Какво вкарваме в телата си?

Храня се, за да живея, или живея, за да храня?

Това е централният въпрос, който поставя началото на лекцията, изнесена наскоро от Емил Коралов в рамките на  ТЕДексСофия (анг.- TEDxSofia). Самият той смята промотирането на храна за свое признание и се занимава с него през последните 20 години.

Според Коралов храненето и храната са организирани около три основни компонента, които се побират един в друг като концентрични кръгове. Най-големият от тях е храната като отговорност към собствените тяло и дух. След това идва ролята на храната като социална отговорност, а накрая храната бива възприемана и като изкуство.

Според Коралов първият кръг е най-важен, защото е недопустимо да консумираме даден продукт, без да сме наясно с произхода му и начина, по който е приготвен. Магазините са пълни с „боклуци“, които ни предизвикват да ги купим, и ние постоянно ядем неща, които не бива. Въпросът, който задава лекторът, е „даваме ли си сметка какво вкарваме в телата си?“ и според него отговорът доста често е „не“. Голяма роля в това играят и хранителните мании и моди, които медиите опитват да ни вменят.

Изключително важна е мярката в храненето и купуването, а тя е нещото, което ни се губи – смята експертът.

Това важи и на личностно ниво, но е глобален проблем, защото по-голямото търсене води до по-голямо предлагане. Така се пораждат екологичните, но и социалните проблеми, свързани с храната. Именно по този начин храненето се превръща и в социална отговорност. Бидейки социални животни, ние трябва да ядем, но и да споделяме с околните това, което правим и имаме.

За съжаление, в края на лекцията времето пристиска Коралов и той не успява да разгърне в пълнота темата за храната като изкуство. И все пак според него изкуството, което се възприема с вкуса и обонянието си, е храната. Надяваме се, че в следващи свои лекции авторът ще развие интересните си идеи на тази тема.

Емил Коралов превръща храната в свой живот още в началото на 90-те години, когато започва да пише ревюта за ресторанти в периодичния печат. През 1999 г. става един от създателите на първото българско списание за вино и гурме култура “Бакхус”. Идеолог на конкурса “Ресторант на годината”. През 2010 г. стартира неговият дигитален проект „ДиВино“  – онлайн издание за вино. Занимава се още и с Кулинарно училище “Меню” и Българска винена академия. Издател е на книги с винена и кулинарна насоченост.

Добро утро, нов живот

Приятел в нужда се познава

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :