„Инксект“ или как да не ставаме хлебарки

08/11/2017

„През ХХI век масмедиите и консуматорството плениха умовете ни, плениха съзнанието ни. Забравихме за книгите и нашето знание изтля като пламък в пепелище. Скоро след това ние – човешката раса, се превърнахме в безписмени хлебарки.“

С тези силни думи започва късометражният филм на мексиканския аниматор, режисьор и сценарист Пабло Калвило. Той е работил в продукции като „Ледена епоха“, „Весели крачета“ и много други, но творческият му почерк личи най-ясно в авторския му филм „Инксект“ (aнг – Inksect, непреводима игра на думи, която смесва мастило и насекомо). Филмът печели множество отличия, сред които е и наградата за експериментален филм от Фестивала за късометражни филми в Кан.

„Инксект“ ни праща точно там, където не искаме да бъдем – в свят, в който книгите са ненужен артефакт, а стражите на социалните мрежи дебнат всяка наша крачка. Филмът ни потапя в реалността. Подчертаната му ноар естетика и дистопичната му тема извират от всеки щрих на анимацията, но колкото и фантастичен да изглежда мизансценът, фокусът е единствено тук и сега.

Идеята е много проста и далеч не оригинална, но актуалността ѝ тушира всички възражения – свят, в който книгите са забранени, а всеки, дръзнал да се докосне до тях, е изправен на смъртна опасност. Риск от смъртна опасност, който във филма си струва да бъде поеман заради:

Литературата

Untitled1

Филмът е опръскан с цвят черно-бял букет от културни и литературни препратки. Естествено, в съзнанието веднага изникват имената на онези с числата – Рей Бредбъри и неговият роман „451 градуса по Фаренхайт“ и Оруел с „1984“ .

Но интересните връзки далеч не се изчерпват само с това. Вследствие на прекомерното не-четене хората са се превърнали в хлебарки. Може би прекалено силна алегория, но нелишена от смисъл, която директно ни праща в света на Кафка. По-късно дори нашият герои ще събира буквите  на името Грегор Замза  – главния герой от „Преображението“ на  Кафка (тук напук на интернет стражите оставам при превода на Венцеслав Константинов).

Четенето пък не само може да ни накара да проходим на два крака, тоест да станем хора, но има и силата, подобно на Луис Карол и неговата Алиса, да ни изпрати в шарения свят на чудесата.  Връзката с Едгар Алън По и неговия гарван е повече от очевидна и идва, за да ни каже, че търсещите свобода понякога трябва да минат през личната си гибел. С перодръжката, грабната именно от клюна на гарвана, е изписана думата, която е и втората голяма тема на късия филм:

Свободата

Untitled

Със същата сила сме пратени в главата на Статуята на Свободата, за да си припомним отново, че именно там – в главите ни, започват и приключват всички свободи, а книгите са най-лесния начин да разрушим мисловните си стени. Отново послание, граничещо с клишето, но прекалено актуално в наши дни, за да го пренебрегваме.

Препратките към американската действителност не спират дотук – като опустошителна сатира трябва да се приема фактът, че хлебарката главен герой носи на гърба си шарка, напомняща изключително много на американското знаме.

Особено находчив е образът и на социалните медии във филма, отначало въведени като текст, но след това и като физическо присъствие. Те са онези механични сепии, препращащи към „стражите“ от филма „Матрицата“, които следят всяка наша крачка и са готови да ни отнемат свободата, дори да ни унищожат, ако кривнем от пътя, който са ни предначертали, защото знаят, че това ще ни извади от клишето. Ще ни накара да се замислим за неща като:

Екологията

Untitled3

Тази може би най-умело скрита тема на филма е не по-малко важна и затвърждава политическото послание на „Инксект“. Книгите биват унищожавани, за да се добива от тях енергия. Голямата машина, която ги смила е алегория на човешката цивилизация, която унищожава планетата си, защото не може да види по-голямата картина, не може да види гората заради дърветата. На погрешната употреба на книгите като гориво, като ресурс, са противопоставени усилията на малката хлебарка, която като средновековен книжовник ревностно събира всяка буква и дума, всякак капка мастило, защото помни, че в тях е силата на книгите, но и защото знае, че може да ги върне в употреба, може да ги рециклира.

Смислите на филма се множат с всяко следващо гледане и далеч не се ограничават до изброените по-горе. Едно е сигурно обаче – да събереш толкова много послания само в 9 минути, а на всичкото отгоре да създадеш и атмосфера – това оправдава всяка прочетена книга и получена награда.

Александър Христов

от

публикувано на: 08/11/2017

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Класика
  • БГ Естрада
  • Фолклор
В момента:
Следва: