Артистите, правото и правото на референдум

Share

×

Гейбриъл, Оно, Стоичков, Родригес - отборът на Let Catalans vote

Гейбриъл, Оно, Стоичков, Родригес – отборът на Let Catalans vote.

Колкото приближава 1-0, както на испански се изписва датата на референдума за независимост на Каталония, толкова всеки от „отборите“ иска да отбележи гол, който да му позволи дори да бие на нула. Някои се борят само за правото на референдум. За други референдумът, макар и да не е правно издържан, е израз на правото на отделяне от Испания. Някак си естествено и в продължение на познатата ни линия на поведение на т.н. „модерен ляв*“ е включването му в „отбора“ на… Йоко Оно, Питър Гейбриъл и Силвио Родригес, които заедно с Жозеп (по-известен като Хосе) Карерас държат на независима Каталония. Преди 25 години обаче Карерас и Серат са в един отбор:

От другата страна, освен Хуан-Мануел Серат е и Монтсерат Кабайе. Логично, като си спомним най-голямата близост между Каталония и кралството, Олимпийските игри през 1992-а – тя е изпълнителката на един от химните на събитието, за случая като партньорка на Фреди Меркюри:

С уточнението – химн, останал в съзнанието на всички, но неотговарящ на историческата истина – Фреди си отива от този свят предишната 1991-а, а видеото по-горе е римейк от 2012-а (оригиналното им изпълнение на живо от 1988-а сме оставили за финал). А по ирония на съдбата в церемонията на откриването Монтсерат пее с Жозеп Карерас фолклорна мелодия – естествено, на каталан:

Правото, включително и каталонското, с което би трябвало да се съобразят депутатите-индепендентисти, е провокирано от последните, призоваващи за правото на независимост. Срещу тях – проводниците на антидемократичната заблуда, се явяват освен горепосочените, над хиляда артисти, както от Каталуния, така и от останалите автономни области на Испания. Вярно е, че у нас винаги сме с едно наум към подписка от леви интелектуалци, но термините тук нямат припокриване със същите там. Затова в дните между двата български празника – на Съединението и на Независимостта, Бинар ви предлага сравнителен плейлист с кратки вметки към творчеството и гражданските позиции на артисти, били довчера заедно на сцената.

Няма как да не започна с дуетите на двама трубадури – все още кастристът Силвио Родригес и истинският демократ Хуан-Мануел Серат. В антологията си от 2014 г. Серат кани Родригес в любовната песен „Лусия“. Освен в нея по-горе ги видяхме в трио с Хоакин Сабина в едно от дебютните (1968) парчета на Серат.

Малко по-късно (1976-1983) аржентинската  диктатура забранява за излъчване по радиото като еднакво опасни за морала и Серат, и Йоко Оно в дует с Джон Ленън (Kiss, Kiss, Kiss). В момента, както виждаме, Оно е в позицията на антипод на Серат, за когото „изборът не е обърнат към по-голямата част от хората и затова не може да бъде задължителен“. Или както коментира колегата Борха Гутиерес от „Ла Гасета“: „Йоко разцепи Бийтълс, сега се подписва за разцепването на Испания“. Само за протокола, в не така далечната 2009-а и Серат, и Оно се включват в т.нар. Марш на мира, тръгнал от Аржентина.

Световният марш за мир 2009 (сн. ЕФЕ)

Световният марш за мир, 2009 г. (сн. ЕФЕ).

Не по-малко интересна е и аржентинската връзка между поредния „каталунец“ – Питър Гейбриъл, и каталонския бард Серат. Тя минава през спектакъла Gracias a la vida, който двама техни общи сайдмени Лион Хиеко и Виктор Ередиа посвещават на Мерседес Соса, една от най-популярните изпълнителки на едноименния хит на чилийката Виолета Пара. На нейната стогодишнина (и 50-годишнина от смъртта) небезизвестните Инти-Илимани събират в проекта си El Cante de todos Серат и Родригес, а през 1988-а участват заедно с Гейбриъл в световното турне на „Амнести интернешънъл“. В сайта на каталонския клон на организацията с педагогическа цел са включени няколко песни и на Серат, и на Гейбриъл. И още един хит свързва Гейбриъл и Серат – „Сюзан“ на Ленърд Коен.

Серат с Естопа - сн.Хуан Мигел Моралес

Серат с Естопа – сн. Хуан Мигел Моралес.

От по-младите, но с отношение и към миналото, и към бъдещето са Естопа, откровено заявяващи ясно: „Ще гласуваме с „не“ на референдума – демокрацията е нашето право!“ Слушаме ги с песен на Камарон от участието им в посветения му сборен албум от 2002-а. Андалусиецът Хосе Мануел Сото, когото слушаме с версия на Серат, във видеообръщение призовава каталунците да не разрушават едно толкова трудно постигнато единство на хората в цяла Испания.

Естествено, не е учудващо включването в подписката на интелектуалците на съратници на Серат – от Алфонсо де Вилалонга, автор на музиката на „Снежанка“ (награда „Гоя“) до Мигел Риос. В интерес на истината, въпреки, че пее песента на Вилалонга и си партнира със Серат, досега Силвия Перес не е заявила официално дали заема страна в референдума, като в това не включвам сатиричната програма на каталунската трета програма, в която си представят как председателя на парламента им би поискал независимост а ла Силвия Перес:

Срещу тях се изправя ветеранът Люис Ляк, който се заканва, ако референдумът не спечели, да се изсели в Сенегал. Затова имаме две подходящи негови парчета, Corrandes D’exili и Els negres по текста на Лорка от сборника „Поет в Ню Йорк“. Сега обществената, но през 1972-а, по времето на Франко държавна, телевизия прави първия клип на Ляк на каталан при все претенциите му, че е бил по това време репресиран. Да напомня ли, че Сиудаданос – партията на Ада Колау, кметицата на Барселона през 2009-а се обявява за „Каталония на Люис Ляк и Естопа“. Последното участие на една сцена на Ляк и Серат – въпреки че Ляк не взе участие в общото изпълнение на Медитеранео, понеже е на испански – бе в средата на февруари, на Voller acollir, благотворителният спектакъл за бежанците, част от кампанията Casa Nostra, Casa Vostra („Нашият дом е и ваш дом“). Което е доста по-смислено. Както и обещаният финал:

P.S. За съжаление, имаме вече британския опит от миналата година, когато участниците във фестивала в Гластънбъри бяха твърдо против референдума за Бракзит. Те също не бяха случайни: от Колдплей, през Блър до Адел. Да, референдумът бе законен…

*PPS Поредната „модерна лява реплика“ бе твърдението му, че вицепремиерът на испания е франкист и идва от франкистка фамилия. Незнанието на езици и неумението за търсене на достоверна информация му докараха подвеждане под съдебна отговорност от нейна страна. Вярно, нейната фамилия Sáenz de Santamaría донякъде съвпада с тази на José Antonio Sáenz de Santa María Tinturé – участвал в операциите на Франко и управлението на последния (в интерес на истината, застанал на страната на демокрацията при неуспешния опит за преврат от 23 февруари 1981). Повече по случая в журналистичесото разследване тук. Късно същата вечер бившата звезда на ФК Барселона се извини на сеньора Sáenz de Santamaría,