На колела срещу глада

Има достатъчно благородни каузи, на които можем да се отдадем. Група американски готвачи са решили да помогнат със средства за борбата с детския глад, но не като приготвят ястия, а като карат велосипеди.

От 1984 г. неправителствената обществена организация „Сподели нашата сила“ започва събирането средства за благотворителната кампания „Нито едно гладно дете“ с цел намаляване на детския глад в САЩ. През последните три години в програмата е включена колоездачната надпревара, известно като „Тур на готвачите“. Това е състезание за издръжливост с участието на всепризнати готвачи, които изминават 300 мили в продължение на три дни.

ChefsCycle for No Kid Hungry, Day 3. (Photo by Davey Wilson)

Тревожно е, че едно от всеки шест деца в Америка ще се срещне с глада тази година. Като се има предвид факта, че се изхвърля 30 до 40% от храната, това е не само безсмислено, но и осъдително.

Тази година състезанието, което има за цел да бъдат събрани 2 милиона долара чрез дарения, съответстващи на 20 милиона ястия, се проведе от 16 до 18 май в Санта Роса, Калифорния. В него участваха някои от най-добрите представители в готварския бранш.

ChefsCycle charity ride, day 1. (Photo by Davey Wilson)

Опитът си казва думата

Много от готвачите, които се състезаваха, са бивши спортисти. Тазгодишното състезание включва готвачи като Крис Козентино, някогашен колоездач, участвал в 24-часови маратони по издръжливост. Той напуска състезателния свят заради кухнята, но сега отново е на колелото и това е неговото второ участие в  „Тура на готвачите“.

„Спрях да се състезавам, но никога не съм спирал колоезденето”, казва Козентино. „То винаги е заемало голяма част от моя живот. Това е моят начин да избистря ума си и да си дам време за размисъл, така поддържам здравето си, което е много важно за всеки с натоварено ежедневие.”

ChefsCycle for No Kid Hungry, Day 3. (Photo by Davey Wilson)

Друг участник в състезанието е Лентин Алексис, бивша състезателка по триатлон „Айрънмен“ и йога инструктор, която след работата си като професионален готвач стана рекламно лице и създател на готварски рецепти за спортни компании като „Рафа Рейсинг“.

„Никога не съм изоставяла колелото”, споделя Алексис. „Когато начинът ми на живот като професионален готвач влезе в противоречие с начина ми на живот като активен спортист, напуснах кухнята.”

Готвачът Майкъл Фридбърг, основател на ресторанта „Йелоубели чикън“ и бивш член на олимпийския отбор по ски на САЩ, отбелязва, че той винаги е бил спортист.

„Карах ски спускане по бабуни”, казва  Фридбърг. „Пробегът за Световната купа при този стил ски е под 30 секунди. Разстоянието, което трябва да се измине, е между 200 и 270 метра. По време на пробега се правят два скока. С тренировката се развиват силова издръжливост и умения за въздушна акробатика.”

chefs-cycle-1-1-688x377

Джеф Бидъл, регионален вицепрезидент за  „Хол Фуудс“ (американска верига от магазини за храни без изкуствени консерванти, оцветители, овкусители, подсладители и хидрогенирани мазнини), отбелязва, че турът обединява любовта му към колоезденето, фитнеса и храната.

„Състезавал съм се много пъти. Участвал съм дори в няколко ултрамаратона, така че това събитие е точно като за мен”, твърди Бидъл. „Вълнувам се, че ще карам колело с тази група от лидери в бранша, с които споделяме общи ценности.”

Да ядеш като спортист

Да се храниш като спортист е едно, съвсем друго е да го правиш като готвач. Намирането на баланс между двете не е лесно. „Готвачите вършат страхотна работа, като се грижат за другите, но понякога пренебрегват себе си”, доверява ни Фридбърг.

Това, че много от готвачите, които участват в състезанието, имат опит като спортисти, помага. Алексис успешно съчетава своите две страсти в полза на кариерата си.

chefscycle-day3-davey-wilson-097-1

„Реших да направя кариера в сферата на кулинарията, защото буквално усещах и виждах резултатите от здравословното хранене. Пълнозърнестите храни, приготвени с грижа за здравето, повлияха на работата ми и допринесоха за благосъстоянието ми”, казва тя. „Като професионален кулинар, чувствам като свой дълг необходимостта да убедя своята общност във възможността да почувства същото влияние.”

„Опитвам се да превърна здравословното хранене в свой принцип”, споделя Козентино. „Не само преди голямо колоездене, но винаги, когато се храня. Никога не ям десерт– понякога вземам плод, приемам ограничено количество захар. Макар и трудно, спрях и бирата. Старая се да се храня балансирано в точно определено време през деня, за да поддържам енергията си стабилна. ”

Бидъл признава: „Не съм направил големи промени в хранителния си режим, но се опитвам да  се храня добре през повечето време. Водя активен начин на живот и се придържам към органична, природосъобразна диета.”

chefscycle-day3-davey-wilson-100-1

Баланс между тренировка и готвене

Храненето не е единственото нещо, за което готвачите трябва да мислят, когато тренират за състезание като това. Те работят много време и за да участват, трябва да намерят време за тренировка. Алексис отбелязва, че колоезденето й позволява да намери по-лесно баланс между работата и тренирането.

„Тренировъчният ми график не е много строг. Той включва час и половина ежедневно каране на колело в планината, седмична йога сесия, както и няколко сесии за упражняване на издръжливостта. Това ми помага да  поддържам добра форма. През уикендите правя няколко големи велопохода с приятели някъде, за ден, за да си почина”, казва тя.

ChefsCycle for No Kid Hungry, Day 3. (Photo by Davey Wilson)

Бидъл отбелязва, че неотдавнашна кампания с промоции е отнела от времето му за тренировка, но той не се притеснява. „Интересува ме повече каузата, заради която участвам – тренирам, колкото е възможно, през уикендите”.

„Направих по-дълги колоездачни походи, за да се подготвя за „Тура на готвачите“, казва Фридбърг, който обикновено участва в състезания по извънградско и планинско колоездене. „Отворихме трети ресторант и работата е много, така че това състезание ми дойде като необходима почивка”.

ChefsCycle for No Kid Hungry, Day 3. (Photo by Davey Wilson)

„Харесва ми да излизам от зоната си на комфорт”, заявява Козентино, който споделя още, че откакто отворил два нови ресторанта тази година, започнал да тренира спорадично. „Може би няма да завърша в топ десетката, но това не е толкова важно.

По-ценното е, че с участието си в състезанието аз и моите колеги имаме възможност да съберем пари, за да нахраним гладуващите деца в страната. Това събитие наистина е специално за всички нас.”

Тъмната страна на българските училища

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :