Мейд ин Чайна

482388539_XS

Китай е навсякъде край нас и това е естествен процес, който не бива да ни учудва. Само през май азиатската страна е изнесла стоки за над 40 млрд. долара. Светът се нуждае от Китай, малка България също. Не само в магазините за по левче всяка втора стока е китайска. Свикнахме вече и една немалка част от типично българските символи като иконите и мартениците да се правят от братския китайски народ.

Е, разбира се, стават и хумористични издънки, например цяла партида мартеници с надпис: „Чесмима Баба Марма“. Ами така де, откъде да знае китайският производител, че по нашите географски ширини такова чудо като Баба Марма не съществува?

Ако за иконите и мартениците можем да погледнем с насмешка, то намерението на жител на Хонг Конг да прави дестилерия за етерично-маслени култури, цех за козметични продукти, шоурум и офиси между Казанлък и Енина е съвсем сериозно.

Чин Пин Чен е купил през август миналата година бившето „Автоградче“, което е разположено на 33 683 кв.м. площ в землището на Енина. 50-годишният азиатец е броил за имота 549 999 лева след като е спечелил търг.

Само по себе си случилото се не е никак лошо, но показва, че за поддържането на традиционни български производства започват да ни липсват не само финансови средства, но и работна ръка. В Азия поне този проблем го няма. Г-н Чен ще внесе хора, които да берат розите. Скоро може да очакваме китайски берачки да нахлуят в Розовата долина. Любопитно е дали на шишенцата с розово масло няма да пише до болка познатото ни „Мейд ин Чайна“.

„Интересът клати феса“ – тази народна поговорка е много подходяща за проявения инвестиционен интерес. А интересът идва от високата доходност на отрасъла. Цената на розовото масло от реколта 2016 г. надмина 10 000 евро/кг. Това е двоен ръст за три години, но и неочаквано събитие за сектора. Преди няколко години само розовото масло се търгуваше по 4000 евро/кг., което е драстично по-малко спрямо сегашното положение.

През 2017 г. изкупните цени са по-ниски спрямо рекордната 2016 г., същевременно от бранша казват, че имат по-високи производствени разходи заради недостига на берачи. И тук опираме до демографския проблем, който спъва не само розопроизводството, но и много други отрасли на родното земеделие.

„При изкупна цена от 3 лв. за килограм и при заплата от 1.20 лв. за килограм набран цвят на берач, за производителите остават по 1.80 лв. Така, като се извадят другите разходи, за фермера остават стотинки“, твърди председателят на браншовата асоциация Зара Клисурова.

Кой ще бере идните години тези над 40 000 дeкара розови насаждения в страната ни остава загадка. Може би единствено г-н Чен знае правилния отговор.

Ех, къде си Бай Ганьо, да тръгнеш сега из Европата с българско розово масло, произведено от китайци. Не забравяй само като се удряш по гърдите да смениш: „Булгар! Булга-ар!“ с някоя реплика на китайски, само гледай да не е: „Чесмима Баба Марма“.

16938536_10211627336096286_2105670287723878910_n

Бодат ли българските крави?

Как чалгата НЕ умря?

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. Статийката е добра.