Възкресеният Димитър Ненов

Иво Върбанов е един от най-успелите български пианисти в чужбина. Специализирал е пиано в „Ройъл Нортърн Колидж оф Мюзик“ и „Ройъл Академи оф Мюзик“. В момента живее и работи като професионален музикант в Лондон. Многократно е свирил в едни от най-престижните концертни зали като „Ройъл Фестивъл Хол“, „Уигмор Хол“, „Кингс Плейс“, „Кадоган Хол“ и др. Освен популярността си на като класически музикант, Иво Върбанов е познат в страната ни и със своите уникални вина.

Сега обаче ще насочим вниманието ви към последния му музикален проект. Това е записа на „Концерт за пиано и оркестър/Балада №2“ – две от най-знаковите произведения на композитора Димитър Ненов (1901 – 1953).

https-%2F%2Fcdn.evbuc.com%2Fimages%2F31691403%2F178009860171%2F1%2Foriginal

В него Иво Върбанов участва като солист. Освен даровития ни пианист, в начинанието се включват и Кралският шотландски национален оркестър под диригентството на Емил Табаков. Световната премиера на записа, издаден като диск от „Хиперион Рекърдс“, ще бъде тази неделя в рамките 48-мия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“. Няколко дни преди събитието разговаряме с Иво Върбанов за Димитър Ненов, творческия процес и проблемите на класическата музика.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Как точно се насочихте към творчеството на Димитър Ненов? Какво го прави ценен като композитор, какво го отличава от останалите български композитори от неговото време?

Винаги съм се интересувал от вълнуващи проекти. Фигурата на Димитър Ненов е изключително многостранна и важна за българската музика и култура. Образован, архитект, интересуващ се от много неща като литература, математика, физика, брилянтен пианист и също така композитор, допринесъл изключително много за развитието на българската музика и култура през 20-те и 30-те години на ХХ век.

Доста различен от повечето български композитори, негови съвременници, тъй като житейският му път е бил доста по-различен. Не е бил отдаден изцяло на музиката в началото на кариерата си, тъй като семейството му не е желало той да стане музикант. Така той в Дрезден официално учи архитектура. Димитър Ненов заедно с Панчо Владигеров е един от създателите на Съюза на българските композитори.

19021517_10213123089732257_2057448404_n

Също така, като архитект той е направил няколко забележими постройки в София и в провинцията. Човешката му съдба не е в никакъв случай лесна и праволинейна. В последните години от живота си използва морфин поради сериозните болки и хроничното заболяване на бъбреците, което е имал.

Важно е да се каже и че като композитор слез 1945 г. не е писал творби за БКП, за разлика от почти всички негови съвременници. Тази му многопластовост се усеща в творчеството му, което е много по-различно от това на Големинов, Панчо Владигеров и Пипков.

Архитектурата, която го е образовала много, му е помогнала да мисли по доста по-различен начин. Това се усеща ясно в неговите творби, това е нещото, което мен ме привлича, този момент на неговото композиране. Също така използването на материали, които имат фолклорен елемент, но са много по-задълбочени, много по-насочени към европейската музика. Тоест погледът му е към Европа.

_MG_3831

Какви са предизвикателствата да бъдеш солист в подобен проект?

Наистина е голямо предизвикателство да си солист на подобен проект, тъй като е и голяма отговорност, освен това е и престижно.

Произведенията на Ненов, изпълнени в диска не са били публикувани, каква е историята на печатните партитури?

За този запис не съществуваше партитура, а също така и нотни материали. Всичко беше ръкопис. Съответно благодарение на Николай Темнисков, който работи в оркестъра на БНР в София, направихме всичките партии за оркестъра, а също така партитурата за диригента.

За щастие, клавир съществуваше и е направена редукция за две пиана от Иван Стайков, мисля, че 60-те години. Причината за липсата на материал е свързана с това, че Димитър Ненов не е имал наследници. Всъщност целият му архив е бил в БАН и в личния му архив в Разград.

_MG_3981

Може ли да кажем, че творбите на Ненов са било умишлено премълчани? С какво става неудобен той?

След 1945 г. Димитър Ненов е имал сериозни проблеми с властта, тъй като баща му е бил генерал от царската армия, нещо, което със сигурност не му е помогнало. Бил е изгонен от Академията, но по-късно е върнат на работа благодарение на негови колеги, които са го защитили, но винаги е бил в трудна позиция. Не бива да се забравя, че фигура като Найден Найденов е наредил унищожаването на всички негови записи като изпълнител-пианист.

За съжаление, нестандартната личност на Димитър Ненов не му е помогнала да бъде добре интегриран в обществото. Често съм чувал изключително груби неща от порядъка на изказването на други музиканти: ”Да, Димитър Ненов, най добрият пианист между архитектите и най-добрият архитект между пианистите”. Подобно изказване показва една голяма ограниченост в мисленето на въпросните хора.

704847_10151350820871718_451309507_o

Какво не знаем за Ненов като творец, какво остава под завесата?

Предполагам, че не се знае много за Димитър Ненов като композитор и личност поради факта, че той не е бил в центъра на вниманието и винаги е бил малко настрана.

Смятам като цяло, че българската музика е изключително стойностна и има много неща, които заслужават да бъдат свирени не само в България, но и извън рамките на страната ни и също така да бъдат записвани.

Идва ли време да бъдат реабилитирани забравените ни композитори?

Не смятам, че е редно да се говори за реабилитация на композитори и имена, а по-просто би могло да се каже – промоция и промотиране на българската музика като цяло. Не съм сигурен, че има ясна и дългосрочна стратегия от страна на хората, които вземат решенията относно българската култура и музика за следващите 20, 30, 50 години.

Визията е прекалено краткосрочна и прекалено на дребно се действа. Липсва мащабно мислене, нещо, което е изключително важно за запазването на идентичността на българската музика. Има също много авангардни композитори, имало е в миналите 30,40, 50 години, и има в момента, които до някаква степен са ограничени от битовата ситуация в страната.

14045825_1861228210772944_4309124134391400335_n

Липсват ли в момента на България композитори от ранга на Владигеров, Пипков, Големинов и Ненов?

Не съм сигурен, че е въпрос на липса на талант и на потенциал за появата на нови композитори, каквито са изброените. Смятам, че липсват нужните структури и условия за развитието на тези таланти. Все пак не трябва да забравяме, че през последните 27 години има изключително много млади хора музиканти и хора на изкуството, които са решили да не живеят в България поради ясни причини.

Трудно е да се каже кой е прав и кой е крив в случая, но може да се каже, че хората,  които правят изкуство и култура в България, въпреки всичко се опитват да дадат максималното, което могат, за да поддържат нужното ниво. Условията на работа са изключително трудни.

Ако приемем, че големите музиканти се появяват в големи и важни за човечеството епохи, какви музиканти ражда епохата, в която живеем сега?

Днес живеем в един изключително хаотичен и проблематичен свят. Имаме голяма криза, която не е толкова финансова, колкото духовна. Всъщност тази духовна криза причинява всички останали – социална, политическа, икономическа и т.н.

703997_10151350821011718_2143381328_o

Трудно е, но същевременно е изключително важно да се твори в момента. На този етап има все по-малко хора, които имат желание да се занимават с музика, особено с класическа, поради ясни причини. На практика е изключително трудно човек да се препитава от това.

Първото нещо, което отрязват всички страни, подпомагали финансово развитието на класическата музика през последните 50-60 години, е музиката и културата, защото те не са способни да генерират приходи. За това никой не е виновен – не смятам, че нещо е стойностно само защото генерира пари.

Нещо е стойностно, защото е  стойностно, защото оставя след себе си следа.  Всички големи творби на човечеството не са били замисляни да генерират приходи, а просто защото човекът, който ги е създавал, е бил фокусиран изцяло върху творбата.

Смятам, че живеем във фаза на експерименталност. Това означава, че композитори, които пишат музика, експериментират с нови начини на писане на музика, но може би креативният елемент е по-отсъстващ днес в сравнение със средата на ХХ век. Съвременните млади композитори не са достатъчно ерудирани и знаят изключително малко за това как се пише музика, затова решават да игнорират фундаменталните принципи на композиторските техники.

13267752_10154699251652565_5223922779113277613_n

Кралският шотландски национален оркестър се превърна в първия оркестър извън България, участващ в записите на музиката на Ненов. Как протече работния процес? Спомняте ли си някой паметен момент?

Изключително много се гордея с факта, че съм инициаторът на този проект и участник в него. Искам да изразя благодарност към Емил Табаков, който беше негов диригент. Радвам се, че Кралският национален оркестър на Шотландия прие да включи този проект в редовната си програма и имахме възможността да купим лиценз за този запис. По този начин проектът можеше да бъде осъществен.

Това беше гласуване на голямо доверие към нас от страна на оркестъра и неговото ръководство и мисля, че не сгрешиха. След първите 30 минути запис оркестърът забеляза, че има пред себе си нещо уникално и изключително интересно, така подходът им не беше стандартен, тоест целият оркестър направи всичко възможно, за да се получи нещо специално, нещо красиво. Това помогна изключително много за спокойствието ни на работа – на мен като солист и на Емил Табаков като диригент.

893880_10152085294947565_1397568537_o

Благодарение на музикантите от оркестъра и благодарение на нашите усилия направихме едно достойно представяне на тези две великолепни творби. В този случай Мартин Георгиев, който беше продуцент на записа, помогна изключително много, тъй като той е великолепен диригент и композитор, особено по отношение на ефективността и бързото справяне със самия запис.

Звукът в случая е естествен, като тонрежисьор на записа беше Филип Хобс, който е главният продуцент на „Лин рекърдс“. С една дума – екипът беше изключително силен и крайният продукт мисля, че го показва.

За мен забележителен момент в този запис беше самият край, тъй като в края оркестърът аплодира за известно време, защото разбра какво сме направили. Работният процес протече изключително професионално и лесно.

Реално всеки ден имахме възможност да работим по 2 часа 45 минути преди обед и 2 часа и 45 минути следобед.  За 10 часа и 45 минути записахме целия проект без големи трудности и проблеми. Монтажът беше изключително лесен – за 15-16 часа записът беше монтиран.

13908918_1861228460772919_5272688234402737642_o

Как се приема творчеството на Ненов от публиката извън България?

Рано е все още да се каже как се приема творчеството на Ненов, тъй като предстоят ангажименти с концерта му в различни европейски страни в рамките на сезоните ’18 и ’19. Смятам, че след няколко години неговото име ще бъде сред тези на големите творци от началото на ХХ век.

13230171_10154699251672565_5214617825509089884_n

Вие живеете в Лондон, в края на интервюто искам да ви попитам как реагирате на зачестилите терористични актове в града?

Не бих искал да коментирам прекалено много политика като цяло, тъй като моите виждания относно съвременния свят са доста сложни. Определено има сериозни проблеми, които не са свързани изцяло с ислямския екстремизъм.

На мнение съм, че Европа, САЩ и държавите от развития свят имат сериозна вина за това, което се случва днес. За съжаление смятам, че светът е все повече контролиран от корпорации и от модел, който не съвпада с моите виждания за едно развито и цивилизовано общество.

Пред младите хора има все по-малко и по-малко перспективи и трябва да се мисли за нов модел на общество и развитието на човечеството. Прекалено малко се мисли за музиката като за нещо изключително важно за обществото.

Културата и музиката при всички положения са един от най-ценните инструменти, които трябва да се ползват за развитието на нашето общество. В същото време мисля, че те са дълбоко подценявани.

882019_10152084978002565_598089925_o

Дивото зове

Албум на седмицата с Криста Бел

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :