Звуци през вековете

Като хора, живеещи в дигиталната ера, отношението ни към паметта се променя с много бързи темпове. Интернет и изобщо масовата дигитална култура ограничава усещането ни за миналото само до това, което е „записано“ в мрежата. Запазването, консервирането, ако щеше, на човешката дейност обаче е съпътствало цивилизацията още от самото ѝ начало.

Пътят от скалните рисунки до дигитализирането на живота ни по стените на социалните ни пещери е доста дълъг и сравнително неравен. Като изключим изящните и пластични изкуства, литературата и писмеността, запазваща универсалния код на музиката и науката, цялата ни звукова и визуална памет е събирана през последните малко повече от 150 години с появата на фонографа, на радиото, а по-късно на телевизията и накрая на интернет. И, ако историята на киното и телевизията е сравнително позната, то тази на записвания звук се оказва доста по-малко известна, но не по-малко интересна.

Именно около историята на звука е фокусиран сайтът „Векове на звук“ (анг. – Сenturies of sound). Намерението му е изключително амбициозно – да възстанови пълната историята на звука от началото на неговото записване, като за целта се правят дигитални компилации от наличните записи на всяка отделна година чак до наши дни. И още в началото нещата стават изключително интересни.

1857-1860

Оказва се, че изобретяването на фонографа  от Томас Едисън през 1877 г., което всички смятаме за раждането на звукозаписа, не е първият път, когато звукова информация е запазена на независим носител. Точно 20 години по-рано, през 1857 г. французинът Леон Скот дьо Мартенвий изобретява машина, доста подобна на тази на Едисън. Тя се нарича фоноавтограф и устройството ѝ, подобно на това на фонографа, е базирано на цилиндър, който събира звука и го изпраща чрез много чувствителна мембрана към писец (в случая птиче перо), който го записва на хартия. Важно е да се отбележи, че според изследователите двете открития са направени независимо едно от друго, тоест Едисън не е заимствал идеята, а двамата изобретатели са достигнали до едни и същи изводи в различни времеви периоди. Между двете машини обаче има и съществена разлика – тази на Мартенвий може само да записва звук, но не и да го възпроизвежда като фонографа на Едисън.

Фоноавтограф

Трябва да мине век и половина, за да могат физикът Карл Хейбър и неговите колеги Дейвид Джовенони (археофонист) и Патрик Фийстър (историк) да разчетат и възпроизведат записаната от Мартенвий френска детска песничка „На лунна светлина“. Предлагаме ви сега да направим една кратка разходка из изключително интересния аудио архив на тримата учени, започвайки именно с нея и кратък документален запис.

1877-1885

Две десетилетия по-късно идва и времето на Едисън. На 21 ноември 1877-а той обявява, че е изобретил фонографа – устройство, което е в състояние да възпроизвежда предварително записани „телеграфски съобщения“. Следващите години са време на множество експерименти в търсене на най-добрия носител – ламаринени листове, восъчни цилиндри и различни видове метални дискове, които могат да се разчитат, а дори и да се слушат и днес.

Фонограф

Първият звук е резултат от опитите на Чарлз Бачлър да запише преминаваща железница с помощта на бленда и опушена хартия, но за съжаление се чува само свистене. Следва първоначално записаният на цилиндър с восък и запазен на метално фолио запис (вероятно не в изпълнение на Едисън) на песента „Мери има агънце“, последван от смях и неразбираема реч. След тези ранни опити Едисън насочва всичките си усилия към изобретяването на електрическата крушка.

Втората част е от началото на 80-те години на 19 век и е направена в лабораториите „Волта“ на Александър Бел. Това са първите в историята записи, правени посредством стъклени дискове.

1887-1888

В продължение на още почти десетилетие фонографът и грамофонът не са нищо повече от експериментални играчки. През 1887 г. в лабораториите „Волта“ обаче се правят значителни технически подобрения. Същата година Емил Берлинер за първи път патентова грамофона, който започва да се произвежда масово през март същата година от „Американската грамофонна компания“.

През 1888-а полковник Джордж Гарууд – представителят на компанията на Едисън в Европа, свиква конференция в Лондон, на която представя  фонографа със запис на концертно изпълнение на „Изгубеният акорд“ от Артър Съливан.

Компилацията от 1887 г. започва със запис на „Блести, блести, звездичке“, направен от компанията на Едисън за една по-скоро страшна кукла. След това можете да чуете най-стария запис на „Изгубеният акорд“, както и запис на восъчен цилиндър, озаглавен „Солово изпълнение на пиано от мис Ейри“. Следват още няколко исторически музикални записа, направени от Гарууд, както и реч, която звучи по-скоро като нечленоразделно бърборене, на тогавашния британски министър-председател Уилям Гладстон.

1889

През 1889 г. качеството на записите не се подобрява особено, даже напротив. Техническите несъвършенства обаче са компенсирани от присъствието на доста известни имена в тях.

Записът започва с оперна музика от катедралата „Св. Патрик“ в Ню Йорк. Следва реч на Бенджамин Харисън – първият в историята запис на американски президент. Записът включва и гласа на друг световен политик – германският канцлер Ото фон Бисмарк. Друг германец – осемгодишният Лудвиг Кох пък е отговорен за първия в света запис на птича песен. В края на записа чуваме гласа на големия британски поет Робърт Броунинг, който, явно почерпен, се затруднява да си спомени едно от най-известните си стихотворения.

1890

Фонографите вече се произвеждат серийно, но навлизането им в света се оказва бавен процес. През 1890 г. започват да се правят и първите записи на класическа музика в Русия. Компилацията започва с обръщение към бъдещото на Финиъс Барнъм. Той е известен по онова време шоумен и основател на цирка „Барнъм и Бейли“, а благодарение на своите „представления на изродите“ бързо става милионер. Следват записи на Американския военноморски духов оркестър и изключително популярните маршове на Джон Суза, смятани за една от предпоставките за зараждането на джаза почти три десетилетия по-късно. Първата част съдържа и рецитация на британския поет Алфред Тенисън.

Втората част слага началото на поредица от записи на Юрий Блок – предприемач и пионер на руския звукозапис, който внася първия фонограф в родината си. Голям почитател на музиката, Блок е бил близък приятел с повечето известни музиканти на своето време и често организирал музикални салони, които записвал с фонографа си. Доскоро се смяташе, че записите са били загубени през Втората световна война, но през последното десетилетие част от тях започнаха да се възстановяват. В този запис фигурират имената на Чайковски, който за съжаление не свири, а само говори, тенорът Василий Самус, певицата мадмоазел Никита и произведение от композитора Александър Даргомижски.

1891

Според авторите на проекта един от основните проблеми пред „Векове на звук“ е представителността на записите. През 90-те години  на 19 век се раждат рагтаймът и блусът. Бъди Болдън вече свири своят прото-джаз в Ню Орлиънс. В Европа композитори като Дворжак, Малер, Рихард Щраус, Пучини и Рахманинов са започнали да оформят следващата ера в класическата музика. И какво запазват цилиндрите на фонографите от тази златна музикална ера? Маршова музика, сантиментални балади, дребни инструментали и почти нищо друго.

Все пак, до нас достигнат записи на изключително популярния по онова време музикален пионер Джордж Джонсън, който тук имитира песента на присмехулник. След това отново идва ред на маршова музика, мексиканска песен и др. Краят на записа е отреден отново на руския ценител Блок, този път с изпълнение на произведения от Сергей Танеев. Накрая са запазени и няколко думи от Чарлз Спърджън – британски баптистки свещеник, радващ се на изключителна популярност по онова време.

1892

Фонографите вече са в домовете на хората, но никой не е сигурен за какво точно да ги използва – музика, диктовка, исторически записи? В някои градовете в Америка се откриват звукозаписни студия, но до началото на музикалната индустрия има още много време, защото копирането е все още невъзможно. Записите се правят преимуществено в домашни условия, качеството им не е особено добро, а и всякакви стандарти за дължина и оформление на практика отсъстват.

След  началото с обичайната маршова музика следват спомени на комичния ирландец Ръсел Хънтинг, свързани с провеждано от него проучване от врата на врата, както и още музика от колекцията на Юрий Блок. Също така и три записа, свързани с още един американски президент – Гроувър Кливланд, който е единственият печелил два непоследователни мандата. Накрая има още музика и вокални изпълнения.

1893

Записите от 1893 започват със знаково изпълнение на „Уникалния квартет“.  С оглед на това, че всички изпълнители в него са чернокожи, а по онова време Америка е разтърсвана от изблици на расизъм и колониални предразсъдъци, името  на формацията е изключително подходящо. След задължителната маршова музика се насочваме към няколко популярни по онова време музикални изпълнения, сред които има и „художествено подсвиркване“. Впечатление прави и записът на Ейда Джоунс – една от най-популярните американски певици преди Първата световна война, която изпълнява свой „хит“ със заглавие „Сладка Мери“.

Накрая има „домашен“ запис на африкански език, познатите вече записи на Юрий Блок и нещо, което вероятно е коментар на момент от бейзболен мач. Записът завършва с още три популярни по онова време песни.

Така приключват серията от записи, налични в проекта. Това обаче далеч не е краят му, защото амбицията на авторите му е да стигнат до наши дни, публикувайки компилация от една година всеки следващ месец. Вие, разбира се, може да следите похода на звука през вековете в чудесния блог на проекта, както и да намерите повече подробности за всяка от архивираните вече години.

Как госпожа Чипи покори Антарктида

Марули от бъдещето

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :