Слушай

gardening-331986_1920

Лятото е сезонът, в който е много вероятно да се появи нуждата някой да ти изкопае дупка. Дали в двора, или в междублоковото пространство. Лятно време дупки си трябват – я ще засадиш нещо в тях, я ще построиш нещо малко отгоре, я нещо ще заровиш. Обикновено човек може сам да задоволи подобна нужда, стига да не ходи на работа или да има мъничко свободно време и лопата.

Точно такава нужда ме сполетя вчера. Наложи се в двора да бъде изкопана 30-метрова траншея, дълбока половин метър и широка около 2-3 педи, в която да се зарови тръба. И понеже аз трябва да съм на работното си място, не мога да я изкопая сам. Свързах се със съответната бригада, началникът им дойде, огледа мястото и каза цената си. 30 лева на метър, това била универсалната тарифа за подобен род услуги. Вероятно можело да намеря и някой друг копач, нека да го наречем фрилансър, който да го свърши за 25, но качеството не било гарантирано.

Нямаше как да не се замисля за цената на труда, особено за хората, които се занимават с интелектуален труд. В аванс искам да отбележа, че нямам нищо против цената за копаене на дупки, аз почти нищо не разбирам от това и е много вероятно тя да е справедлива.

Преди известно време обаче обстоятелствата бяха такива, че работех на свободна практика като преводач. Работата ми, при това не си я намирах лесно, беше да превеждам от английски (езикът на бедните преводачи) и за това получавах между 5 и 7 лева на страница. Има хора, това знам със сигурност, които го правят и за 3. Значи, за да си позволи дупка един преводач, трябва да преведе между 4 и 10 страници. Очевидно е, че с преводи картофи не може да отглеждат.

Млад журналист на свободна практика трудно би продал текст като този на частно електронно списание за левовата равностойност на една дупка. Също от опит на приятели знам, че е възможно в София дипломиран фармацевт да работи за 50-60 лева дневна надница, което са си 3 дупки. И още един пример – очаква се увеличение на заплатите на учителите с 15 %, така един млад учител ще взима 760 лева начална заплата. По груби сметки това прави около 4,75 лева на час. Вие си го обърнете в дупки.

Къде сбъркахме обаче ние – общите работници, които  се трудим с главите си, а не с ръцете? Защо толкова евтино продадохме не кръвта си, както пише Константин Константинов, а труда си? Как в България стана така, че е по-добре да имаш остра лопата, а не отлична диплома за хуманитарно висше образование?

Честността изисква да го кажа –  това се случва до голяма степен заради овчедушието и страха на работещите с главата си. Заради синдрома, знам го отличен опит, да работиш това, което искаш, за смешни пари, защото знаеш, че след теб чакат още трима, които с радост ще работят за твоята надница, ако ти хвърлиш лопата и кажеш „копай си сам дупката“.

Естествено, медалът има и друга страна – за разлика от дупката, която можеш да измериш и в която можеш да си сложиш тръба, интелектуалният труд е невидим за голяма често от обществото. Та нали учителите „само се морят и си приказват“, журналистите „драскат“, преводаческата работа е за студентите или в най-добрия случай – хоби, но не и професия.

Не зная дали хората, занимаващи се с интелектуална работа, за разлика от дупкокопачите, не оценяват труда си. По-скоро не е така –  повечето от тях много обичат работата си и я вършат с желание и отдаденост. Проблемът е в това, че доброволно са приели подчинената позиция на хора, които са готови да работят за без пари, стига да не им се налага да копаят дупки.

И все пак нещата не са толкова мрачни. Дупки винаги са трябвали и винаги ще трябват. Когато интелектуалната работа съвсем девалвира, лопати ще се намерят за всички.

ВСИЧКО