Чукаме на дърво с Ерол Ракипов

Share

×

 

Ерол в Първо студио на БНР

Ерол в Първо студио на БНР.

Вибрафонистът чука и на дърво. В случая с Ерол маримбата дори звучи по-често от вибрафона в последния му албум Distant Dreams. И понеже в него игрите на думи не са една и две, автоматичният преводач показа на английски едно нецензурно заглавие на парчето, което Ерол изимпровизира след случайната си среща с Теодосий на входа на радиото. Колко полезно се оказа петминутното ми закъснение – от него се роди техният подарък за петата годишнина на Бинар.

На шега Ерол при влизането си в Първо студио подхвърли: „Сега остава да свиря на същия вибрафон, на който направих демото за Бъркли и за Гари Бъртън“. Оказа се, че „скъпият“ инструмент в момента е без пластините си и бе заменен от маримбата, а тя от своя страна се оказа същата, каквато Ерол има в дома си в Маями. Така кръгът се завъртя и Теодосий накрая каза, че сме като в стар филм, където джаз-водещият разговаря с гостите си-музиканти още докато си поемат дъх от свиренето. Е, не сме толкова стари, но емоцията ни бе същата:

В разговора ни в Джаз+ по Радио София бях научил историята на някои от парчетата, както и трудно намереното име на албума. Накратко – Bosphorus е песен, пята от майка му. Ерол я открива в компилация, която му носят от Истанбул, а след като се разравя в съществуващите й версии, открива, че за нея има документален филм („Чия е тази песен“ на Адела Пеева). The Dream of the Little Gypsy е изсвирената с много контрапункти история на гладните циганета, майка им, дето си мечтае както няма брашно, да има и яйца, че и сирене за питка, а бащата гледа спокоен гълчавата и отсича: „Барем сега да се наядете“. „Тодора“ носи, макар и в скоби, посвещението на първия учител на Ерол – Добри Палиев.

И във втория си авторски проект Ерол работи с български джазмени. Този път басистът Пепи Славов приема без колебание поканата – явно успехът на предишния албум на Ерол е бил достатъчно убедителен. Любомир Господинов – тенор и сопран саксофони, е сравнително непознато тук име, но се вписва в общата звучност напълно завършено и свободно, подобно на кубинския алтист Давид Леон. Другата част от класическото джаз-пиано трио – основата на подобна банда (Гари Бъртън dixit) са Мартин Бехерано –  пианист, с когото Ерол вече е записвал, негов е и подборът на барабаниста Лудвиг. Притесненията на Ерол доколко няма да се „настъпват“ неравноделните ритми с кубинските се изпаряват още в началното Odd Times:

Свежестта на идеите, свободата при интерпретациите им и зрелостта на автора карат неговия ментор от Бъркли, Гари Бъртън да напише уводния текст към албума, а ние светло да завидим на Ерол, че дори и отдалечени, мечтите му са сбъдват. И да чукнем на дърво, както Теодосий ни показа.

https://youtu.be/bI-V4EyPL6c

Ирониите на съдбата

Морето на музиките

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :