Бинар Live с Tamsaule и E.U.E.R.P.I.

Световната концертна радио премиера на литовско-българския музикален дует Tamsaule / E.U.E.R.P.I. предстои в Първо студио на БНР след броени часове – тази вечер, сряда, 11 октомври – от 21:00ч. Събитието – поредното изкушаващо предложение в афиша на фестивала „Аларма Пънк Джаз“ 2017, ще представи първия съвместен проект на литовскaта певица Егле Гелажиуте-Праневичиене, авторка на текстове и композиторка, и нашия импровизатор Мирян Колев, чието дарк алтер его наднича от соловия му проект E.U.E.R.P.I.

Албумът на двамата Interflow, който излезе буквално преди дни -  на 2 октомври, е богат, по-богат, най- богат музикален коктейл с основни съставки атмосферичен ембиънт, уърлд, експериментална мелодика и омекотен минимъл – с такова питие тандемът ще почерпи родните ценители. Така че, тръгвайки за концерта, не забравяйте меломанията си вкъщи – ще ви трябва да я тествате „на терен“.

Литовкaта пее на родния си език, рисува разнообразни и уникални звукови пейзажи, съхранявайки автентичността на симбиозата на култура, език и личен опит. Тя  винаги търси чисти звуци (от глас и инструменти), често използвайки и по-тъмни тембри. Има три издадени албума. Пише и поезия, от време на време я публикува в списания.

Подобно на двете си красиви посестрими в този изящен албум, композицията Klystu (Getting Lost) се рее в хоризонта на емблематичния чил аут и даунтемпо. Aбсолютно спонтанно с крилете на чистата идейност. И още с интрото постига основното – кара хората с по-изискан вкус да почувстват музиката, „вдига“ ги, дето се вика, колкото и банално да прозвуча. (Въпреки че има и друго – като че ли когато говорим с клишета, забравяме, че те неслучайно са клишета, тъй като са верни). За вокалите. Без да знам родния език на гостенката, нещо ми нашепва на чист български, че пише поезия. Но пък познавам изтънко романтичните души на литовските девойки… (Да-а-а-а, Йоланта от някогашната столица Каунас)… Tamsaule разпръсква думите нежно на родния си език, придавайки типичен ню ейдж колорит на всяка емоционална вълна точно толкова екзотично, колкото и примерно Enya със специално измисления за нея от Рома Райън локсиански – елфически език, ирландски келтски. За сведение: той дори се радва на пълна азбука и съответен исторически бекграунд, придаващ дълбочина на фразите. Тамсауле мантрува своите си собствени дуенде и оренда, а дали това е изрецитирана музика или изпята поезия, всеки ще прецени сам за себе си на място.

… елегантно приветства ухото на на входа на Interflow (само три пиеси, но всяка от тях с времетраене по над 10-12 минути), като дефинира абсолютната абстрактност на ембиънта. Но с конкретно измерение. Попадаш в съчетание от звуци, което те докарва до рафинирано и концентрирано състояние с необходимата вибрация в точно необходимата честота. Прилепнали емоционално, Тамсуле и Мирян Колев (с едноличния си проект E.U.E.R.P.I.) се сливат в невероятно колоритен и наситен минималистичен опус. Поне за себе си бих определил  Tirpstantis sokis (Fusing Dance) като артистичен танц към истинското „там“ на виртуалното „никъде“.

Впрочем, Мирян Колев дръпна здраво напред с материала през последните години – съвсем пред очите и ушите ни (моите и тези, които купонясват със сетивата си на организираните от „Аларма“ концерти). Мирян привлече вниманието ми преди повече от петилетка. После бях заинтригуван от представянето на неговия психеделично- меланхоличен дарк-ембиънт чил-нойз проект с китара, преминаваща през софтуерни ефекти, част от от Нова култура на платформата Chill Station. Доста по-различен се показа той на една от „тресните“ на Comasummer в Чешкия център през 2015 – със самовглъбен ембиънт на тревожност и тиха парноя сред пясъците на времето, показвайки, че силният концептуализъм на проект от един човек с китара и компютър е пример за това, че в 21-ви век може и сам да си банда. А тази есен дойде време за U.E.R.P.I./ R.P – аудио-визуален пърформънс, смесващ изпълнения на живо на авторски експериментални ембиънт опуси и генеративни интерактивни визуализации. „Ако, докато слушаш музика, можеш да потънеш и да се изключиш от това, което те заобикаля в момента, значи тази музика е добра. Независимо какъв стил е“, приканиха с анонс организаторите на шестото издание на фестивала за дигитални изкуства (DA Fest), който се проведе в различни локации на Художествената академия в София от 19 до 23 септември.

Gelas (Soaked Minds) е последна в диска Interflow. Но мястото й в никакъв случай не я праща на опашка по значимост и самобитност. Напротив. Мелодията е положителна психорелаксация -  с много пространство за асоциации, а отделните нейни части аха да тръгнат по разклонените пътеки на чуждото въображение (стига да бъдат поканени, разбира се). Лично аз затварям очи и се чувствам готов за телепортация в Космоса, но не със забранителен еднопосочен билет. Смятам, че парчето стига до почти крайна интроспективност, постижима за един Брайън Ино например.

Оставям се на своето съзнание… започвам да усещам музиката и… хармонията на минимализма и… вдъхновеното прилагане на принципа „малкото е повече“.

Хайде с мед довечера! А преди това с двамата музиканти в студиото на Бинар разговаря колегата Цветан Цветанов…

О'Майно, джазово

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :