Паунска опашка от хърди-гърди, лира и лаут

Share

×

Efren Lopez

Ефрен Лопес.

За Пако де Лусия също би било интересно как е станал вдъховение на музиканти от Крит и Иран. Първият, Стелиос  Петракис още преди десет години му посвещава пиесата си „Дни на мълчание“, но намира кой да я изсвири едва през 2017 г. Това са валенсианският мултиинструменталист с артистичен псевдоним Ефрен Лопес (само в това парче – на фретлес китара) и иранският майстор на перкусиите Биджан Шеминари. В последния момент Стелиос се отказва от лирата си – предпочита солата и ритмите на партньорите си.

Ефрен има дълъг опит с музиката от източната част на Средиземноморието, включително българската („Копаница“, „Ерген дядо“), както и с някои български музиканти, като Диляна Димитрова (дакини, гонг и др.), да не говорим, че един от критските инструменти, на които свири, се казва бугари (в Босна е бугария) – вид тамбура.

Сегашният проект на триото Лопес-Петракис-Шеминари е трети пореден и носи старогръцкото име на пауна, Таос. Както и в досегашните им съвместни творби, има една писана основа и широко място за индивидуални и колективни импровизации. Екзотичните звуци и ритми понякога са в привидно противоречие с името на пиесата, транскрибирано от гръцки. Водното конче е като едно протяжно настъпване на чакано лято. Фламенкото и гайдата този път отсъстват, а пеенето е съвсем спорадично. Няма и следа от средновековните му салтарело-търсения отпреди, както и от кривите рогове и други пищялки и тръбни:

Лопес трио завладяват сетивата дори и само със звука си, който ни кара да мечтаем едни приказни светове. Като ги гледаме, все едно сме седнали и ние на летящи килимчета. Стихиите а-ха и да ни отнесат, но овладяването им е въпрос на чест като твориш на остров и ги впрягаш в твоя полза. Поне знаеш, че импровизациите могат да дойдат от четирите краища на света (в случая – само от три). И да те отнесат в която и да е точка на компаса.

Историята също е като импрегнирана в звучностите, макар лирата да не е онази от вазите по времето на Омир – все пак Стелиос е и лютиер. Роденият в Марсилия Биджан е усвоил томбака и дафа от баща си и брат си, преди да сайдменства на търсачи като Стинг, Рено Гарсия-Фонс и Балаке Сисоко. Свободен полет, реещ се из необятността на красотата – това е със сигурност мечтата на птицата с царско оперение, дала името на албума и, разбира се, корицата му. Запленяващо и освобождаващо – така можем да резюмираме сонорната картина на паунската опашка, рисувана от хърди-гърди, бугари, лира, лаут, томбак, даф и какви ли още не инструменти с причудливи имена, форми и звуци.

Луи Склавис отвъд границите на кларинета

Диего Караско: „Фламенкото днес е по-живо от всякога“

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :