафорично да погледне в очите и да види гледните точки на шест души, лишени от идентичност.

Основна част от концепцията беше представянето да се случи извън стандартните галерии и пространства за изкуство, посещавани от сравнително тесния кръг на стандартната публика. Ние искахме да достигнем и до хората, които никога не биха влезли в галерия и откритите градски пространства бяха най-точното място.

В проекта са засегнати темите пари, алкохол, маска, връзки, време. Как се спряхте на тях? Какво ги обединява?

Търсехме теми, които да са общовалидни, както и такива, които са чест повод за дрязги и скандали. Пари, заради честата им липса, както и заради алчността, завистта и съмненията, които пораждат. Алкохол – заради всичките му вредни за здравето и отношенията аспекти.

Маска – заради маските, които всеки се налага да слага – на работа, в къщи, сред приятели – обликът ни се изменя според ситуацията и хората, с които сме обградени, така често забравяме кои и какви наистина сме.

Връзки – заради всички об-вързаности и при-вързаности в живота ни, тези, които ни дават увереност и стабилност, но и тези, от които искаме да избягаме, но не можем. Време – заради разминаванията помежду ни, закъсненията и избързванията, търпението, което понякога липсва, а понякога е в излишък, затова че все нямаме време да правим нещата, които искаме.

IMG_6073

Подобно представяне на фотоизложба е необичайно за зрителите. Как реагират те на подобен експеримент?

Реагират с любопитство и интерес. За някои е некомфортно да се доближат толкова до непознат, но преодоляват тази бариера и си тръгват усмихнати.

Нужна ли е провокацията в съвременното изкуство за да въздейства то върху публиката?

Изкуството само по себе си е провокация. Провокира ни да излезем от рутината и да изпитаме нещо ново, да се замислим върху нещо различно. Това, което отличава съвременното изкуство, са по-богатият набор от изразни средства и начинът, по който се „консумира“.

IMG_6127

Какво е да погледнеш в очите на другия, за да видиш една творба? Приема ли се като акт на близост?

Трудно е да „видиш“ истински от дистанция, за да разбереш някого е необходимо да го допуснеш до себе си и точно този акт на близост е ключа.

Към какъв тип хора е насочена изложбата? Кой не бива да я пропуска?

Колкото и плоско да звучи – изложбата е за всякакъв тип хора и пъстротата от образи на публиката по време на пърформънсите доказа, че се приема с интерес както от хора на изкуството, така и от хора, за които „т‘ва е некъв арт, от онея измислените“.

IMG_6082

За всички пропуснали Контра-дикция, можете да се включите в последният етап на проекта, който ще се проведе тази вечер от 19.30 ч. в столичния Клуб на фоторепортера. Там ще бъдат изложени широкоформатни пана, изобразяващи всяка от представените в предходни дни теми.

Ако можеш да се смееш, можеш всичко

Очовечи света

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :