„Видях“ Лиса Джерард

- Мисля, че забравих да дишам.

Казвам го съвсем тихо на жена ми веднага след аплодисментите след първото изпълнение на Лиса Джерард на сцената на зала „България“.

- Съзерцавай. Изтегли съзнанието си назад, в тила, спри вътрешния си диалог, остави енергията да циркулира в дланите ти. Виждаш ли я? „Виждаш“ ли я вече? Син силует, трептящ като пламък с нишки, оформящи яйце. Всяко нейно движение, гримаса или липса на такава, „виждаш“ ли ги? Усещаш ли как вибрациите на гласа ѝ се свързват с теб? Съсредоточи се в слънчевия си сплит, без да спираш съзерцанието. Така. Сега прати сноп енергия към нея и пробвай да се закачиш към нейния слънчев сплит. „Виждаш“ ли я? „Виждаш“ ли нишките? – пита ме дон Хуан, старият индианец от племето яки, който е приседнал от дясната ми страна директно на пода.

- Тя не праща нишка само към мен…

- А към много от хората тук – довършва мисълта ми индианецът и се усмихва доволно. – Не отмествай поглед, само присвий очи.

И млъква. С периферното си зрение виждам как много от хората около мен седят напълно застинали с отворени усти. Повечето не осъзнават какво се случва отвъд звуковата картина, която им се прожектира в черепните кутии, но има още няколко като мен, които…

„The Host Of Seraphim“, „Rakim“, композицията от „Гладиатор“ и дори нов звуков пейзаж с първите думи от „Emmeleia“. И какво ли още не.

- Измислен ли е езикът, който тя използва в много песни на Dead Can Dance, а и в свои?

- Измислен е, разбира се – усмихва се пак дон Хуан и примлясква доволно. – Кой език не е измислен? Въпросът е дали е безсмислен, както смятат повечето хора. Може би тя ти казва нещо, въпросът е дали можеш да го чуеш и разбереш.

- Някакви определени вибрации, тонален език, словосъчетания, които влияят на подсъзнанието?

- Не, не – смее ми се той. – Спри диалога си и съзерцавай.

Синята, огромна като на руска матрона рокля, синкавата коса в елегантна, но семпла прическа, движенията, звукоизвличането, насладата, която Лиса Джерард демонстрира от музицирането на сцена с Мистерията на българските гласове (медиите се изпреварваха да препубликуват нейно интервю, в което споделя, че именно заради Мистерията е навлязла в дълбоките води на композирането и вокалното майсторство). Главата ми започва да вибрира, успявам да отместя поглед от нея, но гласът ѝ е навсякъде.

След два биса се изправяме бавно и се насочваме към изхода. Не коментираме възхитителните певици от Мистерията, нито музикантите от симфоничния оркестър, нито впечатляващите гост-музиканти, сред които бийтбоксърът Skiller…

- Заболяха ме ръцете от ръкопляскане! – казва доволна жена ми.

- Мисля, че в един момент забравих да дишам – повтарям.

После излизаме от зала „България“ и влизаме в хладната юнска нощ. И ми е спокойно. Защото знам, че след малко и Лиса Джерард ще влезе тук.

фотографии: Методи Лицев

Примавера саунд фестивал 2017

Тъй рече Заратустра

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :