Книги от бъдещето

10982873_10206010948579488_4223910104219187407_o

Събития, свързани с книгите, има много, но тези с ясна концепция са наистина рядкост. От днес в София се открива първият по рода си Sofia Art Book Fair. Програмата му включва изложби на арт и фотокниги, лекции и презентации на български и международни автори и книжно изложение.

Калоян Праматаров е добре познат като автор в литературната ни среда. Той е част от екипа на предстоящия панаир. Срещаме ви с него, за да ни разкаже повече за книгите от бъдещето.

Как се прави книжен панаир в днешно време? Откъде тръгна идеята и как стигна до крайния си формат?

Панаир за алтернативни книжни издания се прави чрез строго придържане към ясна, иновативна концепция и отстояване на идентичност. Историята на идеите, залегнали в основата на събитието, e дълга, обвързана с дейността на неговия идеолог и организатор – куратора Десислава Панчева и поддържаните от нея културни пространства, успели да генерират около себе си сплотена общност от артисти. В нея влизат бившите Ηip Hip Atelier и Ηip Hip Library and Bar, както и настоящата Ηip Hip Library. Това е независима библиотека за зинове, концептуални авторски книги и албуми, арт списания, редки плочи и касетки, принтове на български и чуждестранни автори.

15109399_1153787248009144_8560327925620246679_n

През 2015 г. бе организиран и фестивалът за независими печатни издания Ηip Hip Ζine Fair. Съвсем естествено продължилата над десет години дейност на Деси откри своя завършек в концепцията за  Sofia Art Book Fair – панаир за фото и арт книги, независими издания и експериментални книжни форми.

Основната цел на панаира е изграждането на платформа за развитието и разпространението на подобен тип издания в България и запознаването на широката публика с изявени автори и специализирани издателства от цял свят. Акцентът на фестивала всяка година ще бъде различен, като тази година е поставен върху фотокнигата и независимите фотографски издания – артистична форма, набираща все по-голяма популярност не само на независимата издателска сцена, но и сред културните институции, музеите и утвърдените международни фестивали за изкуство.

20800030_1989537087997608_4718356413658094069_n

В основата на това решение заляга съвместното сътрудничество на Десислава Панчева и българския фотограф Никола Михов, създател на платформите Пук!, Βulgarian Photography Now, СОЦМУЗ, протагонист в света на съвременните фотокниги, допринесъл за развитието на локалната им сцена.

Всяко първо издание е трудно, какво ви събра като съмишленици в този проект? Какво научихте по време на съвместната си работа?

Връзката между организаторите и екипа на фестивала са органични и изграждани в продължение на години, въз основа на приятелство и съвместна работа в областта на експерименталното изкуство и книгоиздаване. Ще си позволя да цитирам Деси, която веднъж се пошегува с мен и ми каза: „Предпочитам нещата да останат в семейството“.

Лично за мен съвместната ни работа добива все повече и повече образователен характер, в смисъл, че е тясно обвързана с възприемането на интересна, голяма по обем емпирична информация, създаването на общност от автори и публика, обучаването на кадри и в крайна сметка натрупването на безценен опит в организацията на културни събития.

21199541_1995688070715843_2370500995772115270_o

Локациите са много важен фактор при подобни събития, по какъв признак ги подбрахте?

Местата, на които ще се състоят събитията от Sofia Art Book Fair 2017, са Гьоте институт, Френски културен институт, Институт Сервантес, пространствата Cosmos Coworking camp и Swiming Pool, галериите Synthesis и Generator.  В основата на техния подбор заляга личната преценка на организатора и гост-куратора и припознаването на тези локации като центрове на градски живот, водещи адекватни културни политики в съвременен контекст.

Можеш ли да кажеш, че появата на такъв форум е сигурен знак, че българската публика има интерес към алтернативните книжни форми?

Противно на мрачните прогнози за предстоящата “смърт на печата”, развитието на дигиталните и онлайн технологии не спира да допринася за все по-голямата активност в постдигиталното публикуване, създавайки предпоставка за креативна симбиоза между дигитално и аналогово.

В световен мащаб интересът към книжното тяло и издателската дейност в артистичните среди преживява истински ренесанс. Оттук нататък е само въпрос на време вече създадените български колективи и организации, посветени на независимото издаване, да спечелят нови публики и да получат необходимото внимание и подкрепа, за да развият своята практика успешно. А самият интерес се култивира.

20819690_1989539494664034_5924091851707609673_o

Съществуват ли моди в книжния дизайн?

Съществуват различни  и разнообразни школи, каквито например са японската, швейцарската, германската, руската и т.н. Като цяло книжният дизайн е област, която провокира експерименталното мислене и се отличава с неограничени възможности при съчетанието на техники, съдържания, стилове, формати и чисто дизайнерски решения.

Страхуват ли се българските издателства да експериментират във визуалността на книгите си?

Личното ми мнение е, че в сивия, а понякога пъстър, но за сметка на това чудовищно кичозен поток от визуална информация, бълван от българските книгоиздатели, през последните седем-осем години се появиха новаторски, естетически издържани и интересни по своите решения издания. По-голямата част от тях са дело на младото поколение съвременни илюстратори и художници. Като пример бих посочил изданията на „Жанет-45″, „Ерове“, „Точица“, „Лист“, СОНМ, Βlack Flamingo Publishing и др.

21231290_1998171010467549_2041028134761505448_n

Какво за теб значи едно издание да бъде независимо?

Под термина „независимо издание“ подразбирам самоиздаването на дадено произведение от неговия автор без намесата на установено издателство. Тези книги-обекти са отпечатвани на частно, като авторите контролират изцяло процеса на създаване – подбора на дизайна за корицата и вътрешното оформление, формата, цената, разпространението, представянето пред публика и т.н.

Авторът разполага с пълна свобода, като понякога прибягва до платформи и фондации, които имат политика за публикуването на независими издания.

Тазгодишният панаир е обърнат към фотокнигите. Как се спряхте на тях? Популярни ли са в страната ни?

Напоследък все повече съвременни артисти разпознават фотокнигата като самостоятелен “обект”, който се превръща в един от основните “инструменти” за създаването на социално ангажирани проекти с висока художествена стойност.

Разнообразно съдържание на независимите фотографски издания рефлектира актуални социални тематики и успешно информира, вдъхновява, образова и провокира обществена активност.

Разглеждана в един съвременен културен контекст, фотокнигата не е просто сбор от фотографски изображения, един вид фото албум или така наречената “coffee table” книга. Тя е завършено произведение на изкуството, в което съдържание, концепция, дизайн и изработка са едно неразделно цяло.

20934125_1990090897942227_735171818703111786_o

Както вече споменах, основният инициатор за поставянето на акцент върху фотокнигите е гостът куратор на Sofia Art Book Fair 2017, българският фотограф Никола Михов. По собствените му думи страната ни представлява зараждаща се сцена със свежи артисти и голям потенциал.

Неслучайно във фестивала има и осезателно българско участие – фотографите Максимилиан Праматаров, Митко Митков, Пепа Христова, Евгения Максимова, Веселина Николаева, платформата Пук!. Имена, които набират все по- голяма популярност.

Кои са акцентите в програмата?

Един от основните акценти в програмата  на фестивала е френският колекционер на намерeна фотография Тома Сован, който ще представи лекция за проекта „Beijing Silvermine”: архив от половин милион фотографски негативи, спасени през последните седем години от съоръжения за рециклиране, разположени в околностите на Пекин.

Проектът представя уникален фотографски преглед на Пекин и неговите обитатели в периода след Културната революция в Китай.

Друг акцент е лекцията на световноизвестния холандски преподавател по фотография Корин Норденбос, в която се проследяват традицията и големия успех на фотокнигите в Холандия,  разглеждат се корените и сегашния статус на концептуалната документална фотография в холандската култура.

20729095_1987669854850998_7527696657885157516_o

Изключително интересно е участието на словашкия театрален и кино критик професор Вацлав Мацек, който ще представи пред гостите на фестивала лекция за осъществяването на мащабния проект „История на европейската фотография. 1900- 2000 г.“ и презентация на словашки фотографии от периода 1970-2000 г.

Това е изследователски проект, иницииран от издателство FOTOFO и неговия директор Вацлав Мацек. Основната му цел е създаването на всеобхватна енциклопедия за историята на европейската фотография от ΧΧ век, с помощта на международното участие на над 50 специалисти, всеки от които представя собствената си страна.

Изданието е разделено на три тома, включващи специализирани статии и фотографии за 35 подредени по азбучен ред държави, съответно за периодите 1900-1938 г., 1939-1969 г. и 1970-2000 г. Всеки том съдържа и допълнителна контекстуална информация – биографии на фотографи, таблици и индекси със значимите културни, социално-политически и технологични събития в отделните страни.

DSC_6926

В над 2000 страници и с помощта на 1800 фотографии енциклопедията запълва успешно голяма празнина в теорията на световното фотознание, предоставяйки културно-исторически преглед на фотографията от ΧΧ в. за една обширна територия, простираща се от Исландия и Ирландия на запад до Русия на изток и от Прискандинавието на север до района на Северното Средиземноморие на юг.

Внимание заслужава изложбата ReForget Your Past, представяща резултати от проекта на Никола Михов, в който той кани 30 български и чуждестранни артисти-художници, фотографи, дизайнери и графити артисти да преработят екземпляри от неговата фотокнига Forget Your Past (2012, „Жанет 45″). Фотокнигата проследява съдбата на най-значимите монументални паметници от времето на комунизма, от построяването им до сегашното им състояние. Изложбата ще включва над 20 уникални книги, както и различни обекти и видеа, създадени от артистите, участващи в проекта.

DSC_6915

Не по-малко интересно е книжното изложение Sofia Art Book Fair 2017, което ще предостави възможност на публиката да се запознае отблизо с работата на гостите – български и международни артисти и специализирани издателства, работещи в сферата на арт и фотокнигите.

По време на изложението авторите ще могат да разгледат и закупят от щандовете арт и фотокниги, комикси, фензини, експериментални печатни издания, лимитирани авторски печати и други. Заповядайте, обещаваме да бъде интересно.

Освен изложби, в събитието ще има много лекции и презентации. Защо е важно авторите да общуват с публиката?

Контактът между авторите и публиката, независимо дали е под формата на изложба, лекция, презентация или книжно изложение, е изключително важен не само поради образователния аспект на случването, но също така и поради факта, че формирането на потребност и вкус на определена публика в градски контекст е бавен, труден процес.

Той изисква целенасочена и интензивна културна политика. Всъщност запознаването на публиката с основните тенденции и образци на независими издания се случва най-вече в специализирани книжарници и библиотеки, по време на все по-честите фестивали и изложения.

DSC_6910

Посетителите на панаира ще имат ценната възможност да се запознаят със световно известни имена в областта на фотокнигите и специализираните фотографски издания – френския артист и колекционер на „намерена фотография“ Тома Сован, испанския фотограф Карлос Споторно, холандската преподавателка и фотограф Корин Норденбос, холандския фотограф Елен Корт, немския куратор и колекционер на фотокниги Себастиан Хау, френския фотограф и графичен дизайнер Майчец.

Не липсват срещи и с български артисти и независими издатели – фотографите Веселина Николаева и Максимилиан Праматаров, издателството за документална фотография FotoEvidence на Светлана Бахчеванова, библиотеката Ηip Hip Library, платформата за български авторски независими издания ТИ-РЕ, платформата за фотокниги Пук!, художниците Борис Праматаров, Рада Луис, Мартина Вачева и още много други.

Ти самият като автор как подхождаш към оформлението на една твоя книга?

Първите ми три книги – „Асфодел“ (2012), “Casual Nobody” (2013) и „Дайни“ (2016), представляват комбинация между печатни техники, текстове, илюстрации и дизайн. Изброените елементи взаимодействат помежду си, допълват се и допринасят за създаването на книги-обекти, които биха могли да бъдат възприемани като самостоятелна форма на изкуство.

DSC_6922

В момента е отворена за посещение изложба с японски фотокниги от колекцията на Себастиан Артур Хау. Съпоставяйки ги с европейските образци, по какво се отличават японските?

Независимите издания на арт и фотокниги, съчетаващи постижения от областта на дизайна, печатарството и фотографията, са неразделна част от японската култура от 60-те години на ΧΧ в. до днес. Възприета широко от обществото, японската фотокнига бързо печели международно признание и оказва влияние върху поколения артисти и дизайнери от целия свят.

В този смисъл тя не би могла да бъде разграничена от европейската фотокнига, с която установява равноправен диалог и взаимодейства още в средата на отминалия век.

„Изложба японски фотокниги” с куратор френския фотограф и издател Себастиан Артур Хау включва 28 постижения на японската фотокнига – независими издания, лимитирани серии, класики и преиздания, създадени от 70-те години на ΧΧ в. до наши дни.

Произведенията-символи на световноизвестните фотографи Дайдо Морияма, „71-ΝΥ”, „Record 23”, “Νοrtern” и Такума Накахира, „For a Language to Come”, представляват само малка част от колекцията, илюстрираща по неповторим и интересен начин фрагмент от историята на японската модерна и съвременна фотография.

DSC_6934

Отпечатъците на писателите

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :