Софийски магьосници

18403011_10154833431763043_549700444562519789_n

Тери Пратчет има многобройни заклети фенове в страната ни. Някои са израснали с неговите книги, други продължават да растат. Фокусът ни в това интервю няма да бъде върху стария сър, а върху млад, български автор, едва сега прохождащ в полето на литературния жанр фентъзи.

Мартин Колев е психолог по образование, родом от Бургас. Това не му пречи да напише книга със заглавие „Софийски магьосници“.

18342181_1512148938818860_660210782901377434_n

Ето какво се казва в анотацията на романа: „Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията е по-безнадеждна от всякога, а изчезванията на магьосници в столицата зачестяват.

Повелителят на предметите Свилен Воев се заема да разкрие мистерията на изчезналите, рискувайки собствения си живот. Междувременно той е длъжен да обучава на магически занаят и младия Бриян, чийто буен потенциал е засенчван единствено от сприхавия му нрав. Сенки вилнеят в мрака, любопитна котка се озовава на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва…

Щом дойде петък, магьосниците със сигурност ще отскочат до Шестте кьошета, за да се разпуснат малко. Стига да оцелеят дотогава“.

Аз ви съветвам да не се доверявате на написаното, а сами да прочетете книгата. Току-виж се окажете част от многобройните й почитатели, а защо не и сами да почнете да правите магии. Срещаме ви с Мартин, за да ви предаде първия урок.

15073516_327768030932370_2425455500028843000_n

Няма как да не започнем разговора ни с въпроса – вярваш ли в магии?

Вярвам, да. Главно защото „магия“ е дума с толкова много значения, че дори Уикипедия не разполага с консенсус по въпроса. За щастие не вярвам във всичките. Има една страхотна снимка на графит със следния надпис: „Ще го видя, когато го повярвам.“

Труден ли ти беше преходът от кратката проза към романа?

Не го виждам като преход – между двете категории писане има малко общо. Ще трябва да използвам онова сравнение, което е любимо на мнозина писатели – писането като бягане. Ако микро прозата е бърз крос, то романът е нещо като „Витоша 100 км“. По-интензивно, по-удовлетворяващо и много по-гадно.

18342788_1332483136801448_6228268575629560007_n

Помага ли ти психологията, която си завършил, при писането и изграждането на образите на героите?

Със сигурност психологията ми помага да виждам скрити взаимовръзки, повтарящи се поведенчески мотиви, възможни решения на невъзможни конфликти. И в този смисъл предлага някакъв много полезен инсайт при създаването на персонажи, поне на теория. Сетне обаче идва моментът, в който трябва на практика да им вдъхнеш живот.

„Градско фентъзи“ – що за жанр е това и има ли почва у нас?

По този въпрос Уикипедия е по-наясно – „градско фентъзи“ е жанр с определен сетинг, донякъде противоположност на високото фентъзи. Всъщност когато приключвах с ръкописа на „Софийски магьосници“ го разказах на един приятел, а той отвърна: „Значи е градско фентъзи“.

Реших, че това е добър отговор на един задължителен въпрос. Иначе не съм особен почитател на деленето по жанрове. Дали градското фентъзи съществува по нашите ширини – като че ли тъкмо в момента се разбужда.

13892191_10154013123098043_4948846704436849869_n

Какво би казал на някой, ако те нарече българският Тери Пратчет?

„Ами добре“.

Защо точно софийски магьосници, защо не бяха бургаски например?

Честно казано така се появи историята в главата ми – със заглавието „Софийски магьосници“ и с един човек, който слиза от трамвая на Петте кьошета в най-пиковия час. Впоследствие Петте кьошета се превърнаха в Шестте, а през София плъзнаха стотици невидими пресечки. Историята на бургаските магьосници е доста различна – може би някога ще бъде разказана.

По какво се отличават софийските магьосници от всички останали?

По това, че живеят в София.

Ако беше магьосник, коя е първата магия, която би направил?

Колкото и да ми се иска да си оправя живота с магия, не се виждам като здрачник – а само те ползват заклинания за лична изгода. Следващият вариант е световен мир – това обаче би постигнал само най-опитният магьосник, трябват десетилетия практика… Изобщо, както учи третият закон на Нютон, правенето на магии не е лека работа!

В свят пълен с насилие, кои са магиите, които ни правят по-добри?

Същите онези магии, които са ни правили добри винаги – най-простите възможни заклинания, които си повтаряме като мантра с променлив резултат, откакто свят светува.

17309976_10210938962783116_5921629065966292117_o

Ти спечели първа награда в тазгодишното издание на конкурса за разказ „Рашко Сугарев“. Как гледаш на българските литературни награди?

Наградата от „Рашко Сугарев“ ми е скъпа, от малък мечтаех да я спечеля. Разказът не е застрашено от изчезване животно, но не е и крал на джунглата – нуждае се от обгрижване, за да запази блясъка си. Иначе не мисля, че е особено здравословно прекаленото вглеждане в литературните награди – поне от позицията на пишещ. Следя ги като читател и се оглеждам за интересни заглавия.

Замисляш ли нова магическа книга или ще се върнеш в писането към реалността?

Реалността доста рядко ме е вълнувала в писането и май няма изгледи за внезапна промяна. Разбира се, „реалност“ може да значи също толкова неща, колкото и „магия“ – ако не и повече. В момента работя по продължението на „Софийски магьосници“ – „Самодивите на Странджа“. Обаче още съм в началото на стоте километра.

18424272_10154833327978043_1587739286536592154_n

В царството на тишината

За колко минути се разказва една човешка история?

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :