Семантичен анализ на разговор със 112

call-centre

*Звъним на 112.

Живеем срещу гориста местност, в която няма право да се строи, съответно не е обитаема, няма и обособени места за палене на огън и барбекюта. Прехвърлят ни веднага на пожарната.

„Здравейте, аз съм еди кой си. Живея на еди кой си адрес. На 250 метра от блока е запален огън, който от пет минути насам се разраства. Не е пожар, но огънят, отново Ви казвам, се разраства.“

„Дай те ми точен адрес на местоположението на огъня, господине!“

„Точен адрес не мога да Ви кажа, понеже там не живеят хора. Аз се намирам на еди кой си адрес и срещу мен е еди кой си квартал. По средата е горист район. Отново Ви казвам, че огънят е на 250 метра от блока. Знам, че зоната е гора, обособена е като Зелен пояс на София, и също така съм наясно, че огън не се пали в гората, освен на места, изрично обособени като такива.“

„Така ли, а какви са обособените места?“

„В гората се строят беседки, огражда се място за палене на огън, което да е на открита площ като поляна.“

„Т.е. имате предвид парка на еди кой си квартал?“

„Не е парк, а гориста местност.“

„Ами, нормално, бе, господине, става студено, клошарите палят огън, за да се стоплят.“

„Отново Ви казвам, това е гориста местност и не е редно, защото огънят може да се разрасне в пожар много бързо.“

„Ами, господине, аз какво мога на направя?“

„В крайна сметка аз изпълнявам гражданския си дълг, а Вие правете каквото искате.“

„Добре, ще предам на колегите. Но друг път да знаете, че ми трябва точен адрес.“

„Ако има вариант (т.е. на какво да Ви ги пратя), бих отишъл и бих Ви изпратил точните  GPS координати.“

„Не, няма, хайде, че губим време, ще предам на колегите.“

Беше огън. Не се разрасна в пожар. И по-добре! Върнахме обаждането, че огънят вече е изгаснал. Пожарна не дойде, но можеше и да не дойде, а огънят да пламне в пожар.

В така структурираните условни изречения дамата от 112 имаше право. Но условността е условност. Какво щеше да стане при евентуален пожар? Можеше да има жертви, а коментарите на оцелелите да се ограничат с: „Абе, как никой не се обади на 112, че в горичката срещу нас има огън?!“

За жалост, „превантивните мерки“ у нас се използват като устойчив израз тогава, когато случилото се вече се е случило и след известно време пак се случи. Всъщност, превантивните мерки на 112 са абсолютен оксиморон.

А вие как бихте реагирали в подобни ситуации?

*по действителен случай (от снощи)

Ду ю спийк инглиш?

Бай Ганьо на Марс

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :