Дивото зове

Zea en King Ayisoba in Praag   (1)С нафукан и до кръв автентичен ритъм предстои да връхлетят агентите на Кинг Аишоба (King Ayisoba) в столичния клуб „Микстейп 5″ за изявата си в афиша на фестивала „АфроВизия!“. Неговото първо издание е организирано от „Аларма Пънк Джаз“ и ще се състои от 19.30 ч. на 29 май, понеделник.

Лудото дете от Гана пристига на въоръжение не само с целия саундтрак на Горнозападния регион на родната си страна, граничеща с Буркина Фасо, но и със стотици музикални хрумки и експерименти с модерните стилове, събрани в новия му албум „1000 Can Die“, тоест – „Хиляди могат да се споминат“. Естествено, в основата на диска е афробийтът. Съществително, което като жанр означава среща на африканската традиция с фънка и джаза, кръстена през 1963-та от покойния нигериец Фела Кути, съсредоточил световното внимание в средата на 70-те.

Но-о-о, това е не само музикално направление, а цяла културна канава, чието най-впечатляващо проявление в ново време май е Mali Music на Деймън Олбърн. Познаваме тая колоритна личност като фронтмен на Блър, вдъхновител на Горилаз и основен член на супергрупата Дъ Гууд, Дъ Бед енд Дъ Куин. А Кинг Аишоба е възможно най-яркото и характерно лице на модерното звучене на афробийта. Прочутият запис „You Can Call Me Аl“ на Пол Саймън категорично не се вмества в него. Той е по-скоро упражнение за въображението по темата.

Кинг Аишоба обаче не е преди всичко гневен биткаджия за рушене на жанровото клише, а обратно – носител на вековните традиции по свирене на „колого“ – двуструнна традиционна бас китара, наподобяваща магребския инструмент гомбри и малийското нгони. Той е автор на песни със силно политическо послание, по които се родее по-скоро с линията Фела Кути – Тони Алън, барабанист на Фела Кути, и член Дъ Гууд, Дъ Бед енд Дъ Куин, и Юпитер Боконджи Илола в западноафриканската музика, отколкото с традиционните музиканти.

Легенда в собствената си страна, Кинг Аишоба „открива“ Европа едва преди няколко години. С групата си има участия на някои от най-големите европейски фестивали като Roskilde в Дания, a първото турне на формацията му на Балканите освен „Аларма Пънк Джаз“ включва престижните форуми „Друга Годба“ в Любляна и скопския „Оффест“ – две от най-утвърдените платформи за африканска музика не само в локален, но и в по-широк европейски план през последните две десетилетия.

Новият албум „1000 Can Die“ се появи в каталога на Glitterbeat на 31 март. Бих го нарекъл смел проект, който залага на мултикултурни диалози. Аудио-акустична уърлд академия в търсене ценностите на живота, ако не като медитация, то поне като прозрение и вглеждане във вътрешния ни свят, рефлектирайки на външния с всичките му позитиви и негативи. Музикантите настояват на традициите си, които защитават както с шумно тропане по масата и по инструментите, така и с идеите си за Древна Африка на нов глас и с широката си отвореност към чуждите култури.

Горещите изпълнения са повече бягство от полирания мейнстрийм в шоубизнеса, зачерквайки го с многокаратови традиционни ритми и етно вакханалия, отколкото бидейки послушно чедо на модерния Черен континент, който пъне да пробие на пазара за пригодена към него псевдоавтентика. Дискът носи колкото общозначими, толкова и лични послания, и много, ама адски много, като дух прилича на бежанец. Както обаче знаете, всеки от нас също бяга от нещо – в опит да прекоси предимно вътрешен, а не външен хронотоп. Дано, подобно Кинг Ашиоба и неговия сърцат квартет, случим на подкупни митничари. И да и пробваме как са с хип-хопа. Гана, Африка, йо!

Арнолд Де Боер е човекът, благодарение на чийто ентусиазъм Кинг Аишоба стигна до европейската публика. Фронтменът на Ди Екс (The Ex) е въвлечен в не един и два интересни африкански проекта, като към етиопските и еритрейските традиции в групата прибави и своята ганайска страст. Сега той идва и като специален гост на Кинг Аишоба и с нов солов албум, до голяма степен акустичен, с текстове на фризийски, бавен, медитативен, доста различен от електро-рокендрола на предишните „Swimming City“ и „The Beginner“. Не чак толкова много, но пък неотразими са другите гости в „1000 Can Die“, от които бих отличил нигерийския саксофонист Орландо Джулиъс и Биг Гед, перкусионна секция на Каза Кълчъръл Груп, и единствения и наистина неповторим Лий „Скреч“ Пери, който показва мускулите на своя талант в титулното за записа парче.

Кой е той ли? Не смейте да питате. Без Пери звученето, с което Робърт „Неста“ Марли и неговите съидейници връхлетяха света, не би било същото. Именно той вкара Светиня му Марли в клуба. Направеното от лудия ямайски гений за световното музикално наследство е наистина необозримо. Като за начало един от ранните му сингли – „People Funny Boy“, е първото парче, включващо характерния мързелив басов бийт, получил името „реге-ридим“ и с времето забавил френетичните ска ритми до руутс реге. Макар че не Лий, а Кинг Тъби е изобретателят на дъб техниката, Пери вманиачено експериментира с дъб-а и като резултат се роди онова, което е вдъхновило повече хора, отколкото всичките изпити от вас бири.

Освен всичко друго, Скреч дълго продуцира едни от най-значимите и известни артисти в ямайската музика – не само Боб Марли в ранния му период, а и Дъ Конгос, Грегъри Айзъкс, Джуниър Марвин, Питър Тош, както пънк флагманите Клаш и десетки други. Корените на модерното ремиксиране отвеждат към него и ямайската танцувална култура от края на 60-те и началото на 70-те.

„Светът е неговият инструмент, никога не можеш да го разбереш. Той е като Салвадор Дали на музиката“, диви се титаничният Кийт Ричардс. „Да си луд човек, е хубаво“, не крие Пери, чийто артистичен псевдоним „Скреч“ идва от Old Scratch – Дявола, въпреки официалната версия, че е от заглавието на неговия хит „Chicken Scratch“. Той е в продуцентското кресло на най-добрите ранни записи на Боб Марли и Уейлърс – сесиите от 70-те, включително „праведни“ химни като „Soul Rebel“, „Small Axe“ и „Duppy Conqueror“, както и протестните раста класики от средата на десетилетието „War Ina Babylon“ на Макс Ромио и „Police & Thieves“ на Джуниър Марвин.

През 1969 младият и неудовлетворен Боб Марли се завръща в Ямайка от САЩ, където е работил в автомобилен завод в Делауеър. След като се събира с Питър Тош и Бъни Уейлър, той се отправя към Пери за музикално и духовно напътствие. „Скреч“ помогна на баща ми да обърне поглед дълбоко в себе си – разказва най-големият син на Боб, Зиги – той го постави в предните редици и помогна много за кариерата му“. Кинг Аишоба е помазаният от Лий Пери към днешна дата.

По-баладични или по-динамични, близки или по-далечни от западната поп култура, всички изпълнения в „1000 Can Die“ съдържат онази неподражаема африканска атмосфера, която никоя друга музика не притежава. Този саунд е един голям купон със самобитни ритми и интонации, които винаги са били бъдещата световна мания. Бъдеща, но не скорошна. В това човек се убеждава всеки път, когато му попадне добър албум от Черния континент.

Пъстро, весело настроение, силни и девствени чувства, вълшебна полиритмия, усещане за допир с нещо магическо, неизразимо и особената, неудържима и простичка радост от живота. Доста от песните на Кинг Аишоба могат да ви докарат до шамански транс само след 2-3 минути. Сякаш не музикантите свирят парчетата, а те – тях. За добро и за зло музикалната индустрия все още не инвестира в афро направлението. Експлозията обаче предстои. Бъди готов. Запомни името на леко истеричния, но тежко и полиритмично талантлив Кинг Аишоба и се пробвай за един от немногото останали билети за първата му изява у нас.

И, за да бъда още по-гаден изкусител, оставих за накрая другата голяма кука: че фестивалът ще даде сцена и на оригинали от всички краища на света. Които са: бардът от Австралия Хюго Рейс (екс -The Bad Seeds), италианецът Джовани Ферарио, холандецът Арнолд де Боер (Zea/The Ex) и сръбското трио Игралом (Igralom).

Всеки от тях, а и от неговите хора, къта в ръкава си – подобно благоразположен фокусник, по няколко изненади. Знам – или поне подозирам, какви са, ама няма да ви ги издам.

Като съм тръгнал да ме хейтят, нека поне да е до край.

Билети – в системата и чрез касите на Eventim, както и в „Дюкян Меломан“. Лимитирано количество пропуски по 24/25 лв. ще се предлагат на място, след изчерпването им входът ще струва 30 лв.

Новите стандарти на Мира Кацарова

Възкресеният Димитър Ненов

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :