Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Аз бях DJ

На родния книжен пазар се появи за първи път творба, посветена на диджейската професия и култура въобще.

Автор е Васко Громков – журналист, диджей (с 35 години стаж на сцената), изпълнител, поет, актьор, промоутър, пиар, радио- и ТВ-водещ. Член на СБЖ. През последните 5 години води класацията за независими български артисти „НОВО 10+2″ по БНТ 2. Има над 6 000 публикации в пресата за около 30 години, основно на музикална тематика. Пишe главно за сайта MySound.bg в момента.

След близо 15 години колебание през тази зима той успя да завърши първата си книга. Тя е на тематика, която до момента не е публикувана в България. А дори и в интернет пространството информацията е повече от оскъдна. Озаглавена е „Аз бях DJ (книга първа: през 80-те)“. Наполовина е автобиографична и наполовина документална, проследяваща зараждането и развитието на диджейството (дисководенето) в България.

Тази първа част обхваща периода от 80-те години на 20-ти век, смятан за най-силния в развитието на професията не само у нас, а и по целия свят. Засегнати са първите артисти в жанра, първите национални срещи, конкурси и регламенти. Всичко – на базата на личните преживявания на автора (той има 11 награди от различни DJ-фестивали) в страната. Във времена, в които всеки притежаващ лаптоп вече се изживява като DJ, определено книгата би била интересна както за младите хора, така и за ветераните в професията.

Изданието придобива още по-ценни измерения поради факта, че премиерата му предстои в условията на осакатяваща борба за оцеляване в мрачното ни културно-икономическо статукво. Книгата е колкото сериозна, толкова и развлекателна. Мога да я сравня с атмосферично парти, което е достатъчно разгорещено, многоцветно и крайно танцувално, колкото и умно, стилно и елегантно. От онези събития (във вечерно сако), които наистина връзваха маратонките за дансинга на забавленето в годините преди хип-хопът и рокът да си подадат ръка върху грамофона за скреч мадъфака, терминът рок диджей звучеше като някаква кръстоска от типа на кучопер или мечолис, а човекът с винилите носеше безкрайно селското прозвище disc jockey. (А, да – само за архивите: първият изобщо DJ се е казвал Реджиналд А. Фесенден, който по време на едно от първите радиопредавания пуснал плочата „Ларго“ на Хендел. Това – през 1906-та година.)

Изгълтах четивото на екс – защото:

1) Tо е наистина четиво с колоритни (по-известни или тотално ъндърграунд) герои и забавни случки, а не текст или проект – както напоследък е модерно да му викаме, газещ в мътните води на претенциите, развявайки огромното его на автора.

2) Oткривам себе си. Ако не след всяка запетая, то след всяка точка. Скоба: Самият аз се подвизавах като DJ – по нелепо стечение на обстоятелствата, в едни години преди човекът зад пулта да успее да осребри манията си, а после пък нямаше как (по-скоро с какво) да продължа, тъй като нафиркан до козирката мой съученик събори гордостта на централна София – „питата“ AIWA, насред хола вкъщи, грамофонът се разлетя на няколко милиона частици, барабар с тавата отгоре, а тая красавица, хромираната лента, печално гушна букета. Пардон – кактуса, по-големият от двата… („Пич, тази уредба вероятно струва колкото кинти са двете волги пред Министерския съвет – бялата и черната, взети заедно“ – цитат на така популярния навремето Гизо, Бог да го прости!). Та, казвам всичко това в подкрепа истинността на книгата, уловила може би най-ценното на онези години, когато диджеят пускаше, а не „свиреше“ (свиреха Ричи Блекмор, Ингви Малмстийн, Дейвид Гилмор и Сантана). „Аз бях DJ (книга първа: през 80-те)“ е апотеоз на духа и атмосферата, бетонирани от същинската меломания и моралния устой на нейния горд носител. Да, ВаГро не лъже, не си измисля. Той просто пише.

И разказва. Може и в обратен ред. От първо лице, единствено число. (И с угледен шрифт). Без да разчита на нечие органно донорство. На език внятен, който може да бъде разбран не само от нас, които дишахме идеологическата пушилка на „оная“ епоха, и бяхме едни прости буфосинхронисти и конферансиета на хитове. (Какво ти тук смесване?!). Освен всичко, прелюбопитните страници са и дефиле на безкрайно честната Громкова меломания. Към Музиката като такава. Както искрено признава за себе си, той се втурва в големия „цирк“ подобно „музикален хамелеон, повлиян от Дейвид Боуи“.“Аз бях DJ“ зарежда под игличката винила на 80-те, чут чрез слушалките на автора, и изцеден в есенцията на неговата персонална селекция. Браво!

Редактор и коректор на книгата е Лиляна Громкова, фотограф на корицата – Нуша Иванова, снимковият материал е от личния архив на автора, графичното оформление е дело на Калин Маринов. 160 страници.

Официалното представяне на „Аз бях DJ (книга първа: през 80-те)“ ще се състои в столичния клуб „ARTarea“ („Раковска“ 112) от 19:30 часа на 18 май, четвъртък. Специален гост в представянето на книгата ще е един от героите в нея – djsupermax (Ники Русиновски). Васко Громков ще пуска хитове само от легендарната декада на 80-те в безгрижно танцувално Back To The 80s Party.

djvagro

И така, честито! Мислил ли си си, ако не беше се захванал с диджейство, как би се развил животът ти?

Васко Громков: Това определено щеше да е един доста тъп и скучен живот! Със сигурност обаче щях да гравитирам около музиката под някаква форма или да се занимавам с вид изкуство. Или пък да комбинирам нещата както през последните 30 години. Както казва Богдан Томов, да работя нещо, което „да весели народа“! Абсурд е дори да си помисля, че системата ще ме поеме в месомелачката си и ще ме кара да ставам с будилник рано сутрин, за да вися в безтегловност 8 часа на работно място, превръщайки ме в киборг без фантазия. Аз лично това го избягвам и в диджейството. Повече от две поредни еднотипни партита категорично гледам да не правя. Моментално ще дойде похабяването. Учил съм „Начална педагогика“. Е, как ме виждаш да съм цял живот даскал с дневник под мишница? Не че нямаше да стана тотален идол на всички видове ученици, ама как си представяш репликата „Имаме час при господин Громков!“. Б-р-р-р-р-р-р-р-р!

Коя песен и/ли кои парчета в тази 35-годишна кариера са ти донесли най-солидна почерпка или както му казват – прословутия „бакшиш?

Хммм, различни са! В различни периоди от време. Имаше момент например преди 10-12 години, когато едни индийски баровци се бяха побъркали по „Baila“ на Дзукеро и мятаха паунди на воля в продължение на седмици. Най-странното, но пък и готино е, че най-голяма сума ми беше дадена веднъж за парче на Доорс. Представяш ли си? Наскоро получих бакшиш за джаз пиеса, което силно ме впечатли. Но е имало много фрапиращи случаи през годините. Моят покоен колега и приятел DJ Джефи например, само за една вечер през 90-те, благодарение на лигавия хит „Coco Jambo“, успя да си купи кола. Пуснал песента към 30 пъти на един пиян баровец… и готово! Иначе всеки ден чувам легенди за умопомрачителни бакшиши в чалготеките, но там нещата са по-различни. Прибира ги охраната и накрая чалгопускащият получава само 50% от общата сума. Нещо като „Рекетът на робовладелеца“!

А коя песен (песни) са гаранция, че ще „взривят“ едно твое ретро парти?

Оооо, определено „Hit The Road Jack“! Работи безупречно вече повече от 45 години. Благодарим ти, Рей Чарлз! Но и тук е различно, зависи от тематиката на партито, публиката в конкретната вечер, локацията. Много често на ретро парти дансингът се пълни най-много на бавна песен, балада или „блусче“, както му викахме едно време. Преди две години „взривих“ парти в напълно светъл ресторант с „Let It Be“. И след това пълни 8 часа лелки и чичовци просто не седнаха.

Промени ли се начинът на забавление в дискотеките от 80-те до днес? Танцуване, отношения, настроение?

То не само начинът на забавление, а самите места за тях се промениха драстично. И не към добро. На практика класическия диско-клуб с дансинг отдавна го заровиха надълбоко в историята. Сега (поне у нас) цари някаква кръчмарска пародия. На мястото, където трябва да има дансинг за танцуване, са наблъскани маси и столове, около които някакви хора си поклащат главите, а когато се напият солидно, вдигат по някоя тържествена ръка във въздуха… и това е. Онова танцово цунами на Джон Траволта от „Треска в събота вечер“ отдавна е забравено, за съжаление. Липсва ми, определено! Дори онези смехотворни „диско кръгчета“ в центъра на дансинга ми липсват. Когато няколко дузини от хора се подреждаха в кръг като за хоро и се поклащаха, пляскайки с ръце в такта на някой хит на Си Си Кеч. Пак казвам, сега е пълна пародия в танцувално отношение! Чалгарите мятат туземни гюбеци под „салфетъчна феерия“, а хаус-зомбитата подскачат на едни няколкочасови „шумове“ (тракове), назобени с по две шепи хапчета. Нашата (ретро) публика вече е в или пред пенсия – може да се разкърши както едно време максимум по веднъж в месеца.

След като вече прехвърли половин век живот, докога смяташ да практикуваш диджейската професия?

Ако съм здрав и в кондиция, смятам да се боря и да надмина Джорджо Мородер. Той е на 77 години и все още е доста активен и вървежен DJ. Друг е въпросът ще има ли на кого да пускам вечните световни хитове в една вече на 97% унищожена музикално държава? Напоследък пускам джаз и фънк в едно прекрасно ново заведение на „Витошка“, където ходят основно чужденци. Имаш ли си представа какво удоволствие за мен е, когато преди да си тръгнат тези хора минават към пулта и ми благодарят за музиката? Първоначално бях в шок, защото това не е инцидентен човек, а масово. Адски ме зарежда този жест, но явно за извън БГ това така е прието, знам ли!? Така че борбата за пълния дансинг ще продължи, независимо под каква форма. Моят учител батко Краси още през 80-те ни разказваше за някакъв немски DJ, който бил на над 70 години, но диджействал от инвалидна количка. Възможно е, след като тук не случихме на нормална музикална еволюция, нещата да тръгнат назад за рестарт. Макар че да форматираш черепните кутии на цели 3 поколения вече, ми се струва мисия невъзможна!

Какъв е планът за книжната поредица „Аз бях DJ“?

Първо – поне ретираж до края на годината. В началото на 2018-та – писане на втората част за 90-те. И в зависимост от интереса ще последва или обединителна трета част за 21-ви век, или ново разделяне на декади и… докъдето доживеем! На този начален промо-етап наистина има огромен интерес, независимо от почти пълния „игнор“ на голяма част от старите кучета в бранша, което искрено ме забавлява. Доста фантазии, митове и легенди ще разруши тази книга на един независим автор. Трудният начин винаги е правилен!

… Yo! Check it out! Атрактът свърши. Комсомолският секретар, който пи две водки отгоре, е отсервиран. Крайно време е за следващ сет. Застъпвай, ВаГро! Защото ти не беше, ти СИ диджей.

А това е колкото професия, два пъти повече призвание.

Сценична треска с Георги Корназов трио

Най-влиятелните жени в екологията

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :