Искам да ми нарисуваш кит

18555909_10155886815484068_1198220964742085894_n

Ако за бежанците знаем малко, то темата за бежанските лагери и живота в тях продължава да бъде табу. Въпреки това, понякога през високите телени мрежи преминава лъч светлина.

Срещаме ви с Венцислав Диков, един от българските художници, взел участие в инициатива за изрисуване на оградата на Центъра за временно настаняване в Харманли.

Венци ще ни сподели за контакта си с бежанците и за това как чрез изкуството могат да бъдат по-успешно интегрирани в обществото.

22368978_10156779370074251_810303662_o

Разкажи ни повече за проекта. Как се насочиха към теб организаторите?

Поканата дойде от българския клон на Международната организация за мигранти IOM. Бях поканен заедно с други художници да изрисуваме част от бетонната ограда на центъра за мигранти в Харманли.

Впоследствие се споразумяхме графити-артистите да изрисуват външната част от стената, а аз да рисувам по вътрешната заедно с децата от центъра.

DSCF2897

Какви бяха първите ти впечатления, когато попадна в лагера?

Възможно най-разнородни. Регистрационният център за мигранти (както официално го наричат) е разположен върху огромна площ, голяма част от която е парк с поляни и дървета. С известни усилия мястото би могло да изглежда много приветливо, но, уви, е запуснато и подивяло.

Жилищните сгради тънат в разруха, а условията за хората са, меко казано, потресаващи. В момента там живеят около 500 души от различни страни.

Повечето хора, които срещнах, бяха съвсем нормални и много приветливи въпреки трудностите. Направи ми много силно впечатление училището, основано от една жена от Афганистан.

22369067_10156779371489251_1955019005_o

Бързо ли се сприятели с малките художници? Как реагираха те на идеята да се изрисува стената в лагера им?

Всички деца бяха много ентусиазирани и се развихриха с боите и четките. Включиха се и тийнейджърите, дори възрастни хора. Подготвената за рисуване част от оградата беше плътно изрисувана отгоре-додолу и се наложи да се удължи с още няколко десетки метра.

Забелязах, че над стената, която рисувахте, има бодлива тел. Нужна ли е според теб подобна мярка в бежански лагер?

Оградата изглежда стряскащо. Целта на бодливата тел е влизането и излизането да се извършва само през пропуска. В действителност голямата част от мигрантите влизат и излизат свободно и могат да се разхождат из града.

Някои от децата ходят на българско училище, а някои от възрастните дори са успели да си намерят работа в града.

22375561_10156779372074251_1378132246_o

Какво според теб се скрива от обществото за бежанските лагери?

Не знам дали нещо умишлено се скрива, но има много неща, за които изобщо не се говори. За тези центрове става дума само в контекста на скандала. Би могло да се покаже нормалното лице на хората, а не да се търси само сензацията.

Срещнах хора, изгубили всичко, преживели кошмари, каквито не можем да си представим. Повечето ще бъдат екстрадирани обратно в страните, от които идват, и го знаят. Въпреки това са любезни и усмихнати. Опитват се да съществуват нормално в тези потресаващи условия и с неясни перспективи.

Някои младежи, които говореха добър английски, ми споделиха, че биха останали в България, биха учили и работили тук, нашата страна им харесва. Лично за мен това беше изненада, очаквах всички да се надяват да продължат на запад.

DSCF2917

Какви са начините за преодоляване на оградите в културно отношение между нас и бежанците?

Необходимо е обществото да разбере, че това не са някакви престъпници и главорези, а най-обикновени хора. Ако говорим за бежанците като за някаква обща маса, няма как да проявим съпричастност.

Ставаме съпричастни тогава, когато научим повече за нечия съдба. Колкото повече срещи между българите и мигрантите се организират, толкова повече бариери ще падат.

Може ли да се каже, че изкуството е един от най-кратките пътища за интегриране на бежанците?

Несъмнено е един от пътищата. Изкуството спасява човешкия дух във времена на трудности. Ако се осигури възможност на тези хора в незавидно положение да изразят себе си по един или друг начин, това със сигурност ще им помогне да се почувстват по-добре. Видях го с очите си.

Би ли се включил отново в подобна инициатива? 

Да, бих.

22396618_10156779371479251_1330627993_o

Лютеницотерапия

Как се създават млади джаз звезди?

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :