Кой уби трилъра?

„Няма вече трилъри“ – крещи трагическият герой на нашето кино време.
„Има“ – отговаря му хорът на киноиндустрията.
„Има, ама не са хубави“ – отговаря героят и мистериозно умира на сцената.

След като героят така и така умря, нека да се опитаме да разследваме смъртта му. Причината очевидно е много ниското ниво на криминалните трилъри в последно време. Няма вече „Седем“, „Мълчанието на агнетата“, „Целуни момичетата“, „Зодиак“, „Психо“. Има някакви трилърчета и те ни убиват.

За целите  на това разследване ще се позоваваме на примери от последното такова трилърче на режисьора Томас Алфредсон – „Снежният човек“ с Майкъл Фасбендър, който (отсега да се разберем) не става за чеп за зеле… филмът, за Фасбендър не бива още да губим надежда.

И така, да започнем с възстановката на убийството. Как да създадем трилър, който да ни убие от скука:

Намираме си мечка

Леонардо Дикаприо

Зрителят в момента не отива до магазина, ако не е сигурен, че ще види поне 3 мегазвезди по пътя. В случая със „Снежният човек“ в ролята на мечката е Майкъл, но трилърът ни може да мине и без него. Достатъчно е актьорът да е известен, най-добре като Брад Пит или като мечката от снимката по-горе, да е едновременно секси и достоверно печален. Трябва да е и склонен в даден етап от филма да се яви гол до кръста. Същото важни и за актрисите, вярно, че при тях нещата с голотата са малко по-тегави, но навият ли се, това качва два-три милиона билета. Хубаво е ловците на мечки да осигурят и още един актьор, също голяма звезда, но залязваща и не комерсиална. Тя трябва да играе поддържаща роля, за да се ангажира и арт публиката. В конкретния случай този мечка е Вал Килмър.

Измисляме си убиец

snowmanhead-1

Убиецът е хлябът, солта (и ножът) на уважаващия себе си трилър. Всеки иска да гледа убийци като Ханибъл Лектър, като Джон Доу от „Седем“, като Паяка и Зодиака. При тях обаче не става само с мислене, трябва и талант. Липсата на оригинална идея в мотивировката и образа на убиеца може да се компенсира със следните пинизи – трудно детство, липса на родител, проблеми с мама, проблеми с тате, с лоша баба в краен случай. Това трябва да прерасне в проблеми в тънката част, мизогиния, изкривен морален кодекс, ниско самочувствие и фетиши, много фетиши. А, да – убиецът трябва да е умен. Защо – не е много ясно, но е по-готино така. Накрая му трябва почерк, нещо хем за трейлъра, хем да  дава дълбочина на филма. Тук имаме пълна свобода – може да убива с куката за плетене на баба си, а след това да им оставя едни терлици, а може да прави и снежни човеци, важното е да има нещо.

Измисляме си детектив

snowman-

След като имаме вече звездата, трябва да я превърнем в полицай, детектив от отдел Убийства. Опорните точки са три – много умен и саркастичен, саможив и мърляв, пълен пияница и много секси. Той трябва има тъмно минало, което да го кара да порка като смок, но да е достатъчно морален, за да изтрезнее точно когато трябва. Също така трябва да е мелачка за женските сърца, но вътрешно да е влюбен рицар. В началото трябва да е тъп и арогантен, крава да има в стаята, да се блъска в нея и да я бие, после обаче магически трябва да се превърне в Шерлок Холмс и да види стъпките в маслото, за които зрителят подозира още в началото. Накрая, след като победи, трябва да се събере със своето момиче, ако в хода на филма тя не е станала на снежен човек или не са ѝ оплели терлици.

Почваме бавно, свършваме бързо

Костенурка

Няма да правим бързи и яростни трансформърси, затова не е добре още от откриващите сцени всичко да трещи и да гърми. Трилърите имат нужда от дълбочина, а тя се постига бавно, затова след откриващото убийство, е добре в първия половин час да не се случва нищо. Това му казват развитие на герой, но след като нашият герой си идва развит (до кръста), можем да уплътним това време с операторски напъвания, безсмислени диалози, въвеждане на герои, които нямат нищо общо с действието, и подвеждащи следи.

След това идва завръзката, колкото по-сложно, объркано и нелогично, толкова по-добре. Всичко това накрая ще оправим с няколко магически флешбека. Краят обаче е запазен само за едно нещо – за екшън. Малко преследване из тъмни и страшни места, малко пукотевица и ръкопашен бой, кръвчица и, разбира се, дежурните запомнящите се реплики (за трейлър се работи все пак). След това надписи.

Чакайте, чакайте, грешка! Отворен край за продължение и след това надписи. Как иначе ще има „Снежният човек: разтопяване“?

Създаваме атмосфера

forest-801777_960_720

Най-сигурният начин да се доближим най-много до трилър атмосферата е да снимаме всичко в лошо време и на тъмно. Есента е идеалният сезон за тая работа – дъжд, кал, мрачно, как да не му дойде на човек да коли наред. Трилър пролетно или лятно време не се снима, някак си не върви убиецът да е по къси гащи и да е изгорял на очила. Зимата също върши работа, особено ако е скандинавска – кратки и мрачни дни, студено, ръгай с ножа.

Но само със сезона не става, трябва да има и подходяща музика, най-добре класика, нали правим високо изкуство. Във „Снежният човек“ на всичко живо телефонът му звъни с мелодии на Едвард Григ, защото действието се развива в Норвегия, нищо, че си шляпат на английски. Нашият филм обаче е български, затова ще използваме Панчо Владигеров или по-добре Дико Илиев да люшне едно дунавско хоро… и розово масло, то създава атмосфера на българско.

Секс, кръв и още нещо

potatoes-1448405_1920

И точно след като сме си създали тази приятна тематична атмосфера, трябва да я развалим. Трилър правим все пак, а не семеен филм за по Коледа. Трилърът трябва да ни вълнува, затова в него трябва да има вълнуващи неща – тоест секс и кръв. В кървавия ресор „Снежния човек“ горе-долу държи фронта – хвърчат там пръсти, глави, кръв се лее и замръзва, та човек си се трилва ще, не ще. При секса обаче – слаба ракия, аха да станат работите, аха да скочи рейтингът и хоп – нова сцена. Ние такава грешка няма да правим – ред убийство, ред снимки под душа, ред отрязани пръсти, ред сексуални сцени.

Политиката е още нещото

Activists

Не може трилър без социално послание, иначе младите какво ще научат? Опорните точни в последно време са две, а „Снежният човек“ е успял да ги смеси в един толкова постен социално-политически гювеч, че направо да ти падне носът-морков. Става дума за „критика“ към корумпираната политическа класа, която освен с пари и влияние, търгува и със секс. Което направно ни пренася към втората политическа тема – феминизмът. Филм без феминистка тема в момента е невъзможно да се прави, но за да сме сигурни, че не пропускаме нещо важно в нашия филм, деликатно ще вплетем следните теми: еднополовите бракове, бежанци, националисти, фалшиви новини, религия, равни човешки права, език на омразата, екология, да се пише на кирилица, разделяне на отпадъците, разделно хранене…

Свършваме щастливо

pexels-photo-213117

Дори и хубавите неща си имат край. Краят на всеки трилър трябва да е отворен и щастлив. Хем да знаеш, че ще гледаш догодина пак, хем да ти стене топло отвътре, че добрият е победил. Катарзис да има! Колкото и невъзможна да е ситуацията, колкото и закъсала да е мацката, нашето момче трябва да я спаси. Ние обаче няма да правим грешката на „Снежният човек“ – първо да спасим мацката, а после да се чудим защо му е на Майкъл да убива лошия, та да се налага спасената мацка да му вика „Убий го!“. Нашият човек с една ръка ще спасява, с другата ще трепе. Така няма да има разминаване кой спасен и кой убит. За втората част ще се намерим нов лош – я брат, я братовчед на покойния вече убиец.

Така нашият филм е готов, да се готвят златните палми-малми и печки-мечки. Вероятно някой ще каже, че не може да се следват тези правила и да се правят толкова предвидими и глупави филми. „Може, може – ще отговорим вие, – питайте „Снежният човек“, той знае.“

Когато животните отидоха на война

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :