Когато животните отидоха на война

Reckless-Coy

Войната е ужасно нещо, в това няма съмнение. Но в най-ужасните моменти човешкият героизъм, доблест и сила на духа блестят най-силно. Не само човешките обаче, защото, както може да се уверите в следващия текст, животните също са способни на героизъм. Понякога малко комичен, но несъмнено не по-малко достоен за уважение и възхищение. Ето една серия от интересни примери за животни-герои от войната.

Сержант Бил
Вид: козел
Служил: В канадската армия през Първата световна война

650sgt.bill_

Бойният опит на Бил започва, когато група канадски войници го вкарват като талисман „контрабанда“ в един от влаковете, пътуващ от град Бродвю в провинция Саскачеван към океана. Успяват да заобиколят проверките и Бил се оказва във Франция. Там той, без още да е проявил воински героизъм, започва да споделя неволите на своите човешки братя по оръжие – няколко пъти го раняват шрапнели, обгазяван е, хваща окопна болест и многократно изпада в шок от взривовете. Веднъж дори бива арестуван заради нерегламентирана употреба на хранителните запаси на неговата част.

През 1915 г. получава чин сержант, защото, дори и ранен от шрапнел, не позволява на един пруски войник да излезе от дупка, изкопана от снаряд, в която се криел, на практика арестувайки го, докато не дойдат подкрепления. Бил се проявява като истински герой през 1917 г., когато се втурва и блъска тримата от своите другари с рогата си в един окоп, точно преди до тях да се взриви снаряд, буквално спасявайки живота им. Тогава Бил е ранен от шрапнел във врата и получава медал за храброст.

Когато неговият пети батальон се прибира победоносно в Канада, Бил води парада. След като умира, бива препариран и в момента се намира в историческия музей в Бродвю.

Сиуош
Вид: паток
Служил: В морската пехота на САЩ през Втората световна война

1438818359-0

Първи батальон от Десети военноморски полк на американската армия печели талисмана си на покер от новозеландските си другари.

Сиуош се проява геройски по време на десанта при Тавара, част от архипелага Гилбъртови острови в Тихия океан. Още щом военната му част стъпила на брега, Сиуош се впуска стремглаво в боя. Без и за миг да се замисля за своя живот, той се нахвърля върху врага.

Врагът се оказва главно един петел, част от японските части, отбраняващи острова. Схватката се провела „на нож“ или по-скоро „на клюн“ и била безмилостно жестока. Сиуош получава рани по главата от клюна на врага, губи и много пера, но в крайна сметка надделява в боя и неприятелят позорно обръща в бяг.

За геройските си действия патокът по-късно е декориран с медал, а дори се говори, че по време на битката категорично отказвал медицинска помощ, докато полевите лекарите не се погрижат и за последния негов другар.

По време на войната всички смятали, че Сиуош е паток, след това обаче в зоологическата градина „Линкълн парк“ се оказало, че той всъщност е тя. Вероятно Сиуош криела пола си по време на сраженията, за да държи бойния дух на другарите си висок. Тя умира чак през 1954 г., а от зоологическата градина били категорични, че смъртта ѝ няма нищо общо с любовта на Сиуош към бирата.

Джо
Вид: гълъб
Служил: Като свързочник в армия на САЩ през Втората световна война

img

Много пощенски гълъби са получавали медали за тяхната служба в различни войни. Американският гълъб Джо, служил при форт „Монмаут“, обаче е първата птица извън Британия, удостоена с медал „Дикен“, присъждан  на геройски проявили се животни. Джо изиграва огромна роля по време на британското настъпление в Италия при град Калви Векия. Вследствие на настъплението на англичаните германските части напускат града точно преди планиран американски въздушен удар.

В този момент обаче радиосигналът в американската база бил прекъснат и нямало как летището да бъде известено за отмяната на бомбардировката, която щяла да се стовари върху приятелските английски части.

Джо трябвало да поеме задачата. На крака му било вързано съобщение и той излетял с невероятна бързина. Преминал разстоянието от повече от 40 км. между форт „Монмаут“ и самолетната база за по-малко от 20 минути. Съобщението му пристигнало точно преди бомбардировачите да излетят. Атаката била отменена в последния момент, като по този начин бил спасен животът на повече от 1000 английски войници.

След войната Джо заживява в зоологическата градина в Детройт, където умира през 1961 г. на 18 години. Образът му се превръща в емблема на форт „Монмаут“ чак до закриването му през 2011 г.

Сержат Стъби
Вид: куче
Служил: Като американски пехотинец през Първата световна война

Sergeant-Stubby1

През 1917 г. едно куче влиза в лагера на 102-ра масачузетска пехотна рота. Войниците го приютяват и го кръщават Стъби. При заминаването на частта за Франция Стъби бил качен легално на кораба. По време на войната той иззел функциите на пазач на лагера. Започвал да лае при всяка германска атака, предупреждавайки другарите си. Бил ранен от граната и обгазяван няколко пъти, но това никак не повлияло на смелостта му. Веднъж дори успял да залови германски шпионин, захапвайки го за панталоните в седалищната област и държейки го здраво, докато войниците не дошли да го пленят.

Когато неговият пряк началник и пръв другар ефрейтор Робърт Конрой бил ранен, Стъби го придружил до болницата и се отделял от леглото му само за кратко, за да повдига войнсия дух на останалите мъже. В хода на войната Стъби заслужил много отличия за своята вярна служба и смелост при операциите и битките, включително и „Пурпурно сърце“. Група французойки дори му ушили армейска униформа, на която да се закачат многобройните му медали.

Стъби се прибира жив и здрав от войната и се превръща в нещо като ветеран-знаменитост. Става пожизнен член на Американския легион и Червения кръст. Умира от старост чак през 1926 г., а препарирането му тялото и медалите се пазят в Смитсъновия институт.

Сержант Реклес
Вид: кон
Служил: В армията на САЩ през Корейската война

??????????????????????????????????????????

През 1952 г. по време на корейската война млад кореец продава кобилата си на американската армия, за да си купи протеза за крак. Войниците веднага я прекръстват на Реклес (или Безстрашна на англ.) и с изненада откриват, че кобилата веднага се вписва. Споделя дажбите им, влиза в палатките, а когато е студено, дори ляга при тях. Апетитът на Реклес бързо става пословичен – обичала бонбони, яйца, бира, кафе, изобщо всичко, което ядели морските пехотинци.

Работата на Реклес била да пренася мунициите, а героизмът ѝ впечатлява всички по време на битката край контролен пункт „Вега“ през март 1953 г. По време на сраженията Реклес прави 51 курса от тила до фронтовата линия, като през повече от тях е сама. На отиване носи амуниции, а на връщане – ранени войници. През онзи ден Реклес е ранена два пъти, но продължава. Пренася около 4 тона амуниции и изминава повече 50 километра под вражески обстрел.

За смелостта си Реклес е произведена в чин старши сержант и получава медал „Пурпурно сърце“. След войната сержант Реклес пристига в Сан Франциско на 10 ноември 1954 г., в деня на бала на морската пехота и е почетен гост на забавата. На бала тя хапва торна и малко от цветята за украса. След това се пенсионира и умира чак през 1968 г.

Ефрейтор Войтек
Вид: мечка
Служил: В полската армия през Втората световна война

Wojtek-the-Bear-6

Войтек бил подхвърлено дете или по-скоро мече. По време на Втората световна война полски войници, които били на обучение в Близкия изток, намерили едно малко персийско мече и го направили чест от 22-ра моторизирана рота на своята артилерийската дивизия. Войниците го отгледали според възможностите си и той се превърнал в техен талисман. Адаптацията му не била така добра като на Реклес обаче, защото въпреки че също като своите другари Войтек обичал да пие бира и да се бори, за разлика от тях той много обичал и да се къпе. Когато дошло време частта му да се върне на Стария континент и да влезе в бойни действия, единственият начин да го вземат със себе си бил да го направят войник. Затова го произвели в чин ефрейтор и го зачислили към група за снабдяване с муниции.

В началото всички приемали Войтек само за талисман, но по време на битката за Монте Касино мечокът показал на другарите си на какво е способен. В разгара на боя, след като дълго наблюдавал безучастно как приятелите му товарят 50-килограмови сандъци с амуниции в камиони, той отишъл до един от тях, изправил се на задните си лапи и протегнал предните напред. Един войник сложил сандък върху лапите на мечока и той без особени усилия го качил в камиона. Това продължило в хода на цялата битка, която поляците спечелили. В чест на геройството му артилерийската дивизия сложила образа на Войтек, пренасящ снаряди, на своите нашивки. След войната Войтек е настанен в зоологическата градина в Единбърг, но до последния си ден продължавал да реагира на полска реч.

Тирпиц
Вид: прасе
Служил: В английския кралски флот през Втората световна война

1166tirpiz

Историята на прасето Тирпиц е героична, но малко тъжна. Още началото на войната той посреща в смъртна опасност. Качен е на борда на германския крайцер „Дрезден“ и изпратен в отделението за храна, но не като готвач. За негово щастие и за нещастие на германците, крайцерът бива потопен от британския разрушител „Глазгоу“ в битка край бреговете на Южна Африка точно преди Тирпиц да са се превърне в 4 джолана. Прасето успява да се спаси и да доплува до американския кораб. Екипажът веднага го харесва и го взема на борда. Превръщат го в свой талисман и го кръщават на германския адмирал Алфред фон Тирпиц. Дават му и „Железен кръст“ за храброст.

Тирпиц прекарва две години на борда на „Глазгоу“, но накрая е свален във военна база край Портсмът. Там той доказва поговорката, че ако ти е писано да те заколят, няма да се удавиш. В крайна сметка е продаден на търг и минава под ножа, но цената от 1785 паунда, за която е продаден, бива дарена на британския Червен кръст. Главата му е препарирана и може и днес да се види в „Музея на Втората световна война“ в Глазгоу, който я пази като спомен за двугодишната му служба на борда на разрушителя.

Tъпотиите, на които вярва интернет

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :