За и против детските дрехи втора употреба

Органични детски дрехи за многократна употреба, създадени от дизайнер, които пристигат по пощата. След като детето порасне, просто ги изпращаш обратно, за да ги използва някой друг, а ти получаваш нови в подходящия размер. Звучи супер, нали? Защо ли обаче имам чувството, че идеята на Вига Свенсон, която вече от над десет години е реалност в Дания, в България може би няма да се приеме толкова радушно?

За да разбера как са нещата с употребяваните дрехи за деца у нас, се срещнах с две български майки юнашки и ги попитах какво е мнението им за детските дрехи втора употреба. 

Майка 1 (син на 10 г.)  купува и не позволява нищо, носено от друго дете, да се доближи до гардероба на сина ѝ.

Майка 2 (дъщеря на 1 г. и син на 3 г.) – изварява и приема всички видове използвани, но запазени дрехи, които ѝ подаряват приятели или сама купува от детски магазини втора употреба.

Опорни точки на разговора: Практичност, пари, удобство, рециклиране, ка́рма.

Майка 2:

С употребяваните или така наречените дрехи „втора употреба“ при децата ситуациите са две. Майките приемат дрехи от свои приятели и познати. Във втория случай майките купуват въпросните дрехи от магазини втора употреба, както вероятно го правят и за себе си, защото това обикновено е трайна практика в едно семейство. В първия случай – аз с радост приемам дрехи от мои приятели. Първо, защото децата много бързо преминават през дрешките, така че някои от тях изобщо не са носени. С радост ги приемам и предавам, защото това са спестени пари, които могат да се използват за забавление, пътешествия, морета и всякакви други неща.

Майка 1:

Аз не купувам дрехи втора употреба, защото не ми се налага да го правя. Имам възможност да ида в магазина и да купя дрехи на детето си, не купувам от най-скъпите, но избор има. Има по-евтини дрехи, които в никакъв случай не са некачествени – за сина си купувам памучни дрехи, като търся да са широки, да са удобни, практични, да издържат на носене, късане, пране и така нататък.

pexels-photo-107887

Майка 2:

По отношение на магазините втора употреба аз нямам никакви скрупули. От всичките ми познати зная, че там можеш да намериш страхотни и интересни дрехи. Писнало ми е да обикалям по магазините, да виждам все едни и същи дрехи – много често скучни, еднообразни. Всъщност самата аз съм склонна да пазарувам така. С децата обаче е малко по-различно, защото идва един момент, в който няма от кого да вземеш дрехи. На годинка или две лесно получават дрехи, защото не ги износват. След това обаче децата бързо късат и ги носят по-дълго, защото растат по-бавно. И така взимането става по-трудно.

Майка 1:

Не купувам дрехи втора употреба по много причини – първо, не виждам какъв е смисълът да обличам детето си с дрехи, които е носил някой друг, при положение, че мога да го зарадвам с нещо ново и нещо негово. Вярвам в енергиите и ка́рмите и не смятам, че дреха, която е поела друга енергия, макар и на детенце и на друг дом, трябва да влиза в моя. Не одобрявам такива неща и бягам от такива енергии. На някого може да му звучи много суеверно, дори глупаво, но това е моята теза, аз я защитавам и се стремя да живея без употребявани от някого вещи.

5566361

Майка 2:

По витрините на нормалните магазини виждам едни неудобни дънчици, някакви ризки, сред които не намирам интересни дрехи. Много хора искат да превърнат децата си в „малки дами и господа“, затова ги обличат в неудобни и непрактични дрехи. Аз си представям децата си с дълги, широки и удобни панталони, с меки блузки. Ако се окаже, че в магазините няма удобни дрехи, които да не са анцузи или спортни комплектчета, може би отново бих се обърнала към магазините втора употреба. Нямам никакви колебания по отношение на хигиената, колкото до ка́рмата – има майки, който се притесняват, че като облекат детето си с чужди дрехи, едва ли не веднага си навличат ка́рмата на тоя човек.

Майка 1:

Удобни дрехи в магазините (не втора употреба) има и на ниски цени.Сигурно може да е практично да купуваш употребявани, някои хора казват, че се спестяват много пари, но аз смятам, че детските дрехи не са голям разход, защото децата нямат нужда от такова огромно количество дрехи, каквото човек си представя.  Моят син, например, има 3 чифта дънки, 3 чифта долнища на анцузи, 4 летни панталонки и 7-9 тениски. Ако ги превърне в пари, ще видите, че сумата, която съм дала, не е никак голяма и всеки би могъл да си я позволи. Освен това има невероятни разпродажби, та са добра възможност за майки като мен да си напазаруват със солидно намаление доста прилични дрехи.

Бездетен:

А когато синът ти надрасне дрехите, какво правиш с тях? Би ли ги дарила на някой друг?

Майка 1:

Има една верига магазини, която приема стари дрехи, в замяна дават ваучер за нови. По отношение на даряването моят опит е следният – около себе си нямам майки, които са склонни да даряват или приемат дрехи. Няма и на кого да ги даря, помните какво се случи с дарените дрехи във „Враждебна“ и как бяха изхвърлени – бежанците, които идват, нямат нужда от дрехи, те имат достатъчно пари, пък и се дават и достатъчно дрехи от Червения кръст.  Гледайки репортажи за бедни семейства с много деца, определено се трогвам и бих им пратила един колет, но това няма да им реши проблема по никакъв начин. Затова трябва държавна политика или дългосрочен ангажимент на неправителствени организации. На такива кампании бих помогнала, защото на мен тези дрехи не ми трябват, по-добре е да не се рециклират, а някой друг да ги използва.

2823921

Бездетен (към Майка 2):

А ако някой ден твоите деца те попитат: „Мамо, ти защо ме обличаше с чужди дрехи?“

Майка 2:

Това е голямата психологическа разлика между хората. Изборът не е само на финансова основа. Ето, например, Майка 1 като дете никога не е обичала да носи чужди дрехи. За мен най-любимите ми дрехи са били метнати от някой приятел. Досега не съм мислила за енергията на тази дрехи, но благодарение на това, че са носени от друг човек, те за мен придобиват по-голяма стойност от дрехите в магазина. Ужасно трудно и неприятно ми е да ходя по магазините и да гледам някакви дрехи, които нямат душа. Много ми е трудно от всичките купчини и дрехи, провесени по някакви закачалки, да си избера нещо. Много по-лесно ми е да отворя гардероба на някой приятел и да кажа: „Ей, това е много яко, дай да си разменим“. По този психологически модел за мен е много по-лесно да вляза в магазин втора употреба.

Майка 1:

Според мен този обмен трябва да се прави във връзка с обувките за деца, защото те са много скъпи. Говоря за хубавите, а не тези, с които децата си изкривяват краката, те струват повече от тези за възрастни. Аз купувам такива обувки, кракът му пораства и те остават запазени. Изпадам в ужас, когато събера една торба обувки и ги оставя до контейнера. Много ме боли, че здрави обувки отиват на боклука, но пак казвам – аз не знам на кого да ги дам.

5566360

Майка 2:

В крайна сметка всичко е въпрос на наслагвани навици и нагласи още от детството – в моето семейство има един такъв оборот, който протича дори и между бабите ми – непрестанно се купуват дрехи без да се погледне,  после се дават се на някого…

Майка 1:

Прехърлянето на дрехи е личен избор – има хора, които го правят и такива, които не желаят.  Има обаче и други начини от носените дрехи да се извлича полза, които за нашата държава са супер чужди. Освен тази верига, която ги взима за рециклиране, друго няма. На запад тези дрехи се преработват и от тях се правят нови платове.

Бездетен:

Не мога да не те попитам дали това убива ка́рмата.

Майка1:

Едва ли, но тогава ти не знаеш, че са  го носили.

Бездетен:

Значи всичко е въпрос на нагласа. А прави ли ти впечатление, когато някой носи дрехи втора употреба?

Майка 1:

Прави ми, но ми прави добро впечатление, колкото и странно да звучи.

Майка 2:

Мен пък единственото, което ме спира да влизам в магазини е това, че аз нищо не разбирам от дрехи – нито първа, нито втора употреба. Не мога да купувам, не знам елементарни марки, нито знам кои дрехи изглеждат добре, още по-малко върху мен. За мен дрехите са една досадна нужда, с която трябва да се появявам пред хората.

В ролите на майките са нашите колеги от програма „Христо Ботев“ –  Росица Александрова (Майка 1) и Любомира Константинова (Майка 2). 

Как да подберем приказка според възрастта на детето

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. Много интересни материали съставяте. Предлагате ли стажове в Бинар?