Градинарството е генгста

10/04/2017

В последно време храната се превръща в доста важна тема за човечеството. Под „в последно време“ разбирайте – от няколко милиона години насам.  В общи линии още нашите космати прадеди са разбрали, че „рънътъ пра‘и борбътъ“. Оказва се обаче, че бая години по-късно, след като челюстите ни доста са се стеснили и сме се обезкосмили, храната продължава да прави борбата, но този път борбата е политическа, или поне така смята Рон Финли.

Рон живее в Америка и е един от онези хора, които сме свикнали евфемистично да наричаме „момчета от квартала“.  Бидейки от по-ниските слоеве на американското общество, той изпитва силен гняв към системата и политическата върхушка, но не канализира тази енергия по негативен начин, ставайки член на някоя банда, например. Всъщност, той е член на най-модерната в момента банда, но тя е необичайна – вместо с пистолети и дрога, тя го въоръжава с мотика и семена.

Това, което Рон прави, всъщност се нарича „пропагандно“ или „нелегално“ градинарство  (анг. – guerrilla gardening), дори „партизанско“, ако ви харесва повече. Комбинация от това да засяваш обществените зелени площи с растения в знак на протест, без да имаш разрешение, и опит да промениш общността си отвътре. Целта е да се обърне внимание на меркантилния начин, по които се произвежда и продава храна, но и да се постигне относителна самостоятелност по отношение на най-важните продоволствия. Да се самозадоволяваш, какъвто е хубавият български израз. Да вземеш една мотика, да прекопаеш градинката пред дома си, да засееш семена и да покажеш на съседите си колко лесно и просто е да започнеш да променяш света си.

Действието се развива в южните части на Лос Анджелис,  в един от кварталите, патентовал стрелянето по хора от движеща се кола. Именно ганстерският начин на живот в неговата общност е една от причините Рон да поеме на своя малък градинарски кръстоносен поход срещу социалната система в САЩ. Втората е, че родното място на Рон е познато като хранителната пустиня на Америка –  там навсякъде е пълно със заведения за бързо хранене, магазини за полуфабрикати, сладкарници и пекарни. А вредата от този начин на хранене е очевидна за всички.

post14

Живеех в затвора на храната. Също като затворите, хранителната индустрията е създадена да лишава хората от свобода. На мен обаче ми писна да съм пандизчия, затова си казах, че трябва да сменя системата, да започна сам да си отглеждам храната. Това е едно от нещата, които мога да направя, за да избягам от този предначертан живот, който някой си ми е предопределил, без да ме попита, заявява Рон.

Той обаче далеч не е единствен и, като се замислите, той и съмишлениците му имат право. Създавайки свои независим източник на храна, те променят статуквото по няколко много важни начина:

  • Намаляват зависимостта към неекологичните корпорации, произвеждащи храна единствено на пазарен принцип.
  • Подобряват здравето и общото си физическо състояние, осигурявайки си едновременно упражнения (главно серии с мотика и лопата) и здравословна хора, което автоматично намалява шанса да попаднат в лабиринта на здравната система, което, както в Америка, така и в България,  може да те разори и убие, не непременно в този ред.
  • Намаляват ефекта на вредните пестициди и химикали, които отравят почвите и водите и убиват пчелите.
  • Натриват носа на правителствата и корпорациите, които най-много се страхуват от независимостта на хората и от това да спре да им пука за тях, превръщайки гледането на арпаджик в политически протест.
  • Сплотяват локалните общества и осигуряват готини места за почивка и забавление.
  • Осигуряват относителна независимост и достъп до разнообразни хранителни вещества, също така си гарантират страх от градушка и фобия към колорадски бръмбъри.
  • Дават добър пример на околните, особено на младите с призиви от рода на „пушете тревата, плевете я“.

RickettSones_Personal-01-6

Колкото и хубаво да звучи, няма как да не си дадем сметка, че тази зеленчукова революция вероятно няма да промени света. По-важното е, че чрез този ексцентричен начин хора като Рон Финли осветяват наболели проблеми, освен че ги и озеленяват. Това дали един човек или група хора решават да ядат домати, отглеждани в домашни условия и да бойкотират супермаркетите, не означава, че целят свят ще започне да го прави – ако ставаше така, всички отдавана да сме амиши. Въпросът е в това, че те кара да се замислиш, но и оказва натиск, главно медиен върху големите търговски вериги и те също започват да се замислят, въпреки че не им се иска.

Кара ни да се замислим и какво би станало, ако започнем да отдаваме по-голяма значение на връзката си с природата. Какво би станало, ако тази връзка от своя страна стане причини да се сближим повече със съседите си, докато създаваме нещо, което е ценно за всички?

Едно е сигурно обаче, ако това течение продължи да набира сила, американските гета ще се превърнат в много по-приветливи и зелени места. Сами може да се убедите, че това наистина е така от рап парчето на Марк Дженкинс и Сифу Пол Дейвис, което носи гръмкото заглавие „Градинарството е генгста“ (Gardening is Gangsta).

Binar

от

публикувано на: 10/04/2017

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: