Чувството да летиш

0602 rev tom petty 660

„Ако ще се качвате на сцената да благодарите на Бог, благодарете на Бог за Том Пети (Tom Petty). Обичам музиката, обичам рокендрола и затова обичам и Том Пети“ – думи на Били Джо Армстронг, фронтмен на Грийн Дей, отправени към присъстващите на церемонията по раздаване на Billboard Music Awards в Лас Вегас през 2005. Поводът – удостояването на Том Пети с най-авторитетната награда на списанието – Century Award, основана от покойния главен редактор Тимъти Уайт.

Господ прибра при себе си вдъхновителя на Хартбрейкърс (The Heartbreakers) дни преди да навърши 67 години. Знаменитият американски певец, композитор, мултиинструменталист и музикален продуцент Том Ърл Пети, наричан още „втория Боб Дилън“ и смятан за национално богатство в родината си, почина от масивен инфаркт сред семейно и приятелско обкръжение в дома си в Малибу на 2 октомври в 6:40 ч. (българско време). Импресионистичната симбиоза между Бийтълс (The Beatles), Илектрик Лайт Оркестра, Тревълинг Уилбърис, окърпен дилънов хъс и сърдечната веселост от китарата на Том Пети, дала качествена промяна в стилистика на рока в продължение на 4 десетилетия, плюс великолепно нюансиран глас, осигуриха на сърцатия музикант право на собствена галерия, извън общия пантеон (да ме прощават останалите).

„Това е шокираща новина. Том беше страхотен музикант – пълен със светлина. Страхотен приятел – никога няма да го забравя“, реагира светкавично колосът Боб Дилън. „Почивай в мир, Том Пети. Музикална легенда. Никога няма да бъдеш забравен“, написа барабанистът на Аеросмит Джоуи Крамър. „Още един голям човек си отиде твърде рано. Том Пети, ти беше изключителен талант“, сподели Джийн Симънс от Кис. „Обичах Том Пети и записвах кавъри на негови песни, защото исках да разбера какво е чувството да летиш. Мястото на човек е там, където се чувства свободен“, коментира Джон Мейър.

Топли думи по адрес на покойния и съболезнования отдадоха още Къртни Лав, Кид Рок, Синди Лоупър и много, много други, имали щастието да познават и да живеят в едно и също време с Пети. Воден от компаса на сърцето, и Алис Купър взе отношение: „В музикалния бизнес е рядкост човек да се радва на всеобщо уважение. Том Пети бе „осъден“ на рокендрол, музиката беше в кръвта му. Този човек остави в наследство на феновете си и на света истинско съкровище от велики песни“.

„Том Пети беше същински рокендрол пурист както в музиката, така и с непокорния си дух. Заразните му рифове, бунтарският му характер и неговото новаторство като автор на песни промениха рок традициите и подхраниха легендарната кариера и някои от най-запомнящите се моменти в музиката през последните четири десетилетия“, се посочва в изявление, направено от Нийл Пърнау, президент и главен изпълнителен директор на Американската национална звукозаписна академия.

… Снегът на спомена вали, зазиждайки завинаги в музикалния календар и в „Рибния буквар“ на рокендрола „American Girl“, „Breakdown“, „Free Fallin“, „Learning To Fly“, „I Won’t Back Down“, „Runnin’ Down А Dream“, „Refugee“, „Mary Jane’s Last Dance“, „I Need Тo Know“… Парчета на Том, които толкова години след появата си продължават да ни гледат с винаги млад поглед и да упътват в свежа емоционална посока.

Някои от тях са част от The Songs That Shaped Rock Аnd Roll – 660-те „крайъгълни камъка на рокендрола“, компилация на The Rock Аnd Roll Hall Оf Fame (Рокендрол залата на славата), включваща парчета, считани за основополагащи в развитието на рокендрола през годините. Списъкът е саундтрак на постоянното изложение на музея в Кливланд, който отваря врати през 1995-а и е считан за една от най-престижните музикални институции в света. Селектираните парчета са записани между 20-те и 90-те години на миналия век.

Класиката „American Girl“ пък бе последното изпълнение на Том пред публика. Парчето закрива репертоара на последните три (разпродадени до кочан) концертни изяви на Пети по повод 40-ия рожден ден на групата му Хартбейкърс в Hollywood Bowl, Лос Анджелис, на 25 септември.

„Искам да благодаря на всички вас, че дойдохте тази вечер. Много ви обичаме. Благодаря ви и за тези 40 години страхотни преживявания!“, казва Том с присъщата си скромна, но зашеметяваща откровеност. „Получих голямо приветствие, каквото никога преди“, признава музикантът, цитиран от световните агенции.

В. „Лос Анджелис Таймс“ публикува онова, за което се твърди, че е последното интервю с рокаджията, дадено 5 дни преди внезапния му край. „Работата ме кара да се чувствам млад“, признава Том и споделя, че възнамерява да преустанови музикалната си дейност за известно време, но че бандата ще продължи да свири и да записва песни. „Вече сме на повече от 65 години. Имам внучка и бих искал да съм с нея колкото може по-често. Не искам да прекарам живота си в турнета. Това ще ме откъсне за 4 месеца. Когато мислиш за толкова малко дете, това е много време“ – поясни Пети пред сп. „Ролинг Стоун“, което го нарече „един от последните големи в рока“.

„Единственото, което може да накара Хартбрейкърс да безделничат, е някой от членовете да се разболее или да умре“, казва трикратният носител на „Грами“, който бе удостоен и с приз „Златна нота“, присъждан от Американското дружество на композиторите. Том Пети, чиито издания са продадени в над 80 милиона копия, бе въведен в Залата на славата на рокендрола през 2002 г.

Родом във Флорида през 1950-а, Том посвещава целия си живот на музиката. Той напуска училище, за да преследва мечтата си да пее и да свири на различни инструменти. Амбициите му разперват криле когато е едва 17-годишен. Пламъкът на любовта лумва след запознанство с Елвис Пресли на среща по време на снимките на „Follow That Dream“. Баща му работи на филмовия сет и взима 10-годишния тогава Том със себе си.

Малко по-късно момчето гледа концерт на Бийтълс по телевизията и вече е сигурно с какво ще се занимава. Цял живот. Славата си получава благодарение на бандата Том Пети Енд Дъ Хартбрекърс заради микса от шумен, наелектризиран и закачлив „гаражен“ рокендрол, електрифициран блус, пауър поп и кънтри-енд-уестън.

Музикалният до прекаляване китарист и фронтмен води елейските момчета, всяко от които борави свободно с ен броя инструменти, към 13 албума. Последният от тях е „Hypnotic Eye“ (2014). Звездната кариера на Пети продължава в британско-американската супергрупа Тревълинг Уилбърис (Traveling Wilburys), основана в края на 80-те години, в която се подвизава заедно с трубадурите Боб Дилън, Рой Орбисън, Джордж Харисън и Джеф Лин от Илектрик Лайт Оркестра (Electric Light Orchestra). Издава три солови албума между 1989 и 2006 година.

Но в началото бе… Мъдкръч (Mudcrutch) – формацията, предшествала създаването на Том Пети Енд Дъ Хартбрейкърс. Тя бе възстановена в оригиналния си състав три декади по-късно – през 2007 г. В резултат на този реюниън се появи и нейният едноименен първи албум „Mudcrutch“, чиято премиера се състоя на 29 април 2008. Първото име на събраната през 1970-та банда всъщност е Съндаунърс, а по-късно се променя на Епикс. Но Том Пети, Бенмънт Тенч и Майк Кембъл стават популярни след разпадането на Мъдкръч, защото основават Хартбрейкърс без останалите двама – Том Лидън, брат на китариста на Ийгълс Бърни Лидън, започва работа като учител по китара, Рандъл Марш пък продължава с музикалната си кариера, свирейки по баровете. Именно със своя първи бенд Том се разписа и в последния си диск – „Mudcrutch 2″ (2016), запазвайки високото ниво на действащ ветеран. Записът бе нареден от сп. „Ролинг Стоун“ сред 50-те най-добри за същата година.

Хартбрейкърс нашумява първо във Великобритания с дебютната си тава, от която са хитовете „Breakdown“,“Anything That’s Rock ‘n’ Roll“ и „American Girl“. Критиката на Албиона поддържа огъня на своето въодушевление непрекъснат цяла година. Така албумът най-сетне намира отзвук и в родината на бандата, като стига до Топ 40 в американската класация през 1978-а. Третият албум „Damn Тhe Torpedoes“ става тройно платинен и се заковава на № 2 в „Билборд“ за цели седем седмици, като отстъпва позицията само на Пинк Флойд с „The Wall“.

Идеята за видеоклипа към „Runnin’ Down А Dream“ (1989) идва от Little Nemo In Slumberland – игра по комикса Little Nemo: The Dream Master, издадена от Capcom за NES. Творчеството на американския илюстратор и аниматор Уинзър Маккей, и по-конкретно комикс поредицата му Little Nemo In Slumberland, са вдъхновението зад Google Doodle. На 15 октомври ще се навършат 112 години от публикуването на първия рисуван разказ за малкия Немо в „Ню Йорк Хералд“. Сюжетът отвежда читателите (а после и зрителите) в приказната страна на Крал Морфей – Slumberland, закъдето Немо се отправя всеки път, щом заспи.

Том Пети притежава десетки акустични и електрически китари. в т. ч. и няколко модела Rickenbacker. Сред инструментите, с които свири на живо през последните години, са Gretsch Tennessean, два Fender Telecaster от 60-те и Gibson Firebird. През 2012-а пет ценни инструмента бяха откраднати по време на репетиция на Хартбрейкърс от калифорнийското студио „Калвър“. Извършителят беше сгащен – 51-годишният тогава Даръл Уошингтън, работещ като охрана на звукозаписния комплекс, имал неблагоразумието да продаде една от китарите на заложна къща в Холивуд срещу сумата от $250.

Музикантът демонстрира особено отношение към публиката през цялата си кариера. За него рокът трябва да бъде „достъпна музика“, лесна за разбиране от масите и от обикновените трудови хора на Америка. Том Пети никога не отстъпи от своите убеждения.

Ревностен поборник за правата на артистите пред лейбълите и крайно лоялен към феновете. Сред ярките примери за това е случаят с албума „Hard Promises“, записан с Хартбрейкърс (1981). Дистрибуторът MCA Records държи цената на плочата да бъде 9,98 долара, както се маркетират хитовите албуми от онова време. Но Том Пети категорично настоява да се продава на стандартната до момента цена с долар надолу. „Алчността и стремежът към забогатяване докарват само безобразия“, казва музикантът.

Не звучи ли утопично – като приказка за някой честен шоубизнес, който е неприемлив за действащата в момента матрица.

Благодаря на Бог за Том Пети! Том Пети, благодаря ти за съвместния полет!

Почивай в мир!

 

Международен есенен джаз фест в Плевен

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :