Слушай

Неслучайно белгийските бири са част от културното наследство на ЮНЕСКО. Във Валония например, министърът на туризма е също и министър на културното наследство и на селското стопанство. Като член на международното жури на най-престижния европейски конкурс Brussels Beer Challenge, имам привилегията да говоря по темата както със самия министър Рене Колен, така и с организаторите на конкурса, живо доказателство за консенсусния характер на бирата в двуезична Белгия: Тома Костенабл е валонец, Люк де Радемахер – фламандец.

Кога за пръв път министърът е разбрал, че бирата е култура? Разбира се, при първото му отиване в траписткия манастир Орвал, където се прави една от най-хубавите бири в света. Не съм учуден, и при мен бе така. Но понеже той е местен, това му се случва когато е на 18. Какво трябва да се случи на днешната младеж, за да се предаде традицията?

„Трябва първо да се срещнат с пивоварите. Това са страстни личности, горди с продуктите си, които от своя страна са резултат на собствената им история. Има и такива, чиито продукти се доближават до „Орвал“ или „Шиме“, защото големите бири изповядват културата на споделянето.“ Затова министърът е убеден, че за всички белгийци бирата олицетворява единството в многообразието.

За Люк Радемахер първият спомен, свързан с бирата, идва лесно, той е „кръстен” в бира:

„Това са лицата на татко и дядо как пият бира заедно. Честно казано първата глътка бира не ми хареса, но бях горд, че съм вече част от клуба. Ако в Белгия съединението прави силата, бирата прави съединението.“

В Шарлероа съединението прави бирата, в Лохристи бирата прави съединението

В Шарлероа (Валония), съединението прави бирата, а в Лохристи (Фландрия) бирата прави съединението

Тома идва от света на виното, той е дипломиран енолог и не вижда никакво противоречие между света на бирата и на виното. Тъй като и двете са продукт на страстта, те трябва да се споделят. А навлизането на все повече дами в двете професии ги прави още по-богати.

Честитя на министъра интронизирането му в ордена на бирените рицари заради ангажимента му в създаването на устойчиво развитие на земеделие, свързано с бироправенето. Другите трима нови рицари от тазгодишната церемония са белгиец, китаец и германка.

На следващия ден сме при живото доказателство за традиция – не само запазена, а развита с пот на челото и болка в кръста. Според пивоваря на Каракол, Жан-Пиер Дебра, това е най-точното определение на крафт производството. Културното значение за него е невъзможно без общността на малкото село, човешки и професионално групирано около местната пивоварна.

В Каракол всичко се прави на естествен огън и вари в старовремски казан

В Каракол всичко се прави на естествен огън и се вари в старовремски казан.

„От деца бирата е част от културата ни. Всичко, което може да помогне да се чувстваме щастливи чрез споделянето му, е част от културата ни, без значение дали е спорт, бирена дегустация или музика. Като се видят усмивките на различните хора, предизвикани от едно и също нещо, значи те са вече братя по щастие. Горди сме, че една от нашите бири носи името на знаменития ни съгражданин, автор на саксофона. А той е инструмент на щастието. Иначе и ние импровизираме при създаването на всяка нова рецепта.“

scan

Час по-късно детската тема отново се появи в разговора ни с пивоваря на Des Fagnes, Люк Пирон. За него бирата също е свързана с ранен детски спомен:“При баба нямаше лимонада, всички пиехме трапезна бира. До не много отдавна я имаше в училищата. Тук в нашата пивоварна с ресторант избрахме да продължим традицията и да не продаваме „Кока-кола“. Специално за децата към съставките на бирата от горния ни клас добавяме карамел и екстракти от плодове. Родителите, които са на моята възраст, си спомнят за този вид бира от училище, от вкъщи и не са учудени, за разлика от някои други, пред които не настояваме. Някои деца се страхуват, че може да не им хареса, но други са горди да изпият своята бира заедно с родителите си и да станат част от общата атмосфера. Какво да се прави – традициите трябва да се предават. Човек трябва да се учи по един или друг начин. Не може да чакаш да станеш на 20 години за първата си бира и тя да ти хареса. Ако вкусът е горчив, възприемането му трябва да бъде възпитано. Така постепенно ще се отиде към по-комплексните вкусови възприятия и ако се започне с нискоалкохолна бира, това ми се струва добра идея.“

Извън записа, Люк признава как проверяващи органи са били учудени от предлаганата едноградусова „Джуниър“, но в интерес на запазването на културните традиции са му дали мълчаливата си благословия. И защо не, това не е ли също част от един безспирен културен диалог?

ВСИЧКО