Ясен Гешев – сивият кардинал на Urban Creatures

Преди да се срещна с Ясен Гешев, имах усещането, че ми предстои аудиенция при боса на тайна организация. Оказах се наполовина прав. Ясен е много лъчезарен и сладкодумен човек. От друга страна обаче той наистина е сивият кардинал на „Ърбан Крийчърс“ (анг. – Urban Creatures). Човекът, който държи всичко в главата си и прави възможни инициативите на организацията.

Надарен с големи организаторски умения, но с вродена скромност, той отказва да говори за своите заслуги и приноси, дори за своето участие в проектите. А в редките случаи, когато го прави, винаги е с уговорката, че го казва неофициално. Няма как да не се съобразя с желанието му, но все пак ще кажа, че участието му в проектите на “Ърбан Крийчърс“ като организация, но и като замисъл и изпълнение, е много по-голямо, отколкото хората смятат. А мотивацията зад тези усилия без мисъл за показност или известност, е недоправената и искрена любов към София и България.

Зная, че звучи патетично, но това е самата истина. Смятам, че в основата на всяка успешна организация трябва да стой един човек като Ясен Гешев, за да могат нещата да се случват. А нещата на „Ърбан Крийчърс“ наистина се случват.  

Какво е „Ърбан Крийчърс“?

Идея. Идея да правиш нещата по различен от клишето начин. Ако клишето е да рисуваш графити в омазана от графити столица, то различното е да правиш изкуство в същата столицата. „Ърбан Крийчърс“ е идея на хора, които искат да говорят през тия стени. Ние мислим много какво ще бъде нашето послание. Искаме, когато го кажем, то да бъде силно и да промени нещо.

Много често имаме усещането, че това е един пясъчник, в който си играем на крепости, обаче напоследък май не е точно така – хората и в други градове започват да се вдъхновяват и да искат при тях да се случи същото. Това, че си говоря с теб е много важно, защото, когато създадем нещо там някъде – на „Мачу Пикчу в царевичака“, то стига да адски много хора.

Така в един момент се оказва, че е важно какво казваш, че носиш отговорност и има някакъв ефект от него. Ако си достатъчно умен и казваш правилните неща, можеш да бутнеш цялото общество в правилната посока. Всъщност това е “Ърбан Крийчърс”.

Защо избрахте да правите изцяло легални графити, а не т. нар. „бомби“?

Защото искахме да са хубави, а не може да са нелегални и хубави. Може би обяснението е толкова простичко. Много от хората, с които работим, са започнали с „бомби“. Границата между двете неща е много тънка. В България се оказва, че имаш достатъчно свобода да правиш нещата легално.

Доколко е важна текстурата на града за вашите визуални проекти?

Много е важна. Хората наричаха всичко графити, след това започнаха да казват на всичко „ърбън арт“ („градско изкуство“) – понятие, което ние наложихме, и аз се радвам, че навлезе. Много хора обаче не осъзнават смисъл на думичките „ърбън арт“. Смисълът им е, че ти създаваш изкуство в градската среда, което третира проблемите на същата тази среда. Това е направено на нейния език. Ако направиш 40-метрова илюстрация от детска книжка, това си е 40-метрова илюстрация от детска книжка. Езикът, ароматът на това, което правиш, трябва да носи духа на улицата, но в същото време и нейната агресивност, дълбочината на града. За да стане нещо „ърбън арт“, трябва много точно да се уцелят мястото, посланието, хората, идеята, времето, в което се случва.

BOZKO

За да не се появи дом-съветът с едни кофи боя, стълби и мечета…

Това с дом-съветите е друг филм. Не че хората имат нещо против, просто ситуацията толкова ги е деформирала, че се плашат, учудват се. Питат ни къде е схемата, когато им кажем, че само разходите са по 10 000 лева за една стена. Това ги шашка, получава се когнитивен дисонанс. Знаят го, но не разбират защо се случва.

Най-тъжното е, когато се разхождаме от апартамент на апартамент, слизайки надолу по етажните. Така правиш разрез на цялото общество и накрая излизаш смазан. Хората хем са недоверчиви, хем са плашливи, но в същото време са изключително добри. Най-много ни мъчи, че хората са тотално смазани като човешки същества и нашият арт се опитва да говори именно по тези въпроси.

BOZKO

Независимо как точно го наричаме, вашето изкуство по същество е социално и носи масови послания. Какви са те?

„Дядо Добри“, например, защото го направихме? Защото това беше един голям среден пръст към системата. Кои сте вие? За какви се мислите? Вие не сте властимащи, ние сме ви дали тази власт. През 2013 г. живеехме в една ситуация, в която не знам как някой беше решил, че Пеевски може да стане шеф на ДАНС. Нещата така се объркаха, че имахме чувството, че никой не знае къде е горе и къде долу. Тогава ние решихме – това е горе, този човек ще ви покаже кое е горе, той е моралният репер.

NASIMO - Dqdo Dobre, Sofia

Стига сме показвали „шита“, него всички го знаят. Дайте да извадим онези примери, които могат да те вдъхновят. Идеята ни е точно такава. Това не се прави отсега, просто в нашето съвремие примерите се промениха и започнаха да стават негативни.

Или пък стената на Бозко (анг. – Bozko), в която той канонизира 90-те години, когато е бил тинейджър. С всички екстри на времето. 90-те няма да се повторят пак, но четох някъде, че според психолози децата на 90-те са по-травмирани от тези, преживели война. Така че и тя има своя смисъл.

Или пък стената „Свободен“ на Насимо (анг. – Nasimo) на входа на София. Представи си – пътувал си по магистралата, отвсякъде зеленина и изведнъж пред теб изниква „Мордор“, както ние наричаме София. Тогава виждаш едни златни белезници, които са те оковали… София има много лица и това е едно от тях – златото, което ни е оковало.

Красиво или грозно?

Ние се опитваме да мислим повече за това какво казваме, а не дали нещо е естетически издържано. Някои хора не харесват бика на Бозко – има деца, които се плашат от него. Стената му за деветдесетте е наричана от някои хора „гадна“. Всъщност ние имаме две „школи”. Едната е на Бозко, който казва, че изкуството се прави заради самото изкуство. Другата е на Насимо – там правим изкуство, за да имаме послание, ние дори си го наричаме „пропаганда“. Постепенно разбрах, че артистите се делят на тези два вида – артисти, които се потапят в собствения си свят и искат да го изкарат наяве, и такива, които искат да променят собствения си свят, но и света на другите.

NASIMO-Free-Sofia-Urban-Creatures-2015-3

„Хаджи Димитър“ е вашият квартал, защо?

Аз съм израснал в „Лозенец“ и когато се преместихме там със съпругата ми, ми беше много странно. Преди „Лозенец“ беше като малко прекрасно село – всичките се познават. Трябваха ми 3 години за да свика с „Хаджи Димитър“, но накрая разбрах романтиката и живота на панелките. Оказа се, че тяхната грозота е идеалната среда за нашата работа, защото само в нея това, което казваме, може да стане достатъчно силно. Ако търсим само красивите стени, те ще бъдат фалшиви. Освен това хората в общината там са много готини, както и Ева Митова – кметът на „Подуяне“. Това също е много важно за нас. Същото толкова важно е, че там можем да правим промяна на среда, с която никой не знае какво да прави.

THERE IS LIGHT

До края на годината трябва да направим 20 стени и да започнем работата по тунел-галерия. Имаме списък с повече от 40 световноизвестни артисти, които само чакат да им кажем, че имаме пари, за да дойдат да рисуват за нас. Представи си как в един момент тези артисти са там, галерията е там и веднъж се събуждаме със 150 стени, с квартал, пълен с изкуство. Ядосва ни единствено, че това можеше да стане на втората година. От друга страна си мисля, че трябва да дадеш време на хората да влязат в твоя филм.

А как се издържате?

Столична община ни помага най-много. Ние сме част от Културния ѝ календар, което е голяма гордост за нас. Хората мислят, че сме срещу общината, което няма нищо общо с реалността. Понякога, когато се връщам от посещения в чужбина, си казвам, че е изумително какви хора управляват нашия град. Имали сме контакти с кмета на града, със заместник кмета, със шефката на културната комисия. В тяхно лице срещнахме хора, които дори повече от нас искат нещата да се случват. Естествено, има и много административни проблеми, но София е огромен град… това е нормално.

The art of Giving

Мислите ли за връзката между естетика и функционалност?

Разбира се. Тунелът е пример в това отношение. Район „Подуяне“ няма културна инфраструктура. Представете си, че имаме изоставен тунел и ние създадем в него три декара иновативно пространство, в което може да се случва всичко. Ние се шегуваме, че то може да побере от плаж до ледена пързалка, но това е напълно възможно. С минимален ресурс в сравнение с разходите, нужни за построяването на такова съоръжение, ние можем да създадем място, което да се превърне в душата на района. Ако това се случи, на практика София ще се сдобие с инфраструктура, която ще я направи уникална в европейски мащаб.

Разкажи ми малко за самолета и за това какво да очакваме от вас в скоро време.

Ние всеки път си измисляме някакви щуротии, от които после много страдаме… Сега подготвяме много интересен проект с Бозко, но все още не можем да го обявим публично. Можем само да кажем, че ще работим върху самолет. Надявам се, че съвсем скоро ще можем да разкрием повече детайли.

Освен това започваме дългосрочно, надявам се, партньорство с Полския институт. Ще пристигне много добър полски артист – абстракционист, който ще рисува върху 42-о основно училище в „Хаджи Димитър“. Ще дойде в началото на август. Той прави плетеници от образи, в които смесва техногенни и природни елементи и става много интересно. Освен това с Иван Шопов-Куух ще направим съвместен проект през есента. Ще се опитаме да покажем и разкажем неговия нов албум през стените. Това, смятам, ще бъде интересно за ценителите.

UrbanCreattures.bg_0209

През октомври ще имаме удоволствието да посрещнем и един изключителен артист от Гърция, който се казва Ино (анг. ­– Ino). Той е сред най-добрите артисти в света и от 2 години се опитваме да намерим начин да работим заедно. С него търсим възможност да създадем творба със силно послание.

Тази година сме решили да експериментираме, при това не само в София – ще направим светлинна инсталация в Стара Загора, а и на други места, надявам се.

Реставрирай старото си Балканче

НОЩи с амбициозна програма

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :