Мартин Стрел – сладководната стрела

Мартин Стрел е роден през 1952 г. в град Мокроног, бивша Югославия, днешна Словения. Световна слава получава като един от най-издръжливите маратонски плувци, а и изобщо спортисти на планетата. На името му има четири рекорда на Гинес, всичките свързани с преплуването на целите дължини на или огромни части от най-големите реки в света.

Всяко едно от тези плувания излага Мартин на буквално смъртни опасности. Освен огромното физическо натоварване, умората и главоломната загуба на тегло, организмът му трябва да се справя с опасностите и замърсяването в някои от реките. В река Амазонка бива нападнат от пирани, в тялото му редовни влизат паразити, като в един от случаите те се настаняват в мозъка му.

Въпреки това Стрел продължава да плува „за мир, приятелство и чисти води“, както гласи прословутото му мото.

За Мартин всичко започва през 1992 г., когато  успява да преплува река Кърка (73 км) в Хърватия. През 1997 г. той става първият човек, стигнал с плуване от Африка до Европа. Големите подвизи на Стрел обаче започват през 2000 г., когато той преплува река Дунав (2860 км) за 58 дни. През 2002 г. идва ред на Мисисипи – 3734 км за 68 дни, две години по-късно и на Яндзъ – по нея той изминава 4002 км от общата ѝ дължина от 6300 км. за 51 дни.

През 2007 г. поставя чудовищния си рекорд – 5268 км по поречието на Амазонка. В нея той е нападнат от пирани, почти цялата му кожа е покрита от рани и охлузвания, а накрая е толкова изтощен, че не може да върви. По време на маратонското му плуване в Яндзъ – най-мръсната река в света, замърсяването почти унищожава черния му дроб и се налага да бъде включен на хемодиализа и да прекара седмици в болница.

На външен вид Стрел  не изглежда като типичен спортист. Висок е 180, а обичайното му тегло преди да започне плуване е около 110 килограма. Въпреки това според много хора той е най-издръжливият атлет на нашето време. Всъщност мазнините, които трупа в тялото си, са горивото, нужно за нечовешките усилия. Самият той твърди, че, докато плува, изпада в почти медитативно състояние, движенията му стават механични и несъзнателни, но и спира да усеща болка.

Стрел настоява, че се впуска в тези начинания на границата на човешкото за да привлича общественото внимание върху екологичните проблеми, световния мир и разбирателство, но въпреки това много хора подхождат към това с известна доза съмнение. В посветения на него документален филм „Човекът от Голямата река“ (2009) неговият син и менажер Борут споделя мнението, че баща му – едновременно комичен на сушата и величествен във водата, се впуска в своите начинания до голяма степен заради ексцентричния си и странен нрав.

Други пък търсят причините за мотивацията и отделеността на Стрел в определени ментални отклонения, породени от тежки травми в детството, за които самият плувец открито разказва. Бащата на Стрел бил много суров и строг човек, който често го наказвал физически без видима причина. В тези моменти водата се превръщала в единствено убежище за малкия Стрел. Така още от ранна детска възраст тя станала негов втори дом.

Докато плува, рекордьорът непрестанно си говори сам под водата, защото това му помага да изпада в своя транс, благодарение на който успява да застави тялото си да преминава границите на човешкото. В крайна сметка обаче не мотивацията и начините, по които Стрел достига целите си, са най-важното нещо. Най-важни са самите постижения, които превръщат Мартин Стрел в един от най-великите атлети на нашето време.

Автентичният БГ домат

Д-р Дулитъл - реалност?

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :